Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 26.03.2025, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 1365/2023
Вид
Решение № 131
Подписан
26.03.2025
В сила
25.04.2025
Състав
Радосвета Добрева Станимирова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Габрово, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20234210101365 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК831609046, гр. София, ул. Ястрсбец 23Б, представлявано от Александър Александров изпълнителен директор и Ивайло Епитроиов- Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрк. Ф. И.; СРЕЩУ А. С. Г., ЕГН**********, с адрес: гр.

София, п.к. 1712, обл. София, общ. **********, ж.к. „********** 3", бл.304, вх.2, ет.7, ап.А37; Адрес на топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1712, обл. София, общ. **********, ж.к. „********** 3", бл.304, вх.2, ег.7, ап.А37;

Правно основание: чл. 415, ал. 1 от ГПК, Във вр. с ч.гр.д.№ 726/2023;

Абонатен номер: 396516 IDномер:181685

Цена на иска: 343,03 лева

1.

1. 256,74 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, 2.

2. 40,25 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до

20.03.2023г.,

3. дялово разпределение- 38,94 лева главница за периода м.03.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва or 31.03.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, 1

1.

1. 7,10 лева - лихва за периода 16.05.2020г. до 20.03.2023г., ОТВЕТНАТА СТРАНА е представила писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК- чрез особен представител.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ,че цит. "На 31.03.2023г. дружеството ни е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 89512 срещу А. С. Г. с ЕГН:********** за сумата от 343,03 лева, от които 256,74 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, 40,25 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 20.03.2023г., както и суми за дялово разпределение- 38,94 лева главница за периода м.03.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 31.03.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, както и 7,10 лева лихва за периода 16.05.2020г. до 20.03.2023г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр.дело № 726/2023г.. по описа па Районен сьд - Габрово е уважено искането ни и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от дружеството ни на 09.08.2023г. съдията докладчик ни указва, че можем да предявим иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесем дължимата държавна такса. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415. ал.

1 от ГПК. предявяваме иск за установяване на съществуването на вземането ни за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу А. С. Г. с ЕГН:**********. като клиент на ТЕ, за •гоплоснабден имот: гр. София, п.к. 1712. обл. София, общ. **********, ж.к. „********** У', бл.304. вх.2. ет.7, аи.А37 за процесния период. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането ни са следните: Ответникът, в качеството на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда. определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 2

ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплашат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 396516 е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата- етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Бруната България".Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - "Бруната България" ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота."

ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. Г. с

ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 343,03 лева, от които

1. 256,74 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 31.03.2023г. до изплащане на вземането, 2. 40,25 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 20.03.2023г., както и суми за

3. дялово разпределение- 38,94 лева главница за периода м.03.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва or 31.03.2023г.. до окончателното изплащане на вземането,

3

4. 7,10 лева - лихва за периода 16.05.2020г. до 20.03.2023г., и направените по делото РАЗНОСКИ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.

ОТВЕТНАТА СТРАНА- А. С. Г., ЕГН**********; чрез адв. М. С. Д.- ГАКособен представител; Съдебен адрес: гр. Габрово, ***. ег. 3, тел.:

***; ПРЕДСТАВЯ отговор в срок, в който взема следното становище: цит.

"Считам така предявените искове за неоснователни и недоказани поради следните съображения:

На първо място, от приложените по делото доказателства не се установява безспорно наличието на облигационно отношение между ищцовото дружество и представляваното от мен лице. По делото са приложени Нотариален акт за собственост на горепосочения имот от 2006 година.

Заявление-декларация и Декларация, но няма данни дали в действителност в процесния период гжа Г. е била собственик или ползвател на имота. Недоказването на обстоятелството, че представляваното от мен лице е битов клиент влече след себе си неоснователност на исковата претенция. На следващо място, дори и да се установи, че г-жа Г. е била собственик на имота в процесния имот, то част от претенциите са неоснователни и на други основания. Една част от вземанията са погасени по давност. Несъмнено, процесните вземания са за периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност - чл. 111,6. "в" от ЗЗД. - В този смисъл Тълкувателно решение № 3/ 2011 от 18.05.2012 г. ОСТТК на ВКС. По правило давността започва да тече от деня. в който вземането е станало изискуемо. В случая се претендират задължения за доставена топлинна енергия с начален момент 01.05.2019 г„ а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 31.03.2023 г. Така погасени по давност са всички задължения, възникнали преди повече от 3 години от датата на подаване на заявлението в съда. Потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски, съгласно чл. 155. ал. I от ЗЕ. Издаването на общата фактура не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Така падежът на месечните задължения за стойността на потребената топлинна енергия остава същият, посочен в ОУ, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникие ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /при резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребсното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение. В случая сумите, начислени с посочените общи фактури, касаят задължения от м.05.2019 г. до м. 04.2022 г. Независимо, че общите фактури за тях са издадени по-късно, същите се отнасят за период, за част от който давността е изтекла. С оглед на всичко гореизложено, неоснователна като погасена по давност е претенцията за дължимост на цена на доставена топлинна енергия за периода от повече от три години преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда /В този смисъл Решение № 260381 от 27.02.2023 г. по в. гр. д. № 2764 /2021 г. на Възз. 11-а състав на Софийски градски съд/.