Решение № 527 от 03.04.2026, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 527

Ловеч, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА административно дело № 20257130700513 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.171 т.1 б.з)бб) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Т. А. Ж. с адрес: [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0297-000108 от 31.10.2025г. издадена от И. Т. И. на длъжност В. Н. на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с която на същият е наложена санкция по чл.171 т.1 б.з)бб) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3/три/ месеца.

В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна и неправилна, и явно нецелесъобразна, доколкото е издадена след установяване на твърдяното нарушение. Категорично се твърди, че жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение, като е спрял своевременно след възприемане на звуковия и светлинен сигнал от патрулния автомобил. Сочи че, не е ускорявал и продължавал движението си след възприемане на звуковия и светлинен сигнал от патрулния автомобил, като доверителят му не е извършил твърдяното нарушение и не са налице доказателства за това нарушение и моли съда да отмени обжалваната Заповед.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът В. Н. на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA4502606 от 10.10.2025г. е констатирано, че Т. А. Ж. на 10.10.2025 г., около 01:50 часа в [населено място], на [улица]като водач на МПС- „Мерцедес“ Е220 ЦДИ, с рег. №[рег. номер], срещу номер 35, с посока на движение центъра на града, управлява лек автомобил [Марка] модел Е220 ЦДИ, с рег. № [рег. номер], собственост на М. А. К. ЕГН *********, като виновно нарушава чл.103 от ЗДвП-при подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил за спиране, не спира плавно най-вдясно на платното за движение, а ускорява и продължава да се движи и осуетява полицейска проверка и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП- не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

С оглед на констатираното управление на МПС, от Т. А. Ж. и съставения АУАН, И. Т. И. на длъжност В. Н. на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 0297-000108 от 31.10.2025 година, с която на оспорващият, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ с правно основание чл.171 т.1 б.з)бб) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3/три/ месеца. СУМПС с № ********* е предадено на 13.11.2025г.

Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 13.11.2025г., а жалбата е подадена в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч на 13.11.2025 година, с вх. №297000-8305/13.11.2025г., видно от доказателствата по делото.

С административната преписка и в хода на производството са приложени: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0297-000108 от 31.10.2025г. /л.6-6 гръб/; Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA4502606 от 10.10.2025г./л.7-7 гръб/; Мотивирана резолюция №25-0297-[рег. номер] от 13.11.2025г./ л.9-9 гръб/; Справка за нарушител/водач относно Т. А. Ж. /на л.10-12/, Заповед № 295з-293 от 30.01.2025г. на В. Д. на ОДМВР –Ловеч /л.24-55/; Справка от Централна база КАТ на МВР, за регистрация и собственост на МПС/л.26-27/; Наказателно постановление №26-0297-000005/03.02.2026г./л.29/; Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 29.12.2025г. на Районна прокуратура – Ловеч /л.30-31/; Картон на ЗППАМ № 25-0297-000108 от 31.10.2025г. от АИС АНД на МВР.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 13.11.2025г., а жалбата е заведена с вх. № 297000-8305/13.11.2025г., в деловодството на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Гореизложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.т.1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложената по делото Заповед № 295з-293 от 30.01.2025г. на В. Д. на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.43 от ал.4 от ЗМВР във вр. чл.172 ал.1 от ЗДвП е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР - за нарушения на закона за движение по пътищата, извършени на територия, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Ловеч да прилагат принудителни административни мерки по чл. чл.171 т.1 т.2 т.2а т.4 т.5 б.”а” т.6 и т.7 от Закона за движение по пътищата. Обжалваната заповед е издадена от В. Н. на РУ-Луковит при ОД на МВР Ловеч в това му качество за нарушение, извършено на територията, обслужвана от РУ Луковит и е налице необходимата компетентност. По делото между страните не се спори, че издателят на оспорената заповед е В. Н. на РУ-Луковит при ОД на МВР Ловеч.

С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Издателят на Заповедта формално е посочил фактическите и правните основания, като изрично се е позовал на съставеният АУАН, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП.

Административният акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка, следователно се спазени всички процесуални изисквания по чл. 35 от АПК, при което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, както се твърди в жалбата. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията за постановяване на мотивиран административен акт при изяснена фактическа обстановка.

Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл.146, т.3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.

По отношение на оплакванията в жалбата по съставомерността на деянието, по авторството на нарушението, както и че е изминал срока за издаване на наказателно постановление, съдът намира, че е недопустимо в производството по оспорване на ЗПАМ да се смесват възраженията, които са предмет на административнонаказателното производство по обжалване на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление.

Следва да се отбележи, че предвидените в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК, а не от нормите на ЗАНН. В този смисъл съдът, в настоящия казус, не се произнася по възражението относно допуснати нарушения, касаещи акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, подлежащи на контрол за законосъобразност в административно наказателното производство.

Заповедта е материално законосъобразна.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ бб ЗДвП, е който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

В процесният случай безспорно се установява основният релевантен за спора факт – при управление водачът не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, представляващо нарушение по чл.103 от ЗДвП.