Решение № 290 от 07.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20222120203696 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод жалба на С. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, жк. „...против Наказателно постановление № 21-0769-004288/05.11.2021 г., издадено от началник група в ОД-МВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание ,,глоба‘‘ в размер на 20 лева, и за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.

175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание ,,глоба‘‘ в размер на 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 1 месец.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Излага твърдения, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява адв. Д., който поддържа изложените в жалбата доводи. Пледира за отмяна на НП, поради нарушение на процесуалните правила при издаване на акта.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се явява юрк. , която поддържа изразеното становище по делото. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на 05.09.2022 г., а жалбата е подадена на 19.09.2022 г. Жалбата е подадена 1 от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Жалбоподателят Т., като водач на лек автомобил ,,Хонда Сивик‘‘ с ... на 23.09.2021 г., около 07:54 часа се намирал на паркинг, находящ се в гр. Бургас в жк. ,,Славейков‘‘ до бл.

, като при потегляне с автомобила извършил маневра завой надясно и просуркал паркирания в дясно от него лек автомобил ,, Ауди А6‘‘ с рег. № .... като му причинил имуществени вреди. Жалбоподателят не останал на място да установи какви са последиците от произшествието. Случилото се било възприето непосредствено от свидетеля П. , който подал сигнал на тел. 112, описвайки характеристиките на автомобила на извършителя.

Жалбоподателят бил установен от дежурния при ОД МВР-Бургас и бил призован да се яви на местопроизшествието.

С оглед на така установеното, на 23.09.2021 г. е съставен АУАН и въз основа на него било издадено НП, в което фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са идентични с посочените в акта, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание ,,глоба‘‘, в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.

175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание ,,глоба‘‘ в размер на 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 1 месец.

АУАН е съставен в присъствието на водача и му е връчен лично, като същия в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН не е подал писмено възражение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Показанията на актосъставителя св. Г., съдът кредитира изцяло.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОД на МВР –Бургас, сектор ,,Пътна полиция‘‘, който към дата 05.11.2021 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/15.05.2018г на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като 2 при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По отношение на нарушението по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира следното:

Първото нарушение в наказателното постановление е описано словесно, че при извършване на маневра „завой надясно“ Т. с управлявания от него автомобил просурква паркирания в дясно от него лек автомобил Ауди А6 с рег.№ ... като причинява ПТП с имуществени вреди. Цифрово нарушението е квалифицирано по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно който „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не се спори, че управлявания от него автомобил е просуркал и повредил друго МПС, без да се сочи какви са вредите. Обстоятелството, че по него са причинени имуществени щети освен от показанията на свидетеля Л., е видно и от изготвения протокол за ПТП. В съставения протокол за ПТП в графата „Видими щети на МПС“ за лек автомобил Ауди А6 с рег.№ ... е записано „преден десен калник“ и графично е посочена дясната част на предния калник на автомобила, без отново да е посочено в какво точно се изразяват вредите. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че в случая наказаното лице е осъществило състава на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени вреди. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер и не подлежи на ревизия.

Досежно за нарушението по чл.123 ал.1 т.1 ЗДвП, съдът намира следното: Съгласно словесното описание в АУАН и НП водачът "не остава на място да установи какви са последиците от произшествието". Изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължението да се спре и да се установят последиците от произшествието. Такива факти обаче не са описани нито в АУАН, нито в НП. За да отговарят на изискванията на ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление, извършеното нарушение следва да е описано от фактическа страна с всички съставомерни признаци, така както са посочени в закона.

Единствено по този начин лицето, което е посочено като нарушител може адекватно и пълно да упражни правото си на защита, както по фактите, така и по правото. В случая е налице неясно и неточно фактическо описание, съпоставено с посочената за нарушена разпоредба.

Посоченото нарушение е съществено, тъй като поставя както нарушителя, така и съда в 3 невъзможност да се разбере какво е извършеното нарушение според наказващия орган.

Освен изложените формални основания за отмяна на НП в тази част, съдът намира, че второто вменено нарушение е останало недоказано от субективна страна. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства и най-вече от показанията на свидетеля Л. се установява, че последния е спрял жалбоподателя и е искал от него попълването на двустранен протокол, но поради важна среща жалбоподателя тръгнал. След уведомяване на контролните органи за настъпилото ПТП, жалбоподателя е бил издирен и установен, като същия отново ги е уведомил, че има важна среща, след приключването на която ще съдейства за установяване на щетите. Действително по-късно на същата дата описана в АУАН, жалбоподателя е потърсил и уведомил контролните органи, при което същите му състави акта за извършено нарушение. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание за напускане на възникналото ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.).

С оглед на всичко изложено атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано в частта, в която жалбоподателят за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП , чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е бил санкциониран с административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, а в останалата част наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №21-0769-004288/05.11.2021 г., издадено от началник група в ОД-МВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, в частта му, в която за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на С. Б. Т., ЕГН: ********** , на основание чл.175, 4 ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно

Постановление №21-0769-004288/05.11.2021 г., издадено от началник група в ОД-МВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас , в частта му, с която за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на С. Б. Т., ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5