Решение № 8 от 13.02.2026, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Г. Т., 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен М. С. при участието на секретаря Радостина Ил. С.а като разгледа докладваното от Росен М. С. Гражданско дело № 20243220100480 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано на основание искова молба с вх.

№3113/05.11.2024г. изправена с молба с вх. №3194/12.11.2024г. от Х. П. И. с ЕГН - ********** от гр. Г. Т., ул. „Д. Д.“ №* чрез адв. М. С. от АК – Д. със съдебен адрес – гр. Д., ул. „К. С.” №*, ет.*, офис *, по гр. дело №480 по описа за 2024г. на Районен съд – Г. Т., срещу Е. П. С. с ЕГН - ********** от гр.Г. Т., обл. Д., ул. „В.“ №*, с посочено правно основание чл.108 от СК, чл.57, ал.2 от ЗЗД, чл.59 от ЗЗД и цена на иска 3000 лв.

Претендира се ответника да бъде осъден да предаде владението на процесните движими вещи: „А 10“ специализирано хидравлично масло 10бр.; А12001 В6 - Гайковерт ½ 1500 NM - 1 бр.; АМЕ-2040 220 V-подемник двуколенен 4.0Т – 1 бр.; А181 - Крик пневматичен 2т. с възд. въз. - 1 бр.; МКТ В 16 180 Анкер 16x180 – 10 бр.; A200TD 220 V-компресор 200 литра 220 V - 1 бр.; А620 - Автоматична баланс машина - 1 бр.; А624R - машина гуми RUNFLAT SUPER - 1 бр., както и да заплати обезщетение за ползването на същите, считано от 20.06.2024г. до момента на реалното им предаване в размер на 200 лева месечно за лишаване ищеца от право на ползване на 1 собствените му движими вещи.

В условията на евентуалност се претендира за присъждане на равностойността на вещите в случай, че същите липсват или са повредени.

Релевирани са доказателствени искания. Претендират се разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 108 ЗС вр. с чл. 59 ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърденията, че закупените от ищецът вещи се намирали в автосервиз в гр.Г. Т., ул. „О“ №**, като при закупването им се договорил да наеме сервиза, за това още същия ден получил от Г. Х. ключ от сервиза и от портата.

Твърди се, че на 19.06.2024г. ищецът е бил в сервиза до 17.30ч. след което си тръгнал и заключил.

Твърди се, че на 20.06.2024г. са сменени ключовете и не могъл да влезе в сервиза, а отвътре липсвали закупените машини и инструменти, поради което веднага уведомил полицията, заради което била образувана предварителна проверка №2461/2024г. на Районна прокуратура - Д..

Твърди се, че в резултат на извършената проверка се установило, че процесните вещи били взети от ответникът поради неуредени финансови взаимоотношения с Г. Х..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е. П. С. с ЕГН - **********, чрез адв. Д. К. от АК – Д. и адв. Д. А. от АК - Д., представя отговор на исковата молба, в който се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Излагат се следните твърдения:

Твърди се, че на 27.01.2024г. представляващия „Р. **“ ЕООД - Г. Х., е отишъл при ответника и му казал, че е решил да продава оборудването на сервиза си и го предлагал първо на него, като сумата на процесните вещи е била 7000 лева.

Твърди се, че същият ден Г. Х. е предлагал процесните движими вещи и на други хора.

Твърди се, че в края на деня на 27.01.2024г. Г. Х. отново отишъл при ответника и му казал, че не е успял да ги продаде и отново го попитал дали иска да ги купи.

2

Твърди се, че Г. Х. дължал на ответника 4000 лева, за който дълг оставил автомобилът си като залог.

Твърди се, че ответникът се е съгласил да купи вещите, но за целта ще му даде 3000 лева за тях и ще му върне лек автомобил Ауди, на което Х. се съгласил, дал ключовете за помещението където се намирали вещите и парите били платени веднага, а автомобилът върнат.

Твърди се, че същия ден майката на Г. Х. е донесла на ответника всички документи в оригинал за машините, които купил.

Твърди се, че на 27 януари бил почивен ден и поради тази причина на 29 януари ответника и Х. отишли при нотариус в гр. Г. Т. да прехвърляме машините, но нотариуса им казал, че не е необходимо да се съставя документ за прехвърлянето, след вещите са предадени ведно с всички документи.

Твърди се, че на 02.06.2024г. Х. посетил сервиза и казал на ответника, че иска отново да работи в сервиза, защото му трябвали пари, като ответникът предложил да му продаде машините за 7000 лева или да ги ползва под наем срещу сумата от 350 лева на месец и да плаща отделно наем за помещението на „К.-ГТ“АД.

Ответникът твърди, че Х. се съгласил да плаща наем за машините и веднага платил 350 лева за първия месец, поради което му предал и ключ за помещението.

Ответникът твърди, че е разбрал, че Х. предлагал неговите машини за продажба, поради което на 19.06.2024г. вечерта отишъл в сервиза за да разбере какво се случва и защо предлага за продажба машините, но заварил помещението заключено, което отключил със собствения си ключ и разбрал, че в сервиза не е работено, поради което си прибрал машините и останалите вещи и заключил помещението.

Твърди се, че за това, че Г. Х. е продал процесните вещи на друго лице, ответникът разбрал когато го повикали в РУ на МВР за да даде обяснения.

Твърди се, че от м. януари 2024г. ответникът е придобил вещите и е платил цената за тях. Владението на вещите е предадено от продавача в деня на плащане цената на същите.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба.

3

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалните си представители излага доводи в подкрепа на съображенията изложени в отговора на исковата молба.

По искане на ищеца по делото е назначена и изготвено заключение по съдебно-техническа експертиза/л.188-л.189/ с вещо лице С. А. С. според заключението, на която равностойността на вещите с ДДС е: 9 685,00 лв.

/Девет хиляди шестстотин осемдесет и пет лева/, а дължимото обезщетение за ползване на процесните вещи е 100,00 лв. на месец. Към момента на изготвяне на експертизата сумата на обезщетението е 1 800,00 лв. /18 месеца х 100,00 лв.

= 1 800,00 лв./.

По искане на ответника, с оглед предоставен от него електронен носител съдържащ видео запис на разговор, по делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза/л.154-л.171/ с вещо лице З. З. експерт в CHTЛ при OД на MBP – Д. според заключението, на която видеофайловете са презаписи от проведен разговор през мобилно приложение, не са установени следи от манипулации в последователността на кадрите, не са установени следи от манипулации в аудиото към видеофайловете, разговора се води между две лица от мъжки пол, разпознати като Г. Л. Х. с ЕГН-********** и Е.

П. С. с ЕГН-**********. Разговорите да са свалени на хартиен носител.

Съдът е допуснал до разпит по двама свидетели – М. Г. Х., която е водена от ищеца, както и С. К. С., и С. И. С., водени от ответника.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 59 ЗЗД, както и евентуален иск по чл. 45 ЗЗД.

По делото не се спори, че ответникът е изнесъл процесните машини и инструменти от автосервиза на 19.06.2024г. Спорно е правото на собственост.

От събраните гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза върху видеозаписа, съдът приема за установено, че през м. януари 2024г. Г. Х. е продал оборудването на сервиза на ответника. В тази насока са показанията на св. С. С. и св. С. С./ протокол от с.з. л.172 – л.180/.

От показанията на С. С. става ясно, че е присъствал когато ответникът е водил преговори и е закупил от Г. Х. процесните вещи. Категоричен е, че от 4 януари на 2024г. ответникът е работил в сервиза, след което го е дал под наем на Г. Х..

В разговора, възпроизведен по делото, Г. Х. изрично заявява, че е „продал сервиза два пъти“ – първо на Е., а впоследствие на Х.. Коментира, че и на двамата е дал документи за продадените вещи и ако е имал още документи щял да ги продаде и на трети човек.

От показанията на С. С. става ясно, че е ползвал услугите на автосервиза в периода 2023г-2025г. Категоричен е, че в началото на 2024г. лично Г. Х. му е казал, че е продал сервиза на ответникът Е.. Ответникът е сменял гуми и е ремонтирал автомобилът му. В по-късен момент Х. пак се върнал в сервиза като му казал, че го е наел от Е.. В началото на 2024г. е звънял на Х. за ремонт на автомобил, които го пренасочил към ответника. Присъствал е лично когато Х. е заплащал наем за сервиза на ответника.

Съдът кредитира тези доказателства, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират с поведението на страните след януари 2024г.

От разпита на св. Х. – майка на Г. Х., не могат да се съберат факти, които да подкрепят коя да е от тезите на сраните, но обсъдени в цялост не противоречат на събраните и кредитирани гласни и писмени доказателства.

Продажбата на движими вещи не изисква писмена форма за действителност. Договорът е консенсуален и реален – собствеността преминава с постигане на съгласие и предаване на вещта. В случая е установено, че е постигнато е съгласие относно предмета и цената, предадени са ключовете от сервиза, предоставени са документите за закупените вещи, както и категорично се доказа, че ответникът е започнал да упражнява фактическа власт като собственик.

Съдът намира, че обстоятелството, че не е съставен писмен договор, не води до недействителност на сделката.

От свидетелските показания се установява, че ответникът е работил в сервиза след м. януари 2024г. като собственик на оборудването. Това негово поведение е съвместимо с придобиване на собствеността и представлява външна изява на правомощието „владение“ по смисъла на закона.

Впоследствие между ответника и Г. Х. е постигната устна уговорка 5 последният да ползва машините срещу месечен наем от 350 лева.

Договорът за наем на движими вещи също не изисква писмена форма.

Следователно устната уговорка е валидна. Предоставянето на ключ на Х. след тази уговорка не представлява прехвърляне на собственост, а само предоставяне на държане.

Към момента на твърдяната продажба на ищеца, Г. Х. не е бил собственик на процесните вещи, а само държател по силата на наемно правоотношение. Съгласно принципа „nemo dat quod non habet“ никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Следователно ищецът не е придобил собствеността върху вещите, независимо от евентуалната си добросъвестност.

Съдът приема, че ответникът е собственик на процесните вещи и след като е такъв, прибирането им представлява упражняване на правомощието му да ги владее и разпорежда с тях, което води до логичния извод че не е налице противоправност в поведението му.

От гледна точка на правото през януари 2024 г. е постигнато съгласие за продажба и собствеността е преминала върху ответникаЕ. С., което логично влече извода, че Г. Х. вече не е собственик на процесните вещи, следователно не може да продаде повторно. В този смисъл ищецът Х. И. е „придобил“ процесните вещи по договор без вещноправен ефект. Правото защитава този, който първи е придобил собствеността, което придобиване се доказва безспорно. При движими вещи законът защитава добросъвестния приобретател само ако му е предадена вещта. Безспорно се доказва, че ищецът не е получил фактическата власт върху процесните вещи, които ответникът вече владее.

Освен на правната гледна точка, съдът намира за нужно да обсъди спора и от морална такава. Ищецът има нотариално заверен договор и вероятно е платил вещите и е бил добросъвестен. На пръв поглед изглежда по-защитен от закона. Съдът намира, че правната сигурност изисква да се защити действителният собственик, като в противен случай би се насърчило двойното продаване. Ако съдът защити втория купувач – ищецът, само защото има нотариална заверка, това би обезсмислило правилото, че собствеността се прехвърля при първата продажба.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска 6 своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. За успешното провеждане на ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че не упражнява фактическа власт върху нея и че ответникът я владее без правно основание, като тези предпоставки, визирани в нормата на чл. 108 ЗС, трябва да са налице кумулативно. Необходимо е ищецът да докаже, че в негова полза е осъществено твърдяното придобивно основание, по силата на което той е придобил собствеността. Той следва да установи при условията на главно и пълно доказване настъпването на онези юридически факти, които пораждат за него правото на собственост върху имота. В случай, че ответникът твърди наличие на правно основание за владението си, той следва да го установи в процеса. Ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесните вещи. При липса на доказан първи елемент от фактическия състав на ревандикационния иск, същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.