Решение № 4971 от 21.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4971 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20241110156297 по описа за 2024 година

Предявен е от С. В. Т., ЕГН ********** срещу „Глит ЦРО“ ЕООД, ЕИК 206121726 иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата 17419,68 лева – трудово възнаграждение за периода м. юли 2022 г. – м. юли 2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът С. В. Т., излага твърдения, че по силата на сключен между страните трудов договор № 1/24.09.2020 г. е заемал длъжността „търговски директор“ в ответното дружество с месечно трудово възнаграждение в размер на 1350,00 лева, което с допълнително споразумение от 01.10.2021 г. е определено на 900,00 лева. Сочи, че ответникът забавил заплащане на дължимите на ищеца трудови възнаграждение, поради което с едностранно предизвестие от 27.08.2024 г. прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Навежда твърдения, че ответникът не е заплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение, поради което моли съда да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „Глит ЦРО“ ЕООД подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че поради финансови затруднения на дружеството сумите са превеждани от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Нермин Тробрадович по сметка на ищеца в разплащателната система Revolut. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от 1 фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ е да докаже фактите, на които основава своите искания, а именно: наличието на валидно сключено между страните трудово правоотношение за исковия период, прекратяването му на соченото основание, размер и период на уговорените и неизплатени трудови възнаграждения, както и че е престирал труд през този период.

Не се спори по делото, а и в идно от приетия като доказателство по делото Трудов договор № 1/24.09.2020 г., между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът С. В. Т. заемал длъжността „търговски директор“ в ответното дружество „Глит ЦРО“ ЕООД /с предходно фирмано наименование „Спиди кеър“ ЕООД/ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1350,00 лева.

Между страните не се спори, че с приетото като доказателство по делото Допълнително споразумение от 30.09.2021 г. към Трудов договор № 1/24.09.2020 г., правоотношението между страните е изменено като работникът се съгласява да изпълнява длъжността „служебна позиция“ с код по НКПД 12217001 и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 900,00 лева.

Не се спори, че трудовия договор е прекратен от ищеца едностранно без предизвестие на 27.08.2024 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Не се спори, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения през исковия период до прекратяване на трудовото правоотношение.

От заключението на вещото лице В. П. по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се е установява, че начисленото Брутно трудово възнаграждение за периода от м. юли 2022г. до м.юли 2024г. е общо в размер на 22386,00 лв. като за посочения период са начислени удръжки за осигурителни вноски и данък общо в размер на 4 986,08 лв. Вещото лице сочи, че Нетното трудово възнаграждение за периода от м. юли 2022г. до м.юли 2024г. е общо в размер на 17399,83 лв. Посочено е, че от счетоводните записи по сметка 421 - Разчети с персонал, се установява изплащане на сума за възнаграждение на С. Т. на дата 12.04.2024 г. в размер на 2400,00 лв. като след приспадане на посочената сума, неизплатеното трудово възнаграждение по ведомости за заплати за периода от м.юли 2022г. до м.юли 2024г. е общо в размер на 14999,83 лв.

Не се спори по делото, а и от заключението на вещото лице е видно че през периода 10.04.2023 г. – 12.07.2024 г. са правени плащания чрез разплащателната система Revolut от управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество Нермин Тробрадович по сметка на ищеца С.

В. Т. в размер на 7815,00 евро с левова равностойност 15 284,81 лева. При излушването на вещото лице в съдебна зала същото заявява, че във ведомостите на самото дружество не са отразени плащанията чрез разплащателната система Revolut и не са осчетоводени тези, които се 2 превеждат от управителя на дружеството.

Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ, изпълнението на произтичащото от писмен трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. Изброяването в чл. 270, ал. 3 КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, каквито са ведомостта и платежното нареждане, удостоверяващи плащане, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др.

В настоящия случай основанието за плащането в преводите по револют не е посочено изрично при нареждането и не се установява от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Наредителят управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество заявява, че е заплатил чуждо задължение – това на ответното дружество за дължимите в полза на ищеца трудови възнаграждения. Нито една от страните по делото обаче, не ангажира допълнителни доказателства и не прави доказателствени искания за установяване наведените твърдения за извършено плащане на трудовото възнаграждение, респ. наличие на друго правоотношение, по което е направено плащането.

Според настоящия състав неизпълнение задължението на ищеца кредитор да докаже при условията на обратно доказване съществуването на друго основание за плащане (т. е. съществуването на повече негови вземания и погасяването им в различен ред по арг. от чл. 76 ЗЗД), не освобождава ответната страна работодател от задължението и при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че дължимото трудово възнаграждение действително е било изплатено.

На първо място, от размера и датите на извършените преводи, не може да се направи категоричен извод, че същите съответстват на дължимото на ищеца трудово възнаграждение съобразно неговите размер и дати на падеж.

Още повече, не се установява по категоричен начин по делото плащанията да са извършени в изпълнение чуждо задължение – задължение на ответното дружество, макар и наредителят да е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството.

Поради изложеното предявеният иск се явява доказан по основание. По отношение на размера на претенцията – съдът определя размера на дължимото неплатено трудово възнаграждение от м.юли 2022г. до м.юли 2024г.

3 съобразно посоченото от вещото лице в заключението, а именно сумата 14999,83 лева. Предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен до посочената сума, а за разликата до пълния предявен размер да бъде отхвърлен.

Следва да се присъди и законната последица от уважаване на иска – мораторна лихва за забава за периода от датата на предявяване на исковата молба – 24.09.2024 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, в която са присъдени трудовите възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в размер на 2000,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС. Съобразно уважената част следва да се присъди сумата 1722,17 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски в размер на 200,00 лева – депозит за вещо лице и 2400,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.

Съобразно отхвърлената част следва да се присъди сумата 361,18 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 599,99 лева и депозит за експертиза в размер на 172,22 лева.

Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД РЕШИ:

ОСЪЖДА „Глит ЦРО“ ЕООД, ЕИК 206121726 със седалище и адрес на управление с. Долни Богров, ул. 28-ма № 6 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Т., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 14999,83 лева – трудово възнаграждение за периода м. юли 2022 г. – м. юли 2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1722,17 лева – разноски в производството пред СРС като отхвърля иска за горницата над посочената сума до пълния предявен размер 17419,68 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С. В. Т., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Глит ЦРО“ ЕООД, ЕИК 206121726 със седалище и адрес на управление с. Долни Богров, ул. 28-ма № 6 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 361,18 лева – разноски в производството пред СРС.

ОСЪЖДА „Глит ЦРО“ ЕООД, ЕИК 206121726 със седалище и адрес на управление с. Долни Богров, ул. 28-ма № 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на 4 бюджета на Съдебната власт по сметка на Софийския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 772,21 лева – държавна такса и депозит за експертиза.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в частта, в която е присъдено на основание чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение в размер на 14999,83 лева, представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. юли 2022 г. – м. юли 2024 г.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от 25.02.2025 г. – датата, на която е съобщено на страните, че ще бъде изготвено, а в частта в която е допуснато предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок, считано от 25.02.2025 г. – датата, на която е съобщено на страните, че ще бъде изготвено.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5