Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 31.03.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 76/2025
Вид
Решение № 91
Подписан
31.03.2025
В сила
31.03.2025
Състав
Таня Живкова, Албена Миронова, Александра Нанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Монтана, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Живкова

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500076 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 43712/02.12.2024 г. по описа на ЧСИ при МОС М.И., рег. № *в КЧСИ, подадена от длъжника по изп.д. № 20187480400463 П. Г., ЕГН ********** от с. *, обл. *, ул. *№ *, чрез пълномощниците си адв. Т. В. и адв. Г. Ц., двамата от САК срещу насочване на изпълнението върху обезщетение за неимуществени вреди, което счита за несеквестируемо.

Твърди, че съдебният изпълнител отказал по молба, вх. № 40497/11.11.2024 год. по изпълнителното дело, подадена чрез пълномощника му адв. Т. В. да му възстанови сума в размер на 2558,18 лв., преведена от ОББ АД в изпълнение на наложен му запор.

Счита, че тази сума е несеквестируема, тъй като представлява обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от пътен инцидент на 31.05.2019 год. в с. *, обл. *, които му били присъдени с Решение от 22.07.2021 год. по гр.д. № 92/2020 год. на МОС и Решение № 749/25.02.2022 год. по в.гр.д. № 97/2022 год. на САС.

Счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.

446а ГПК, съгласно която сумите за помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт също са несеквестируеми ако са постъпили по банкова сметка не по-рано от един месец преди налагането на запора. Посочената сума, представляваща присъдено от съда обезщетение за неимуществени вреди 1 освен, че били несеквестируеми по характер, но и били постъпили по банковата сметка на ЧСИ след налагането на запора.

На следващо място се изтъква, че изпълнението на вземането е насочено и срещу несеквестируемо вземане, каквото е получаваната от него пенсия за инвалидност. Твърди се, че ЧСИ М. В. ежемесечно е удържала сума в размер на около 100 лв. от получаваната от него пенсия, която била под минималната работна заплата и като така – изцяло несеквестируема.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени предприетите изпълнителни действия на ЧСИ М.И. като незаконосъобразни и на осн. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК да бъде задължена да възстанови по сметката на жалбоподателя неправомерно разпределената от нея сума в размер на 2558,18 лв., изразяваща се в насочване на изпълнението върху обезщетение за неимуществени вреди, както и да бъдат възстановени всички неправомерно удържани суми от патримониума на длъжника върху вземания за пенсия.

В случай, че съдът приеме, че в това производство се дължат разноски, претендира такива в размер на заплатените такси, а алтернативно възразява прекомерност на претендираните от взискателя разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу жалбата от взискателя по делото К.И. И.БГ ЕАД, ЕИК **********, гр.

*, чрез процесуалния си представител юрк. И.П.. Излага доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли изцяло жалбата на П. Г. срещу действията на ЧСИ М.И.

Претендира разноски с представен списък по чл. 80 ГПК. Евентуално възразява прекомерност на сторените от жалбоподателя разноски.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е изложила и ЧСИ М.И., която счита, че действията й са законосъобразни. Счита, че жалбата е неоснователна.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба, възражение, мотивите на ЧСИ и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Изпълнително дело № 20187480400463 по описа на ЧСИ при МОС М.И., рег. № *в КЧСИ е образувано на 21.03.2018 год., по молба на К. И.И. БГ ЕАД, ЕИК **********, гр. *, за образуване на ново изпълнително дело въз основа на Изпълнителен лист от 21.03.2011 год., издаден на осн. чл. 404, т. 1 и чл. 405 ГПК, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 101/24.01.2011 год. по ч.гр.д. № 80131/2011 год. на РС Монтана, в полза на БНП П.П.Ф. ЕАД, ЕИК *срещу длъжника П. Г. за сумата 195,37 лв. главница, 45,28 лв. мораторна лихва от 30.10.2008 до 18.01.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2011 год. до окончателното изплащане, както и 125 лв. разноски по делото.

2

В молбата е посочено, че вземането е цедирано на настоящия взискател с Договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 год.

В молбата е поискано да се извърши справка за разкрити на името на длъжника банкови сметки и при наличието на такива да бъде наложен запор върху тях. От изготвената справка е установено, че към 16.05.2018 год. длъжникът няма открити банкови сметки. Със съобщение за образувано дело от 27.07.2018 год. длъжникът е уведомен и за насрочен на 23.08.2018 год. опис на секвестируеми движими вещи в дома му в с. *. Описът не е проведен.

С молба от 04.09.2024 год. взискателят е поискал да се извърши нова справка за налични банкови сметки и при откриването на такива – за налагане на запори върху тях. Така при справката е установено, че на 09.11.2023 год. длъжникът е открил банкова сметка в ОББ АД. При извършена справка за действащи трудови договори е установено, че такива към 24.09.2024 год. няма.

На 26.09.2024 год. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника до размера на вземането – 2558,18 лв.

С писмо от 04.10.2024 год. ОББ АД е уведомила ЧСИ М.И., че признава вземането, върху което е наложен запорът, поради което сметката е блокирана.

Сумата е преведена в цялост, еднократно.

С молба от 11.11.2024 год. длъжникът чрез пълномощника си адв. Т. В., САК е поискал възстановяване на постъпилата сума от 2558,18 лв., тъй като е несеквестируема – представлява присъдено със съдебно решение обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от пътен инцидент.

С писмо, изх. № 37250/14.11.2024 год., ЧСИ е уведомила длъжника, че молбата му е оставена без уважение тъй като сумата е секвестируема.

Съобщението е получено от длъжника на 25.11.2024 год.

С Разпореждане от 15.11.2024 год. изпълнителното дело е приключено поради изплащане на задълженията по него.

От служебно изготвените справки за действащи трудови договори и за доходи от пенсии и добавки, получавани от длъжника е видно, че общо получаваната месечна сума от него на това основание е в размер на 721,61 лв.

Няма действащи трудови договори.

Няма данни кога е влязло в сила Решение № 749/25.02.2022 год. по в.гр.д. № 97/2022 год. на САС, нито кога е изплатено на длъжника присъденото по делото обезщетение в размер на 40 000 лв.

От правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Разпоредбата, относима към несеквестируемостта на доходите, като се има предвид както размера, така и произхода им е нормата на чл. 446 от ГПК.

3

Преди законодателните промени от 2017 година се е наложило обсъждането на въпроса с несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато постъпват по банкова сметка на длъжника. В постановеното ТР по т. д. № 2/2013 година на ОСГТК е прието, че налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми.

Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3. Това становище е получило и своята законодателна уредба през 2017 година, когато е приет текста на чл. 446а от ГПК. В ал. 1 на разпоредбата е предвиден срок от един месец, в който длъжникът следва да се разпореди чрез банковата си сметка със сумата, несеквестируема по произход или размер. В противен случай, сумата става изцяло секвестируема, счита се за спестяване и подлежи на удръжка в цялост по наложения запор върху банковите сметки.

Законодателят е презумирал, че длъжникът, въпреки предоставените му несеквестируеми средства, не ги е използвал, нямал е нужда от тях и ги е спестил. Спестяванията може да бъдат секвестирани.

Разпоредбата на ал. 2 от чл. 446а от ГПК предвижда, че запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1, изцяло. Те не се изчисляват за удържане по чл. 446 от ГПК. Същите о б ач е след изтичане на един месец от получаването им стават секвестируеми и за тях важи ситуацията с характера им на спестявания.

Именно така е процедирала ОББ АД. Видно и от данните по делото, и от тези приложени към жалбата банката е превела еднократно по сметка на ЧСИ за погасяване паричното вземане на взискателя цялата сума, която се е трансформирала в спестявания. Не са превеждали суми, несеквестируеми по своя характер и размер веднага след постъпването им, а суми спестени от предходния месец.

Законодателят, видно от текста на чл. 446а от ГПК не държи сметка за субективното отношение на получателя на сумите, за наличие на знание или незнание за постъпването им по сметка, за наличие или не на конкретна нужда от тези средства. Лицето, титуляр на сметката, разполага с възможността във всеки момент, където и да се намира, да се информира за постъпленията по сметката си и съответно да използва тези средства според предназначението, за което са отпуснати. При наличие на недвусмислена разпоредба, няма основание да се прави тълкуване, като се държи сметка за духа на закона. С нормата на чл. 446 а от ГПК законодателят се е стремял към баланс между интересите на кредитора и длъжника. Дали този баланс е постигнат и дали не е даден превес на интересите на единия от тях е въпрос, който може да породи само теоретичен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и предприетите действия по налагане на запор от ЧСИ са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени. Тук следва да се посочи, че на 4 обжалване подлежи насочването на изпълнение върху несеквестируемо имущество. Ако са предприети действия и събрани суми, то по този ред не може да се постигне промяна на състоянието, а евентуално биха възникнали основания за реализиране на отговорност по предвидения в закона ред.

С оглед предмета на делото – законосъобразността на действия на съдебен изпълнител, т. е. не се решава спор относно претендирано или отричано субективно материално право, в такива производства страните не си дължат разноски и не се допуска кумулиране на нови задължения за страните, поради което и не се присъждат.

По горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. №

43712/02.12.2024 г. по описа на ЧСИ при МОС М.И., рег. № *в КЧСИ, подадена от длъжника по изп.д. № 20187480400463 П. Г., ЕГН ********** от с. *, обл. *, ул. *№ *, чрез пълномощниците си адв. Т. В. и адв. Г. Ц., двамата от

САК срещу насочване на изпълнението върху обезщетение за неимуществени вреди, което счита за несеквестируемо.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________