Протокол № 35 от 28.06.2021, Окръжен съд - Силистра

ПРОТОКОЛ

№ 35 гр. Силистра , 22.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева

Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Галина Н. Йовчева

Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20213400500151 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: П. Н. Д. – редовно призован, явява се лично и с АДВ. П.Н., надлежно упълномощена и приета от съда.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: М. Т. Ж. – редовно призован, явява се лично и с АДВ. В.П., надлежно упълномощен и приет от съда.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Р. Н. Ж. – редовно призована, явява се лично и с АДВ. В.П., надлежно упълномощен и приет от съда.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Н. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото:

СЪДЪТ е постановил Определение №67/27.05.2021 г. по настоящото дело, в което се съдържа доклада по делото с насрочване на съдебно заседание, както и съдът се е произнесъл по доказателствените искания на П. Н. Д..

АДВ. Н. – Запознати сме с доклада на съда. Нямаме възражения.

АДВ. П. – Запознати сме с доклада на съда. Нямаме възражения.

Във връзка с изявлението на процесуалните представители на страните, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДЪТ по делото е в определение №67/27.05.2021 година, постановено по настоящото дело.

АДВ. Н. – Поддържам жалбата, както и отговора по жалбата на ответната страна по делото.

АДВ. П. – Считаме тяхната въззивна жалба за неоснователна, поддържаме нашата.

АДВ. Н. – Считаме, че тяхната жалба е неоснователна по съображения, които сме изложили в отговора.

Ние бихме искали да има точно разграничение по стойност на подобрения, които са необходими разноски и такива, които увеличават стойността на имота. Това не беше направено в районния съд. Ако счетете, че 2 искането е преклодирано, моля да съобразите това, което сме изложили във въззивната жалба, че видно от самия характер на някои от подобренията, те няма как да бъдат необходими разноски, това са техните подобрения.

АДВ. П. – Аз считам, че искането е неоснователно дотолкова, доколкото в решението съдът ясно е разграничил кое са необходими разноски за запазване на вещта и кое са подобрения, извършени от упълномощителите ми, увеличаващи стойността. В тази връзка считам, че искането е неоснователно и няма да доведе до промяна на разсъжденията на съда.

В същото време считам, че искането е преклодирано, доколкото в първо съдебно заседание на втора фаза на производството е следвало да бъде направено.

СЪДЪТ повторно счита, че искането не следва да бъде уважавано, тъй като по делото е извършена втората техническа експертиза, в която подробно са дадени данни, относно вложените материали и труд, които са използвани от съда при оценка на необходимите разходи и също така съдът е разполагал и с данни за увеличената стойност на имота в резултат на други подобрения. Той е направил подробен анализ кои разходи счита за необходими ремонтни работи, кои – за подобрения. Ако тук вече има някаква грешка в преценката на съда, въззивната инстанция ще ревизира, но не счита, че са необходими други специални знания, за да извърши тази преценка.

Наред с това вярно е и обстоятелството, че има преклузия, можело е да бъде поискано това веднага след разглеждането на експертизата пред първата инстанция.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване на допълнителна съдебнотехническа експертиза, относно необходимите и полезни ремонтни работи, и подобренията, извършени от сем. Ж.и.

3

АДВ. Н. – Нямаме други искания.

АДВ. П. – Нямаме други искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Н. – Уважаеми окръжни съдии, по съображения, изложени в нашата въззивна жалба, считаме, че решението, което сме обжалвали, е незаконосъобразно, постановено е при нарушение на материалния закон, на съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, поради което Ви моля да го измените, като бъдат уважени исканията ни по сметките така, както са направени и ни бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивно производство, а именно адвокатски хонорар, за което има доказателства към жалбата. Същевременно молим да бъдат отхвърлени исковете на ответниците за размер, надхвърлящ стойността на необходимите разноски с приложението на чл. 59.

Накратко ще изложа нашите аргументи:

По отношение на исканията по сметките по чл. 346 от ГПК съдът е уважил частично за сумата от 833 лв., представляваща стойността, с която се е увеличило наследството на майката на моя доверител в резултат на построяването от него страна с труд и средства на гараж, сграда накратко с №5 в имота и за изградените от него В и К в поземления имот.

Отхвърлил е като неоснователен и недоказан иска за заплащане на увеличение на наследството над тази сума и за изграждането на сграда с идентификатор, чета само последната цифра, сграда №2 – за циментова основа на оградата на имота, ел. инсталация на две от стаите в сграда №1 и в 4 сграда №2, както и в сграда №4.

По отношение на претенцията за изграждане на постройката под №2, съдът е приел, че от заключението на вещото лице, направило оглед на процесните сгради, е установило, че действително тя е с площ от 25 кв.м. и се състои от баня, тоалетна, вход към мазата и така, но е отхвърлил искането за нея, тъй като свид. Енчев не бил категоричен в показанията си относно тези подобрения. Считаме, че това е необоснован извод, тъй като цитирам свидетеля, дословно е казал: „пристройката с лятната кухня и баня той си я направи, за да може да се отдели“. Съдът обаче вероятно се е объркал. Той е смятал, неговият извод, че са колебливи показанията, се отнася за тази постройка, а тя се отнася за другата сграда, обозначена като №2, която е пристройка непосредствено до гаража. Там е имало една стая до гаража, където Петър е държал фризера си, разширил я е и това е то – гараж и още една стая. Тази сграда обаче е №4, а не №2, за която безспорно свидетелят казва, тази, която от баня и лятна кухня, че е изградена с негови средства. Ето защо моля стойността, която дава вещото лице като подобрения за този имот, да бъде присъдена съобразно дяловете на ответниците. Свидетелят още един аргумент е добавил към своето становище: „П работеше на три места, а баща му дълги години не е работил и в никакъв случай не е участвал“, така че не може да се откаже приноса на моя доверител в извършването на това подобрение.

По отношение на инсталацията няма да говоря дълго, но необяснимо е защо изградената ел.инсталация на ответниците се признава като подобрение, па тази, която е направил ответникът, не се признава, тъй като и преди това е имало ел. инсталация. Моля да съобразите подробно съображенията, които съм изложила в жалбата в тази насока.

Освен това по пункт III от въззивната жалба съм изложила съображения, че съдът неоснователно е отказал да присъди съответната на дяловете на ответниците част от разходите за разходите за подобрения, увеличаващи стойността на имота извън дела на ответницата по наследство.

Изложена е практика в решението на Районния съд, но не може да няма иск, с който този, който е направил подобренията, да не може да се защити – това е чл. 59 от ЗЗД, който според мене би трябвало да се приложи. Така или иначе 5 след прехвърлянето на имота от страна на бащата на моя доверител и на ответницата те са получили нещо в повече. Това в повече е изградено от моя доверител и би трябвало съответните части да му бъдат присъдени.

По отношение на исковете на ответниците, също моля, за да не губя излишно време, да съобразите доводите, изложени в раздел II на жалбата.

По отношение на необходимите разноски е посочена и практика на ВКС, която съм цитирала, според която „необходими разноски са тези, които са свързани с необходимостта да се запази съществуването на самия имот и без тях той би погинал или състоянието му съществено би се влошило, и че те са различни от подобренията, които представляват нововъведения, които изменят общата част, но не са необходими за запазването и съхраняването.

При тях необходима предпоставка е именно увеличаване на стойността на имота“. Посочила съм кои според нас подобрения не са необходими разноски, а това са доставка и монтаж на теракот, фаянсови плочи в сграда 2, демонтаж на врати и прозорци, нова дограма, ламиниран паркет в сграда 1 основното жилище. Те не са необходими, тъй като в четвъртата стая не са правени такива ремонти, там, където живее бащата и не е било нужно това за запазване на вещта. Посочила съм и други такива – поставяне на метална ограда, метална врата, макар че е имало такава, и най-важното е, че това е правено без съгласието на ищеца. И друга практика съм посочила, която сега няма да цитирам.

По отношение на въззивната жалба на ответниците по първоинстанционното дело, едно от оплакванията им е, че съдът неправилно е бил изнесъл имота на публична продан, но друга законова възможност няма.

Разпоредбата на чл. 348 е обща. Тя се отнася за подялба, но нямаме раздел, както твърди процесуалният представител на ответниците, че имало раздел възлагане на неподеляемо жилище. Това е заглавието на чл.349. Не е нужно тълкуване, за да се извлече точния смисъл на чл.348а, той е ясен – ако имотът е неподеляем, изнася се на публична продан. Така че чл. 348 е общ спрямо текстовете на чл. 349, които регламентират само неподеляемо жилище и въвеждат изключение от общото правило, при наличието на които жилището не се изнася на публична продан. Ако такива изключения няма, прилага се общото правило. В нашия случай няма такива изключени, така че имотът 6 правилно е бил изнесен на публична продан и в тази част моля решението на пърпвоинстанционния съд да бъде потвърдено. Аргументът, че бил си запазил прехвърлителя правото на владение – каквото и да пише в нотариалния акт, това не може да бъде право, което да пречи на изнасянето на имота на публична продан. Аз съм посочила, че правото на владение, правомощието на владение е част от правомощията на собственика. Не може ти да прехвърлиш имота и да си запазиш владението и след това като изтече 10-годишен срок да кажеш „а, не, аз съм собственик“. Несъстоятелно е едно такова твърдение.

По отношение на другите оплаквания във въззивната жалба на ответната страна също съм изложила съображения, които моля да бъдат отчетени.

Считам, че погрешно е твърдението на ответниците, че оценката на гаража била 2790, а не 4572 лева, както е приел съдът. Ами така е посочило вещото лице на стр. 3 на заключението, че стойността на извършените от ищеца подобрения, става дума да гаража сграда №5, които увеличават пазарната стойност на имота, възлизат на 4572 лева. Друг е въпроса за участието на тези подобрения в общата пазарна цена на имота, което за вещото лице е 2790.

Моля да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ответната страна, да уважите нашата и да ни присъдите разноските за въззивното производство.

АДВ. П. – Уважаеми окръжни съдии, решение №260527 от 26.11.2020г., постановено по гр. дело №1058/2019г. на СРС е незоконосъобразно в посочените във въззивната ни жалба части.