Акт № 5890 от 16.12.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 4551

Номер

4551

Година

11.11.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

10.24

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Величка Борилова дело номер

20131200500693 по описа за

2013 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби – и двете насочени против Решение № 1050/26.04.2013 г., постановено по Г.д. № 1018/2010 г. по описа на РС С..

Първата от тях – на Л. К. и С. Д., чрез А.Е. П., е насочена против цитираното решение в частта му, с която е обявено за нищожно решение № 811/21.04.1999 г., постановено по Г.д. № 718/1998 г. по описа на ВКС.

В същата се правят подробни оплаквания за постановяване на атакувания съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от там и за необоснованост.

Като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт в тази му част и по съществото на спора отхвърляне на заявената претенция за прогласяване нищожност на посоченото съдебно решение.

Въззивната жалба на М. Б. Д. от Г.С. е насочена против атакуваното решение в частта му, с която съдът е отхвърлил заявената претенция на обявяване за нищожни на Решение № 320-А, постановено на 24.10.199 г. по Г.д. № 490/1993 г. по описа на РС С. и на Решение № 413/08.01.1998 г., постановено по Г.д. № 450/1997 г. по описа на ОС Б.

Навеждат се доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в тази му част, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

В отговорите по въззивните жалби страните взаимно си оспорват доводите, наведени от всяка една от тях.

Пред въззивната жалба не е допуснато събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело и прецени събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се е спорило между страните по делото и е установено от приобщените писмени доказателства, че по иск, предявен от Л. К. К. и С. К. Д. и двете от Г.С. срещу Л. Б. Д., В. Б. Д. и М. Б. Д. през 1993 г. в Районен съд С. е било образувано Г. дело № 490.

Със заявената искова претенция в това производство ищците са искали от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на земеделски имот с площ от 4, 538 кв.м., както и да обезсили нотариален акт № 54 , том първи, дело № 108/1955 год.

По тези претенции РС С. се произнесъл с решение № 320-А от 24.10.1994 година, като е отхвърлил иска за установяване на правото на собственост на ищците върху овощна градина от 4,538 кв.м. при съседи: дере, стар П. за с. П. Г. П. находяща се в м.”Н. т.” в землището на Г.С., отхвърлил е иска за обезсилване на нотариален акт № 139 и нотариален акт № 217/ 1961 година на С.районен съд, обезсилил нотариален акт № 54, том първи, дело № 108/ 1955 год. на С. районен съд, с който лицето Б. И.Д. е бил признат за собственик на основание давностно владение на дворно, неурегулирано място от 7,00 дка в м.”Н. т.” и лозе от 1,5 дка в землището на с. П.

Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано пред Окръжен съд Б.

С решение № 413/ 08.01.1998 година, постановено по в.Г.д. № 450/ 1997 г. състав на Окръжен съд Б. отменил първоинстанционното решение в частта, с която е бил отхвърлен иска за установяване на правото на собственост на ищците Л. К. К. и С. К. Д. върху овощна градина от 4,538 дка в м.”Н. т. в землището на Г. С. и в частта, с която е бил отхвърлен иска за обезсилване на нотариален акт № 138, том първи, дело № 217/1981 год. в частта на акта, с който е било прехвърлено 1 / 2 идеална част от дворно неурегулирано място от около 1 000 кв.м. в м.”Н. т.” и вместо това е постановил решение, с което е признал за установено по отношение на Г. Г. Д., К. Л. М., Д. Л. Д., В. Б. С. и М. Б. Д., че Л. К. К. и С. К. Д. са собственици на овощна градина от 4, 538 кв.м., при съседи: дере, стар П. за с. П., П., находящ се в м.”Н. т.” в землището на Г. С..

С решението Окръжният съд обезсилил и нотариален акт № 138, том първи, дело № 217/ 1981 година на СРС в частта, с която Б. И.Д. прехвърлил на М. Б. Д. 1 / 2 идеална част от дворно неурегулирано място от около 1 000 кв.м., находящо се в землището на с. П. – местността “Н. т.” при граници: Г. П., дере, Ф.М. и П.. Окръжният съд оставил решението в останалата му част в сила. Решението е влязло в сила на 08.01.1998 година.

Това решение е било необжалваемо и е влязло в сила, като не се поддържа от страните някоя от тях да е инициирала неговото допълване /поради непълнота/, поправка на очевидна фактическа грешка или тълкуването му.

Срещу това решение през месец февруари 1998 г. въззивникът М. Д., както и Д. Д., Г. Д., В. С. и К. М. подали молба пред Върховния касационен съд на Република България за отмяната му по реда на надзора.

По същата е било образувано Г. д. № 718/ 1998 година по описа на ВКС и на 08.04.1998 година касационният съд, в състав П. М. – председател и членове Й. Д. и М.Л., разгледал молбата за отмяна.

На 21.04.1999 година същият съд се произнесъл с решение, с което молбата била оставена без уважение, като неоснователна.

Установява се от приложения препис от цитираното решение,представено в заверено от пълномощника на ответната страна копие, били че под мотивите и диспозитива му са поставени три подписа.

Решението не е приложено в оригинал, т.к. сред справка, извършена от Служба “Архив” при Районен съд - С. се е установило, че Г. дело № 490 от 1993 година по описа на РС-С. е архивирано през 2003 година и е унищожено през 2009 година, поради изтеклия срок за съхранение.

Районният съд не е обсъдил като доказателства по делото приобщените нот. акт № 54, том първи, дело № 108/ 1955 год. на СРС, нот. акт № 138, том първи, дело № 217/1981 год. на СРС, решение № 1608/21.11.2001г на ВКС по Г.д. № 32/2001г., решение № 554/ 05.06.2000 год. на ВКС по Г.д. № 1558/1999 год., протокол по Г. дело 624/2000 год. на СРС.

Мотивирал се, че изброените документи съдържат данни за факти, които нямат връзка с предмета на делото.

Въззивната инстанция изцяло споделя този извод като намира за необходимо да добави към него и довода, че настоящето производство не е за проверка правилността на процесните съдебни актове, а за тяхната нищожност. Затова и доказателства, установяващи факти по съществото на вече разрешения правен спор с обсъдените решения на три инстанции, не следва да се обсъждат.

При приетото за установено пред него от фактическа страна районният съд заключил от правна, че исковете, с които е сезиран, са процесуално допустими, т.к. за ищците е налице активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им предвид поддържаното от тях, че процесните съдебни решения са нищожни.

Навел и че нищожността на решението може да се предявява по исков ред безсрочно по арг. от чл.270, ал.2 от ГПК.

Разглеждайки предявените претенции по същество районният съд изложил доводи, че легално определение на понятието ”нищожност” на съдебното решение няма нито в ГПК, нито в друг закон.

В съдебната практика и в правната теория, съдържанието на понятието е извлечено по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правния спор.

Посочил, че в константната съдебна практика и в правната теория се приема, че нищожно е решението, което е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизготвено в писмена форма или неподписано, както и такова, което е толкова неясно и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване.

Основавайки се на тези правни доводи за конкретния казус районният съд приел, че по отношение на решение № 320-А по Г. д. № 490/1993 г. на РС С. и по отношение на решение № 413 постановено по в.Г.д. № 450/ 1997 год. на ОС Благоевград не са налице твърдените от ищците пороци, които да водят до неговата нищожност.

Съдът се е произнесъл по искове, които са в кръга на неговата компетентност.

Решенията били постановени в надлежен състав, изготвени са в писмена форма и са подписани от състава, волята на съда била обективирана ясно и разбираемо.

Вярно било, че като нищожно се определя и решението, което е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда.

Това била материалната компетентност на съда, а също така личната и териториална компетентност на българския съд.

В случая, спорът бил граждански и не бил от изключителната компетентност на чужд съд.

Следователно, произнасяйки се по него, съдилищата не са действали извън правораздавателната си власт.

Навел и че дори да са постановили решение извън рамките на диспозитивното начало, то в този случай актовете им биха били недопустими, но не и нищожни.

По тези съображения районният съд приел, че предявените искове по отношение на горепосочените решения, са неоснователни.