Протокол с решение от ОСЗ № 9930 от 07.11.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 9930 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330103349 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:31 часа се явиха:

***

Като взе предвид докладваните днес становища на страните, доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК, за основателността на който ищецът следва да докаже сключване на договора и основанията за неговата нищожност.

Предявен е и евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за който ищецът трябва да докаже плащането на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за нейната дължимост.

Съдът намира, че главният установителен иск е основателен по следните съображения: От приложения договор за кредит, чието сключване е безспорно между страните, се установява уговарянето на неустойка за непредставяне на обезпечение в чл. 29 във вр. чл. 19 от същия. Съгласно чл. 1, т.6, ГПР е посочен в размер 0%. Съдът намира, че така уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като липсват функциите на неустойката. Непредставянето на обезпечение не е свързано с реални вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск. При това положение на осн. чл. 71 ЗЗД кредиторът може да намали срока на договора, а в случай че реши да носи кредитния риск, дължимостта на парична сума за това съставлява възнаграждение. Ето защо неустойката следва да се включи в ГПР, но видно от стойността му, тя не е включена. По този начин потребителят е подведен, че сключва безлихвен заем, но в същото време дължи възнаграждение под формата на неустойка. С това се нарушават правилата на чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК, каквито именно са възраженията на ищеца. На осн. чл. 22 ЗПК договорът се явява недействителен.

1

Следва да се уважи главният иск, като не настъпват процесуалните предпоставки за разглеждане на евентуалния.

Право на разноски има ищецът: 50 лв. за държавна такса и 240 лв. за адвокатски хонорар с ДДС, като в тази връзка е основателно възражението за прекомерност и не следва да се присъдят исканите 480 лв. с ДДС поради ниската правна и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, с адрес: гр. Шумен, пл. „Оборище" № 136, по предявения от Л. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:*** иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че сключения между тях Договор за потребителски кредит под формата на КРЕДИТНА ЛИНИЯ № ***/04.02.2022г., е недействителен поради нарушване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, да плати: на Л. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 50 лв. за държавна такса и на адв. Р. Н. Р., вписан ***лв. с ДДС за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 9,48 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

2