Решение № 56 от 09.12.2021, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Раднево, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Хр.В. при участието на секретаря Ж.В.М. като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело № 20215520200263 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 37/16.08.2021 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, е наложена, на основание чл. 201, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/, на „***”ЕАД гр.

Раднево имуществена санкция в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл. 200, ал.1, т. 6 от ЗВ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- „***” ЕАД гр. Раднево, с ЕИК *****, представлявано от Изпълнителния директор А.П.А., чрез упълномощения юрисконсулт В. обжалва същото, като прави конкретни оплаквания за неговата незаконосъобразност – твърди липса на нарушение, допуснати нарушения на процесуалните правила- като противоречие между посочено изпълнително деяние-изхвърля, и описание на действително извършените действия от юридическото лице при установяване на нарушението и при издаване на акта и оспореното наказателно постановление. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт В., поддържа жалбата си.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди оспореното наказателно постановление като законосъобразно и правилно.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право на жалба, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В обстоятелствената част на наказателното постановление е описан фактическия 1 състав на извършеното нарушение. При извършена проверка по задължителен емисионен контрол на отпадъчни води зауствани от рудник „*****“ с. *****, община Раднево, експлоатиран от „***“ ЕАД гр. Раднево от експерти на РИОСВ-Стара Загора и Регионална лаборатория-Стара Загора отразена в Протокол от проверка № П-0000021/27.04.2021г. е взета един брой проба отпадъчна вода от Пункт №1 - точка на заустване в канала с географски координати N-42° 13 40,529 ; Е-26°05 03,330, съгласно Разрешително за заустване на отпадъчни води №33120022/10.06.09 г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/12.10.2017 г., издадено от БД ИБР гр. Пловдив. Дружеството притежава Разрешително за заустване на отпадъчни води, като съгласно Наредба №6 от 09.11.2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни води, зауствани във водни обекти в § 1 от Допълнителните разпоредби т.14 „заустване на отпадъчни води“ означава въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба.

От направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода (Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-0604/10.05.2021 г. на Регионална лаборатория Стара Загора към ИАОС) се показва превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/10.06.09 г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/12.10.2017 г., издадено от БД ИБР гр. Пловдив в Пункт №1 - точка на заустване в канала с географски координати N-42° 13 40,529 ; Е-26° 05 03,330 по показател - сулфати, както следва:

- сулфати - 802 мг/л при ИЕО - 400 мг/л

Титулярите на Разрешителни за заустване на отпадъчни води, според чл.48, ал.1,т.З от Закона за водите имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. Съгласно Протокол от проверка № П-0000021/27.04.2021г. и Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12- 0604/10.05.2021 г. на Регионална лаборатория Стара Загора към ИАОС показват превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/10.06.09 г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/12.10.2017 г., издадено от БД ИБР гр. Пловдив в Пункт №1 - точка на заустване в канала с географски координати Н-42°13 40,529 ; Е-26° 05 03,330 по показател - сулфати. За неизпълнение на чл. 48, ал.1, т.З от Закона за водите, на дружеството е наложено наказание на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закон за водите, във връзка разпоредбите на чл. 38, ал. 3 от Наредба №2/08.06.2011 г. за това, че дружеството зауства отпадъчни води във воден обект, като наруши емисионни норми - „Индивидуални емисионни ограничения“ поставени в Разрешително за заустване на отпадъчни води, с имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лв.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е посочена датата, на която е извършено нарушението. В АУАН и в НП е посочена датата на извършеното административно нарушение, а именно 27.04.2021г.(датата на извършената проверка по задължителен емисионен контрол).

2

Съдът не споделя и твърдението, че са приложени различни мерни единици при резултатите от физикохимичния анализ и сравнението им с индивидуалните емисионни ограничения в разрешителното. Предвид това посочените мерни единици в АУАН и НП са еквивалентни на тези, посочени в разрешителното.

Не споделя и твърдението, че в АУАН е посочено още в началото,че на 23.06.2020г. в РИОСВ-Стара Загора се е съставил акта, което не съответства на датата на съставяне на акта — 23.06.2021г. Очевидно е, че е допусната техническа грешка, тъй като АУАН е с №37/23.06.2021г. и са посочени датата на извършената проверка, както и Протокол от нея с № П-0000021/27.04.2021г. и Протокол от изпитване на отпадъчни води №120604/10.05.2021г. и очевидно нарушението и съставянето на акта са извършени през 2021г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

При постановяване на решението си съдът се запозна и с приложените по административно-наказателната преписка и изискани служебно множество писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви и достоверно установяват относими към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, по следните съображения:

Нарушението се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират на приложените по делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава, каквато е описана в АУАН и в НП.

Макар формално да са налице всички реквизити на АУАН и НП съгласно чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, които са издадени от компетентни административни органи и са с предвидената в закона форма и съдържание, настоящият съдебен състав установи, че е налице допуснато нарушение на материалния закон. Същото се изразява в неправилно приложение на санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Изцяло в този смисъл е и най-актуалната касационна практика - Решение № 173 от 12.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил, която настоящият въззивен съдебен състав споделя, както и Решение от 14.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 143 / 2019 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора.

В случая приложимата правна норма за описаното нарушение би следвало да бъде чл.

200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а не неправилно посочената от актосъставителя и АНО, едновременно като част от състава на нарушението и като санкционна такава – чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.

Както се посочи, обвинението в АУАН и НП се изразява в това, че дружеството 3 жалбоподател, е било длъжно да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за заустване на отпадъчни. Въпреки това си задължение от обективна страна не е изпълнило задължението си да поддържа необходимото качество на формираните отпадъчни води, които се заустват на територията на Рудник „***** 1”, село *****, в съответствие с индивидуалните емисионни ограничения, определени в Разрешителното. Правната квалификация на нарушеното правило за поведение е да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителното, т. е. да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително, което е задължението на титулярите на РЗОВ по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Това се потвърждава и от разпоредбата на цитирания в НП чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/08.06.2011 г.

Несъответна на извършените деяния обаче е правната норма, по която същите са санкционирани. Според по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, се наказва физическото или юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система като наруши емисионните норми и изисквания. Съобразявайки фактическите обстоятелства в НП и съотнасяйки ги към правните квалификации на нарушеното правило за поведение и посоченият санкционен състав се констатира, че липсва съответствие между фактите по обвинението и приложената от АНО санкционна норма. Приложима е разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, която в една от хипотезите си предвижда наказание за ползване на водни обекти, водостопански съоръжения и системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Безспорно е, че Мини „Марица Изток” ЕАД е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект по см. на § 1, т. 25 от ДР на ЗВ , в което има определени ИЕО, като дружеството жалбоподател се явява водоползвател на тези водни обекти, съгласно разрешителното, а доказаните от анализа на взетите проби от отпадъчни води от първата точка на заустване, превишения на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешителното, се свързват с неизпълнение на задължението по чл. 48, ал. 4 от ЗВ да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното като пречиства и зауства всички отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото РЗОВ. Следва, че неспазването на определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни ограничения, съставлява неспазване на условията на самото разрешително, т. е. ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Изводът е, че деянията следва да се квалифицират като нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, която разпоредба предвижда размер на глобата, съотв. на имуществената санкция от 2000 лв. до 10 000 лв. Касае се за състав за по-тежко наказуемо нарушение, с оглед на което въззивният съд не може да измени НП като преквалифицира нарушението. Поради изложеното се налага пълна отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37/16.08.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора, с което на „***” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, обл. Стара Загора, ул. „Св.Св. Кирил и Методий” №13 ЕИК *****, представлявано от инж. Андон Андонов – изпълнителен директор за административно нарушение по чл.200, ал.1 т.6 от Закона за водите и чл.201, ал.2 ЗВ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________

5