Решение № 21 от 26.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Плевен, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500957 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 198 от 12.08.2025година., постановено по гр.д. № 165/2025г. Плевенски районен съд е признал за установено, на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М. Д. Т., ЕГН**********, с адрес: гр. Белене, Плевенска област, ул.“****“ №28 дължи на Производителна кооперация „УТРО“, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.

Белене, Плевенска област, ж.к. „****“ № 119 сумата 2110.80лв. по Фактура № **********/11.11.2024г., представляваща общ сбор на : сума за продадено семе слънчоглед, стойност на вложен препарат за обеззаразяване на продаденото семе, сума за продаден карбамид и за дължим наем на 9 декара земеделска земя в м. „****“ в землището на гр. Белене за стопанската 2023/2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 2110.80лв. за периода от 13.12.2024г./датата на подаване в PC Левски на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до пълното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 510 от 13.12.2024г. по ЧГД № 972 от 2024г. по описа на PC Левски.

1

Присъдени са разноски в полза на Производителна кооперация „УТРО“, в размер на 422,22лв./направени в заповедното производство/ и 742,22лв. - в исковото производство пред РС-Левски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника М. Д. Т., чрез пълномощника му адвокат И. А.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно.

Съображенията са изложени подробно в жалбата. Жалбоподателят моли да бъде отменено решение № 198 от 12.08.2025г. и да бъде отхвърлен предявения срещу него иск, както и да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. В открито заседание жалбата се поддържа от адв. Д.Д. – преупълномощен от адв. И. А. и от адв. Р.Л..

Въззиваемата страна Производителна кооперация „УТРО“, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. Белене, представлявана от председателя И.Р.К., чрез пълномощика адв. Й. М. от АК-Плевен, в писмен отговор е взела становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и частично основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца Производителна кооперация „УТРО“, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.

Белене сумата 2110.80лв. по Фактура № **********/11.11.2024г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 510 от 13.12.2024г. по ч.г.д. № 972 от 2024г. по описа на PC Левски.

Вземането произтича от различни договорни правоотношения между страните, от различни дати. В исковата молба са изложени твърдения за всеки един от устните договори, по които ответникът е дължал заплащането на суми, за които му е издадена обща фактура на стойност 2110.80лв. Първата сума е в размер на 675лева – наем на земеделска земя. Твърди се, че между ПК „Утро“ и ответника М. Д. Т. е съществувала устна договореност, по силата на която на ответника били предоставени под наем 9 дка земеделска земя, находящи се в м.„****" в землището на гр. Белене за 1 година - стопанската 2

2023/24г., като той поел задължението да заплати наемна цена в размер на 75 лева за декар. След приключване на стопанската 2023/24г., въпреки отправяните покани, Т. не е заплатил дължимата наемна цена общо в размер на 675.00 лева.

По отношение на втората претендирана сума от 550.50 лева без ДДС, се твърди, че ответникът е закупил от кооперацията една торба и половина „семе слънчоглед”, при единична цена за една торба 367.00 лева, без ДДС. По устна уговорка с Т., семето било предадено на 16.04.2024г. на ответника чрез Д.М. и В. М. Т. – негови син и снаха. Продаденото на Т. семе било обеззаразено от кооперацията, поради което на същия е била начислена и сумата 30.00лв. без ДДС. за вложените препарати за обеззаразяване.

Претендира се и сумата 616.00 лева, без ДДС, представляваща стойността на закупените на 22.04.2024г. от Т. 700 кг. карбамид, при единична цена за килограм 0.88 лева, предадени му/също по устна договорка/ от представител на кооперацията чрез сина му В. М. Т. и снаха му Д.М..

В исковата молба се твърди, че след като многократно е било напомняно на ответника да издължи горните суми, му е била издадена обща фактури за всички сделки - Фактура № ********** от 11.11.2024г. За извършените продажби, общо в размер на 1196.50 лева без ДДС, бил начислен ДДС в размер на 20% - сумата 239.30 лева/общо 1435.80лв./, към която е прибавена и стойността на наема на земеделска земя от 675лв., като общата дължима сума по фактурата е в размер на 2110.80лева. Твърди се, че фактурата била осчетоводена в счетоводството на ищеца и предявена на ответника за плащане от представител на кооперация, но до завеждане на делото ответникът М. Т. не е заплатил сумата.

В писмения отговор на ответника е оспорен иска по основание и размер, както и всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства.

Оспорена е редовността на водените от ищеца счетоводни/търговски книги, с искането съдът да приеме, че не са водени редовно.Счита че с оглед производната доказателствена сила на счетоводните книги, редовността им следва да бъде доказана от страната, която черпи права от тях - ищеца.

За да уважи иска, съдът правилно е приел, че той е допустим установявайки, че по частно гр.д. №972/2024г. по описа на РС – Левски е издадена Заповед №510/13.12.2024г., за изпълнение на парично задължение по 3 реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Д. Т., който е задължен да заплати в полза на кредитора Кооперация Производителна кооперация „Утро“ сумата от 2110.80лв., ведно със законна лихва за периода от 13.12.2024г. до изплащане на вземането - дължима сума по фактура, представляваща общ сбор от стойността на продадено семе слънчоглед, обеззаразяване, карбамид, и дължим наем на 9 дка земеделска земя 2023/2024г., сумата от 442.22 лв. – разноски по делото. Искът е предявен в указания на заявителя срок, видно от приложеното заповедно производство. РС е приел, въз основа на събраните и обсъдени гласни и писмени доказателства, както и заключение на ССчЕ, че през стопанската 2023/2024г. ответникът е обработвал около 60 дка земеделски имоти в местността „****“, като в тях са включени и 9-те декара земеделска земя, за която ищецът претендира дължим наем. От приетата по делото счетоводна експертиза е установил, че ищцовата кооперация е осчетоводила издадената на 11.11.2024г. фактура. Установил е, че не е спазено изискването на чл. 113, ал. 4 ЗДДС и тя не е издадена в 5-дневен срок, за което може да се понесе административно-наказателна отговорност от ищеца.

Съдът е приел, че неиздаване на фактурата в деня на закупуване на семената и торовете, не освобождава ответника от задължението му да заплати получената стока. Прието е, че забавянето в издаването е станало, поради изчакването той да се яви в кооперацията и да заплати дължимото доброволно. Посочено е още, че М. Т. е вписан като земеделски производител едва на 29.04.2025г., но че не е имало пречка той да сключва договори и да обработва земеделска земя в качеството на физическо лице и преди тази дата.

Затова и фактура му е издадена на физическото лице М. Д. Т..

Изложените изводи се споделят от настоящата инстанция само досежно продадените обеззаразени семена и тор. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцовата кооперация е издала на 11.11.2024г. фактура № 422 с получател ответника М. Д. Т. от гр.Белене, с дата на данъчното събитие 11.11.2024г., за сумата 2 110.80лв. с ДДС/прил. в оригинал на л.34 от делото/. От заключението на назначената и приета от РС ССчЕ се установява, че ПК „Утро“гр.Белене е регистрирана по ЗДДС, а счетоводната отчетност е организирана със счетоводна програма Microinvest, с модули за счетоводна отчетност, ТРЗ, склад. Кооперацията предоставя редовно документи, счетоводни дегистри и справки на ТД на НАП Велико Търново, във връзка с отчетността по ЗДДС и др. контролни 4 производства.Установено е от експертизата, че счетоводните книги на ищеца са водени редовно. Представената данъчна фактура с получател М. Д. Т. е осчетоводена правилно при ищеца и по нея няма постъпили плащания от ответника към датата на проверката. По-същественото е, че ВЛ е установило, че тя е включена в Дневник за продажби по ЗДДС за данъчен период месец ноември 2024г.Справка – декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период 11/2024г. е подадена в законоустановения срок и съответно е Уведомление за приемане на постъпили данни от ПК“Утро“ от Справкадекларацията за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период м.11/20024г. Експертизата е проверила остатъка по сметка 411 Клиенти, аналитична партида на М. Д. Т., където към 25.04.2025г. е имало осчетоводено вземане от М. Д. Т. в размер на 2110.80лв.В съдебно заседание ВЛ М.Д. е пояснила, че кооперацията е заплатила ДДС по процесната фактура.Пояснила е също, че данъчната фактура е следвало да се издаде на датата на данъчното събитие, но че няма нормативно определен срок след сделката, в който да се издаде фактурата.По принцип е на датата на сделката, но може и след това, като в случаите когато има освен данъчно събитие и сделка без данък, тя се оформя на отделен ред с посочване на данъчната основа, върху която се начислява данък 20%.От допълнителното заключение, прил на л. 50 от делото на РС се установява, че при повторната проверка в счетоводството на кооперацията, ВЛ е установило, че на 11.11.2024г. в хронологичните регистри на счетоводните сметки са осчетоводени разходите и приходите по фактурата по отделни сметки. За изписване на разхода на „семе слънчоглед“ е кредитирана сметка 302 „Материали“, аналитични сметки :

3027 „Семена и посадъчен материал“ със сумата 550,50лева и 30275 „торове“ със сумата 616,00лв. Получените приходи от продажбата им са отразени в сметка 7091 „Други приходи от дейността“. Заверена е сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“ със стойността на услугата по обеззаразяване на семената – 30,00лева, както и прихода от отдадена под наем земеделска земя за ст.година 2023/2024г. със сумата 675, 00лв.

Видно от заключението по допълнителната задача фактура № 422 от 11.11.2024г. е осчетоводена със следните счетоводни записи :Д-т сметка 411 „Клиенти“-2110,80лв./партида М. Д.Т./; К-т сметка 709/1-1166, 50лв./семе слънчоглед, карбамид/; К-т сметка 703/2-30,00лв./обеззаразяване/; К-т 709/2675, 00лв./наем земя/; К-т сметка 453/2 – 239, 30лв./Разчети за ДДС/.

5

От събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. В.Н. – счетоводител в ищцовата кооперация се установява, че през месец април 2024г. ответникът е получил семена от слънчоглед и тор - карбамид, които не е заплатил при продажбата, тъй като са постигнали уговорка, че ще заплати стойността им в по-късен момент. Свидетелката не е присъствала в склада при предаване на семето и торовете, но е видяла от работното си място пристигането на ответника, който е бил придружен от сина и от снаха си. В показанията си свидетелката твърди, че не е практика на кооперацията да търгува със семена и торове, тъй като тя е производителна. Само инцидентно, ако на някого не му достигне нещо, се извършват услуги. Твърди също, че на ответника са правени много подобни услуги, но до настоящия случай той и семейството му са проявявали коректност и са заплащали получената продукция или др.стока веднага. Поради това и тя не е издала първичен счетоводен документ - кантарна бележка или друг подобен документ.