Решение № 6 от 09.03.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Шумен, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело № 20203600900094 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ПЛ. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр.Смядово, ул.“....“ №46а срещу ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул.“Стефан Караджа“ №2 искова молба, с която моли да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, резултат от смъртта на дъщеря му Л.П.Н., зет му Н.В.Н. и внуците му В.Н.В. и П.Н.В. настъпила на 20.10.2019 год. при ПТП на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с. Камбурово, общ. Омуртаг, причинено от А.Д. управлявал лек автомобил „Рено Каджар” с ДК № ...., който навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в движещият се там лек автомобил, управляван от починалата Л.П.Н., в който автомобил пътници са били Н.В.Н. - съпруг на водачката и двете им деца - В.Н.В. и П.Н.В.. В следствие на пътно-транспортното произшествие водачът А.Д. по непредпазливост е причинил смъртта на Л.П.Н., В.Н.В., П.Н.В. и Н.В.Н.. С Определение №234/07.10.2020г., на основание чл.213 от ГПК към настоящото дело е присъединено т.д.№№95/2020г. по описа на ШОС. За да постанови присъединяването съдът е констатирал, че присъединеното т.д.№95/2020г. на ШОС е образувано по предявен от М. Р. П., ЕГН **********, адрес: гр.Смядово, ул.“....“ №46а срещу ЗАД „Армеец“, иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря и Л.П.Н., зет и Н.В.Н. и внуците и В.Н.В. и П.Н.В. настъпила при гореописаното ПТП. Предвид обстоятелството, че двете дела имат връзка помежду си, т.к. подлежат на разглеждане и доказване общи факти, съдът ги е съединил за общо разглеждане. Ищците твърдят, че във връзка с процесното ПТП е образувано и водено ДП № 391 от 2019 год. по описа на Районно управление при МВР - Омуртаг, наблюдавано по прокурорска преписка № 1563/2019 год. по описа на Окръжна прокуратура-Търговище и е приключило с Постановление от 30.03.2020 год.

1 за прекратяване на наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, влязло в законна сила на 15.04.2020 год. МПС, с което е извършено ПТП, към датата на произшествието е имало валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност” №BG/11/119000032179 c период на валидност на застраховката от 21.01.2019г. до 20.01.2020г. в ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, което съобразно нормите на КЗ следва да бъде ангажирано като ответник по настоящата искова претенция.

Задължението на застрахователя при застраховка „Гражданска отговорност” е във функционална връзка със задължението на застрахования за обезщетение по отношение на увредения, поради това ответникът дължи на основание чл.498, ал.З КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. С настъпването на смъртта на Л.П.Н., Н.В.Н., В.Н.В. и П.Н.В. ищците като техни наследници и лица които са получавали от тях и са им давали грижи, са претърпели неимуществени вреди изразяващи се в претърпени мъки, страдания, психически и емоционален дискомфорт от загубата им и липсата на взаимопомощ и грижи. Внезапната смърт е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават, тъй като загубата на най-близките е непрежалима. Между ищците и починалите са били създадени и съществували трайни и дълбоки емоционални връзки и чувства и към момента преживелите родители търпят от тяхната смърт продължителни болки и страдания. Макар, че не са живели заедно преди катастрофата, починалите и ищците са били в много близки отношения и много често починалото семейство е посещавало и пребивавало в дома им. С оглед професията на Л.П.Н., а именно същата е била професионален войник, й се е налагало основни грижи и помощ при отглеждането на децата да полагат дядо П. и баба М., с които децата са били в много близки отношения. След кончината им и към момента ищците изпитват силна мъка, която не могат да преодолеят и понастоящем. Децата често пребивавали при дядо си и баба си, имали топли и близки отношения. Налице е увреждане, което е в причинно-следствена връзка и непосредствена последица от претърпяното ПТП, причинило силна емоционална и душевна болка, продължително страдание и стрес у ищците, които не са преодолени и до настоящия момент.

Съобразно изложеното молят съдът да осъди ответника да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди в следните размери : по 800 000 лева, неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л.П.Н., по 50 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на зет им Н.В.Н. и по 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на всеки от внуците им В.Н.В. и П.Н.В. ведно със законната лихва считано от датата на увреждането -20.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират присъждането на деловодни разноски.

В отговора на исковата молба се твърди, че се оспорва отговорността на водача А.Б.Д. по основание и по размер, т.к. не е реализирал виновно поведение. Заявява се, че ПТП следва да се квалифицира като случайно деяние . Оспорва се и причинната връзка между ПТП и смъртта на Л.Н., Н.Н., В.В. и П.В., както и причинната връзка между претендираните неимуществени вреди и тяхната смърт. Оспорва се размера на исковите претенции, като считат, че същият е съществено завишен и несъответстващ на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС, за събития, настъпили през 2019 г. Оспорва се изцяло претенцията за лихви върху претендираната 2 главница от датата на ПТП - 20.10.2019 г. Твърди се, че такива лихви не се дължат от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При условията на евентуалност, правят възражение за съпричиняване, като твърдят, че пострадалите не са били с поставени предпазни колани непосредствено преди удара между двата автомобила.

В допълнителната искова молба не са заявени нови обстоятелства, допълнителни възражения не са посочени и в отговора на допълнителната искова молба.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицата по чл.477,ал.1 и 2 от КЗ, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител (застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Ищците твърдят, че претендираното обезщетение е за неимуществени вреди от смъртта на Л.П.Н. - дъщеря, Н.В.Н. – зет, В.Н.В. и П.Н.В.- внуци , настъпила при ПТП на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с. Камбурово, общ. Омуртаг, причинено от А.Д. управлявал лек автомобил „Рено Каджар” с ДК № ...., който навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно в движещият се там л.а „Ситроен Ксара“ с per № ...., управляван от починалата Л.П.Н., в който автомобил пътници са били Н.В.Н. съпруг на водачката и двете им деца - В.Н.В. и П.Н.В..

На първо място следва да се посочи, че по делото не е налице спор, че към датата на ПТП, гражданската отговорност на А.Д. – сочен като деликвент е застрахована при ответника, въз основа на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност„ по п о л и ц а BG/11/119000032179, относно МПС „Рено Каджар” с ДК № ..... От документите за сключена застраховка е видно, че А.Д. не е собственик на посоченото МПС, но доколкото се твърди, че е управлявано от него, същото се явява държател, ползва го на законна основание , т.е. е застрахован по смисъла на чл.477,ал.2 КЗ.

Първото възражение на ответника е свързано с начина на настъпване на ПТП, оспорва се механизма му и по-конкретно се твърди, че липсват доказателства относно обстоятелството, че ПТП е настъпило в лентата, в която се е движил л.а Ситроен Ксара, съответно, че управлявания от застрахованото лице л.а„Рено Каджар” е навлязъл в лентата за насрещно движение. Съдът намира възражението за неоснователно, защото от КСМАТЕ, в автотехническата част категорично е направен изводът, че непосредствената причина за възникване на произшествието между движещия се в посока към гр. Антоново, л.а „Рено Каджар”, управляван от А.Д. и движещия се в посока към гр. Омуртаг, л.а „Ситроен Ксара“, в който са пътували починалите лица е навлизането на л.а „Рено Каджар”, в пътната лента предназначена за насрещно движещи се превозни средства в която пътна лента се е движил л.а „Ситроен Ксара“.

3

Изчислена е скоростта на движение и на двата автомобила, като според ВЛ л.а „Ситроен Ксара“ се е движил със скорост 78,1км/ч, а л.а. „Рено Каджар” със скорост 106,6 км/ч, при разрешена за двата автомобила скорост на движение 90 км/ч. Следва да се посочи, че при извършване на експертизата, ВЛ е ползвало материалите от ДП №391/2019г. по описа на РУ МВР –Омуртаг ( прието като доказателство по делото), включая са цитирани и показанията на свидетели разпитани по посоченото ДП.

Доколкото последните не са разпитани като такива в настоящото производство, съдът намира за недопустимо ВЛ да формира заключението въз основа на тези показания.

Посоченото обаче не компрометира изводите на експерта, т.к. освен свидетелските показания, в ДП са налице и писмени доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 71/20.10.2019 г. и др. ), които позволяват на съда да приеме КСМАТЕ за обективна и притежаваща доказателствена сила относно изводите на ВЛ .

Поради горното съдът приема за доказано, че причина за ПТП са действията на водача н а л.а „Рено Каджар”, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.

Същият при управление на МПС е нарушил чл. 16, ал. 1 ЗДвП - навлизане в лентата з а насрещно движение и чл. 21, ал. 1 ЗДвП - управление на ППС със скорост над разрешената.

Следващото възражение на ответника е, че в действията на деликвента не е налице противоправност, т.к. се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК.

В тази насока ответникът твърди, че към момента на ПТП, водачът на л.а „Рено Каджар” е починал и именно това обстоятелство е причината за навлизане в лентата за насрещно движение, съответно настъпване на ПТП. За установяване на това спорно обстоятелство са поставени въпроси към ВЛ, лекар със специалност „кардиология“ по назначената СМЕ и към ВЛ „съдебен лекар“ по КСМАТЕ . И двете ВЛ са категорични, че към момента на ПТП, водачът на л.а Рено Каджар е бил жив, починал е впоследствие от получените от катастрофата травми. Според СМЕ, изготвена от ВЛ, лекар със специалност "кардиология“ смъртта на А.Д. се дължи на травматичнохеморагичният шок, настъпил вследствие на множество травми на главата, гръдния кош, корема и долните крайници, довели до масивни и бързи кръвоизливи. ВЛ – съдебен лекар, участвал в изготвянето на КСМАТЕ също посочва, че причината за смъртта му е травматичен шок вследствие съчетана травма: глава, гърди, корем, крайници - изразена чрез черепно-мозъчна травма; коремна травма, травма на крайници. ВЛ обстойно са изследвали здравословното състояние на Д. като са посочени хроничните му заболявания от които е страдал преживе. Това е извършено по искане на ответника, като съдът намира, че експертизите в тази част са ирелеватни.

От ответника не е въведено надлежно възражение ( в отговора на исковата молба или в допълнителния отговор), че към момента на ПТП деликвентът е бил в безпомощно състояние – напр. в безсъзнание, каквото обстоятелство се домогва да докаже в хода на делото. Дори и да се приеме, че възражението е своевременно заявено, съдът приема, че е недоказано. В КСМАТЕ, съдебният лекар изрично е посочил, че при аутопсията нА.Д. не са установени остро развили се болестни процеси, обуславящи настъпването на смъртта, както и такива, проявили се непосредствено преди получените травматични увреждания при ПТП. Както в СМЕ, така и КСМАТЕ е подчертано, че възможността, с оглед установените хронични заболявания на А.Д. към момента на 4