Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 470 от 13.05.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 21/2026
Вид
Решение № 470
Подписан
13.05.2026
В сила
09.06.2026
Състав
Ангелина Богданова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Стара Загора, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100021 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от И. К. М., чрез адв. М. Х. от АК – Стара Загора, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 110 и сл.

ЗЗД срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с който се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1 274 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 11.08.2006 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Претендира разноски.

С исковата молба ищецът твърди, че от справка в ЦКР към БНБ ищецът установил, че ответникът има вписани вземания към него. Ищецът изискал от ответника информация за вземането, в резултат на което ответникът го уведомил за цедирано вземане от „Първа инвестиционна банка“ АД по Договор за кредитна карта от **** г. Вземането било прехвърлено чрез цесия от 19.12.2019 г. на „С.Г.Груп“ ЕАД и впоследствие прехвърлено на ответника с договор за цесия от 11.12.2020 г. Ищецът счита, че вземането било погасено по давност, поради което ответникът следвало да заличи вземането в ЦКР към БНБ. Ответникът отказал, като твърдял, че вземането съществува, макар и да е погасена възможността за принудително изпълнение. Това породило правен 1 интерес за ищеца да предяви настоящия иск. По тези съображения моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1 274 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 11.08.2006 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба, с който ответникът заема становище по същата. Излага доводи, че искът е недопустим, тъй като ищецът нямал правен интерес от воденето му. Ответникът не оспорва изложените в исковата молба факти, относно изтичането на погасителната давност. Счита обаче, че с изтичането на погасителната давност се погасявало правото на принудително изпълнение, но задължението оставало дължимо и ищецът можел да изпълни задължението си, което изпълнение нямало да подлежи на връщане. Ответникът не е предприел действия по принудително събиране на вземането, поради което счита, че липсва правен интерес от завеждане на делото и моли съда да прекрати производството. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че искът е допустим, ответникът прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на:

Справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР към БНБ; Искане от И. К. М. до „ЕОС Матрикс“ ЕООД с дата 18.07.2025 г.; Отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до И. К. М. с изх. № OUT-2025-00096, в Централния кредитен регистър към БНБ фигурира задължение на ищеца към ответника в посочения размер. По подадено искане на ищеца към ответника за заличаване на задължението, ответникът е отказал това заличаване, като е изложил съображения, че задължението съществува и дори и да е изтекла погасителната давност, с нея се погасява правото на принудително изпълнение, а не самото задължение.

Наличието на правен интерес от воденето на делото е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и която трябва да е 2 налице не само при завеждане на исковата молба, но и към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца, тъй като същият се обуславя от извънсъдебното поведение на ответника. Макар в отговора на исковата молба ответникът да не оспорва изтичането на погасителната давност за вземането, той отказва да подаде информация за заличаване на вземането от ЦКР, с което накърнява права на ищеца, а именно възможността му да ползва кредит без обременено кредитно досие. В практиката си ВКС приема, че независимо от признанието на отрицателния установителен иск за недължимост на вземането кредиторът е дал повод за завеждане на делото, чрез отказа си да подаде информация до Централния кредитен регистър съгласно правомощието си по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР, следователно е налице извънпроцесуално поведение, с което кредиторът отказва зачитането на изтеклата погасителна давност. Поради тази причина съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както и за липса на правен интерес, като счита, че такъв е налице.

С Определение № 772/13.03.2026 г. съдът е признал за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите на сключения договор за банков кредит № 13КР-АА-5298/11.08.2006 г., договора за цесия между „Първа инвестиционна банка“ АД и „С.Г.Груп“ ЕАД и съответно договора за цесия между „С.Г.Груп“ ЕАД и ответника. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че давностният срок за процесното вземане е изтекъл. Поради тази причина и съдът не е събирал доказателства за това обстоятелство.

Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е денят, от който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност. С оглед липсата на оспорване от страна на ответника, че давностният срок е изтекъл, съдът следва да приеме, че вземането по договор за банков кредит № 13КР-АА-5298/11.08.2006 г. между ищеца и „Първа инвестиционна банка“ АД, прехвърлено с договор за цесия на ответника, е погасено по давност. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

3

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 51 лева, чиято равностойност е 26,07 евро, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 230,08 евро.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с предвидения минимален размер, съобразно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което счита, че липсват основания за неговото намаляване.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, ж.к. Младост ІV, ул. „Бизнес парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет .4, представлявано от управителя Тихомир И.ов Вълчев, че И. К. М., ЕГН **********, от ********, не дължи на “ЕОС МАТРИКС” ЕАД сумата от общо 1 274 лв. /651,38 евро/ – главница по договор за банков кредит № ******/***** г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, поради погасяване по давност на вземането.

ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, ж.к. Младост ІV, ул. „Бизнес парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от управителя Тихомир И.ов Вълчев, ДА ЗАПЛАТИ на И. К. М., ЕГН **********, от ******, направените от него разноски по делото в размер на 256,15 евро (двеста петдесет и шест евро и 15 цента), представляващи платената за производството държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4