Решение № 78 от 26.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502131 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно и е по въззивна жалба на М. З. Н. и Ж. З. Ж. чрез адвокат Л. П., в която се излага, че с решение № 41 от 20.03.2025 г. е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 165 от 18.07.2024 г., постановени по гр.д.№ 406 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, но въпреки това същата не отстранява формираното несъответствие явно и категорично, тъй като липсата на отхвърлителен диспозитив спрямо двете ищци възпрепятства подаването на въззивна жалба срещу решението. Иска се делото да бъде прекратено и да се върне на Районен съд – Девня за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК от М. И. З., М. З. Н. и Ж.

З. Ж. против Т. Д. Д., Р. М. Д./К. и А. А. А. за приемане на установено в отношенията между страните, че ищците М. И. З., М. З. Н. и Ж. З. Ж. са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 14.05.1962 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 498 кв.м от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град Д., одобрена със заповед РД-18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 770 кв.м, с административен адрес в град Д. - ул. „П.“ № ***, при съседи на реалната част: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и останалата на север реална част от ***.

1

Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че искът, предявен от ищцата М. И. З. против Т. Д. Д. и А. А. А. е основателен и следва да бъде уважен, а този на М. З. Н. и Ж. З.

Ж. против посочените двама ответници – отхвърлен, а исковете на трите ищци против Р. М.

К. трябва да бъдат отхвърлен като неоснователни.

В резултат на това е постановил, че се приема за установено в отношенията между страните по искова молба с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК, предявена от М. И.

З., М. З. Н. и Ж. З. Ж. против Т. Д. Д., Р. М. К. и А. А. А., че М. И. З. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 1963 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 449 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 770 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д., одобрени със заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и останалата на север реална част от ***, която реална част е отразена графично със син цвят на комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № ***: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, като е отхвърлил иска за разликата в площта на реалната част над 449 кв.м до 498 кв.м и спрямо лицата М. З. Н., Ж. З. Ж. и Р. М.

К..

С решение № 41 от 20.03.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, е допусната на основание член 247 от ГПК и член 250 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка и допълване в диспозитива на решение № 165 от 18.07.2024 г., като в диспозитива на същото вместо “целият с площ от 770 /седемстотин и осемдесет/ кв.м“ да се чете “целият с площ от 770 /седемстотин и седемдесет/ кв.м“ и вместо “и спрямо лицата М.

З. Н., Ж. З. Ж. и Р. М. К.“ да се чете“и спрямо лицата М. З. Н., Ж. З. Ж., които М. З. Н. и Ж. З.

Ж. са сезирали съда да бъде прието за установено, че същите са съсобственици с М. И. З. въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 14.05.1962 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 498 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 770 кв.м по КККР на град Д., одобрени със заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и останалата на север реална част от ***, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № *** : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, и Р. М. К.“.

Съгласно трайната съдебна практика очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, тоест в неговия диспозитив. Не могат да бъдат поправени по този ред грешки, която съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете.

Настоящият въззивен състав счита следното:

В частта на мотивите на постановения съдебен акт /решение № 165 от 18.07.2024 г./ е формирана воля, че искът, предявен от М. И. З. против Т. Д. Д. и А. А. А. е основателен и следва да бъде уважен; искът на М. З. Н. и Ж. З. Ж. против Т. Д. Д. и А. А. А. – отхвърлен; искът на М. И. З., М. З. Н. и Ж. З. Ж. против Р. М. К. – отхвърлен, тоест съдът е формирал воля по целия спорен предмет, но неправилно е изразил така формираната своя воля в диспозитива на съдебното решение, поради което е налице очевидна фактическа грешка.

С оглед направените от първоинстанцционния съд изводи в мотивите коректният диспозитив по предявения иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК е следвало да бъде, че се приема за установено по предявения иск от М. И. З. против Т. Д. Д. и А. А. А., че М. И. З. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 2

1963 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 449 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 770 кв.м по КККР, като се отхвърли за разликата над 449 кв.м до претендираните 498 кв.м; че се отхвърля предявеният иск от М. З. Н. и Ж. З. Ж. против Т. Д.

Д. и А. А. А., че двете ищци са собственици на описаната реална част на посоченото придобивно основание; че се отхвърля предявеният иск от М. И. З., М. З. Н. и Ж. З. Ж. против Р. М. К., че ищците са собственици на описаната реална част на посоченото придобивно основание.

С постановеното решение за поправка № 41 от 20.03.2025 г. обаче първоинстанционният съд не е остранил допуснатата от него очевидна фактическа грешка по начин, че да отрази външно формираната от него истинска воля, поради което и следва да отмени решението в частта му, с която е поправено решение № 165 от 18.07.2024 г., като вместо “и спрямо лицата М. З. Н., Ж. З. Ж. и Р. М. К.“ да се чете“и спрямо лицата М. З. Н., Ж. З. Ж., които М. З. Н. и Ж. З. Ж. са сезирали съда да бъде прието за установено, че същите са съсобственици с М. И. З. въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 14.05.1962 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 498 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 770 кв.м по КККР на град Д., одобрени със заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и останалата на север реална част от ***, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № *** : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, и Р. М. К.“ и да постанови ново, с което да се отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка.

С оглед направените от първоинстанцционния съд изводи в мотивите коректният диспозитив по предявения иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК е следвало да бъде, че се приема за установено по предявения иск от М. И. З. против Т. Д. Д. и А. А. А., че М. И. З. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 1963 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 449 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 770 кв.м по КККР, като се отхвърли за разликата над 449 кв.м до претендираните 498 кв.м по отношение на Р. М. К.; както и, че че се отхвърля предявеният иск от М. З. Н. и Ж. З. Ж. против Т. Д. Д., Р. М. К. и А. А. А., че двете ищци са собственици на описаната реална част на посоченото придобивно основание.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 41 от от 20.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 406 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, в частта, с която е поправено решение № 165 от 18.07.2024 г., като вместо “и спрямо лицата М. З. Н., Ж. З. Ж. и Р. М. К.“ да се чете“ и спрямо лицата М. З. Н., Ж. З. Ж., които М. З. Н. и Ж. З. Ж. са сезирали съда да бъде прието за установено, че същите са съсобственици с М. И. З. въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 14.05.1962 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 498 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 770 кв.м по КККР на град Д., одобрени със заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и останалата на север реална част от ***, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № *** : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, и Р. М. К.“; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 165 18.07.2024 г., 3 постановено по гр.д.№ 406 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, като вместо „ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по искова молба с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявена от М. И. З., ЕГН **********, М. З. Н., ЕГН ********** и Ж. З. Ж., ЕГН **********, против Т. Д. Д., ЕГН **********, Р. М. К., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, че М. И. З. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 1963г. до 23.05.2023г. на реална част с площ от 449 /четиристотин четиридесет и девет/ кв. м. от поземлен имот с идентификатор № *** /двадесет хиляди четиристотин осемдесет и две точка петстотин и едно точка хиляда осемстотин петдесет и три/, целият с площ от 770 /седемстотин и осемдесет /кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., общ. Д., обл. В., одобрени със Заповед РД- 18-85/17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и останалата на север реална част от ***, която реална част е отразена графично със син цвят на комбинирана скица №2 към заключението на вещото лице В. А., при граници за целия поземлен имот с идентификатор № *** : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, като отхвърля иска за разликата в площта на реалната част над 449 кв. м. до 498 кв. м. и спрямо лицата М. З. Н., ЕГН **********, Ж. З. Ж., ЕГН **********, и Р. М. К. с ЕГН **********“ да се чете:

„ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК, предявен от М. И. З. ЕГН ********** против Т. Д. Д.

ЕГН ********** и А. А. А. ЕГН **********, че М. И. З. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 1963 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 449 /четиристотин четиридесет и девет/ кв.м от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 770 /седемстотин и седемдесет/ кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Д., одобрени със Заповед РД-18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и останалата на север реална част от ***, която реална част е отразена графично със син цвят на комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № ***: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в площта на реалната част над 449 кв.м до 498 кв.м, както и срещу Р. М. К. ЕГН **********.