Решение № 16173 от 16.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16173 гр. С., 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110175834 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу Л. А. Х., ЕГН **********, и В. К. Х., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: Л. А. Х.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 070,74 евро (2 094,18 лв.) за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 115,25 евро (225,40 лв.) за периода 15.11.2020 г. - 16.03.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 22,29 евро (43,59 лв.) за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,95 евро (7,72 лв.) за периода 16.07.2020 г. 16.03.2023 г. върху главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия;

В. К. Х.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 070,73 евро (2 094,17 лв.) за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 115,24 евро (225,39 лв.) за периода 15.11.2020 г. - 16.03.2023 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 22,29 евро (43,59 лв.) за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,95 евро (7,72 лв.) за периода 16.07.2020 г. 16.03.2023 г. върху главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, всички претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „З. Б - 19“, бл.

1

13 - 14, вх. А, ет. 11, ап. 43, абонатен № 205394, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17982/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по - горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „ТС” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците, чрез назначения им особен представител, оспорват исковете по основание и размер. Не оспорват потребената като количество топлоенергия и нейното остойностяване за процесния период. Възразяват за погасяване на сумите по давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач „ТС“ ЕООД с молба от 16.02.2026 г. излага съображения за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Преди да пристъпи към разглеждане на исковете по същество, настоящият съдебен състав констатира, че по заявление по чл. 410 ГПК на „Т.С.“ ЕАД с вх. № 3892/17.05.2021 г. е образувано ч. гр. д. № 127349/2021 г. по описа на СРС, 167 състав, срещу длъжниците Л. А.

Х. и В. К. Х.. По това дело е постановена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021 г. по ч. гр. д. № 27349/2021 г. по описа на СРС, 167 състав, с която Л. А.

Х. и В. К. Х. са осъдени да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 3 467,50 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.05.2021 г. до изплащане на 2 вземането, 362,76 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 01.04.2021 г., 81,97 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.05.2021 г. до изплащане на вземането, 14,21 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 01.04.2021 г., както и разноски по делото, за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „З. Б - 19“, бл. 13 - 14, вх. А, ет. 11, ап.

43, с абонатен № 205394. В настоящото производство за същия имот с абонатен № 205394 се претендира главница за топлинна енергия в размер на 4 188,35 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., т. е. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. искът е недопустим на основание чл. 299 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Видно от представените от ищеца: обща фактура № 1014141861/31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., обща фактура №1021659994/31.07.2022 г. за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., извлечение от сметка, представено като приложение към исковата молба, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., т. е. този период, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо по влязлата в сила заповед за изпълнение, се претендират: 1 716,61 лв. – по обща фактура от 31.07.2021 г., 2 242,31 лв. – по обща фактура от 31.07.2022 г., както и суми по фактури и дебитни известия от 30.09.2021 г. и 25.10.2022 г. за корекция на топлинна енергия за посочения период, след издаване на изравнителните сметки (приети като писмени доказателства по делото), както следва: по дебитно известие № 1501036681/30.09.2021 г. – 0,35 лв. – корекция на топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 06.2020 г., по дебитно известие № 1501036682/30.09.2021 г. – 46,36 лв. – корекция на топлинна енергия за периода м. 07.2020 г. – м. 04.2021 г., по дебитно известие № 1601755291/25.10.2022 г. – 1,69 лв. – корекция на топлинна енергия за периода м.

05.2021 г. – м. 06.2021 г., по дебитно известие № 1801672983/25.10.2022 г. – 9,15 лв. – корекция на топлинна енергия за периода м. 07.2021 г. – м. 04.2022 г., по фактура № 1022560928/01.09.2022 г. – 14,67 лв. – разлика между реално и прогнозно потребление за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., или общо 4 031,14 лв., която сума касае доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. Видно от извлечението от сметка по настоящото дело се претендират още сумата по дебитно известие № 1800278954/30.09.2020 г. – 15,43 лв. с ДДС - корекция на топлинна енергия за м. 04.2020 г., сумата по дебитно известие № 1800278955/30.09.2020 г. – 19,08 лв. с ДДС - корекция на топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 06.2019 г., сумата по дебитно известие № 1100348873/01.10.2020 г. – 122,70 лв. с ДДС - корекция на топлинна енергия за периода м.

07.2019 г. – м. 03.2020 г., или общо 157,21 лв. Тези суми са начислени за топлинна енергия за период, за който е налице влязла в сила заповед за изпълнение (при съобразяване, че датата 3 на издаване на фактурите предхожда подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 27349/2021 г. по описа на СРС, 167 състав), поради което за тях производството следва да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено в частта за главница за топлинна енергия за сумата от 157,21 лв. и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното плащане, а издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17982/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, в посочената част – да бъде обезсилена (т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС).

Доколкото и мораторната лихва се претендира върху цялата главница в размер на 4 188,35 лв., то предвид недопустимостта на иска в посочената част – за сумата от 157,21 лв., недопустим се явява и искът за мораторна лихва за съответната част, а именно за сумата от 16,93 лв., изчислена пропорционално на главницата от 157,21 лв. за периода 15.11.2020 г. – 14.09.2021 г. включително. За тази сума производството по делото следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17982/2023 г. по описа на СРС, 48 състав – да бъде обезсилена.

Предявените искове за главница за топлинна енергия подлежат на разглеждане по същество за сумата от общо 4 031,14 лв. (4 188,35 лв. – 157,21 лв.) и за периода 01.05.2020 г.

- 30.04.2022 г., по отношение на което съдът приема следното:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, евентуално че са погасили претендираните вземания.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлоснабден и че сградата - етажна собственост, в която се намира той, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се 4 извършва услуга топлинно счетоводство от „ТС“ ЕООД. В тази връзка са приети протокол от 01.10.2001 г. от общо събрание на етажната собственост, находяща се на адрес: гр. С., ул.