Разпореждане № 142325 от 05.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 142325 гр. София, 05.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело № 20241110146900 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Със Заявление, вх. № 248308/31.07.2024г. на СРС, уточнено с Молба, вх. № 298990/24.09.2024г. заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу Д. В. В. за суми, сочени като дължими по Договор за потребителски кредит № 479352/21.05.2022г. и анекси към него, сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД, вземанията за които са цедирани на заявителя.

С разпореждане № 119316/23.08.2024г. съдът е дал указания за представяне на доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване на договора. Разпореждането е връчено на заявителя на 28.08.2024г. В отговор е депозирана Молба, вх. № 274627/28.08.2024г. на СРС, в който описва начина, по който се сключва договорът, като обосновава и липса на процесуална необходимост и фактическа възможност да представя указаните от съда доказателства.

По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи, то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в заповедното производство с оглед защитата на потребителите.

По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от договори.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани.

Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с електронен подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по някакъв начин съгласие от страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното е практиката на Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. № 11102/2020г. на СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение № 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г. по 1 ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г, Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. № 6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч.

Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.

№ 248308/31.07.2024г. на СРС.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Разпореждането да се съобщи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2