Решение № 839 от 29.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20265300500581 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от

********* против решение

№

5441/09.12.25г.,постановено по гр.д.№ 20921/24г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е осъдено ******* да заплати на С. С. А.,ЕГН-**********,гр.*** сумата от 11 219,77лв.,представляваща неплатено допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителност на ***та дейност за периода месец декември 2021г. – месец ноември 2024г.,заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане – 26-то число на съответния месец до 02.12.2024г.в размер общо на 1989,57лв.,заедно със законната лихва върху главницата,начиная от 02.12.2024г.,до окончателното й изплащане,както и направените разноски за производството по делото в размер на 1570лв.

Жалбоподателят намира атакуваното решение за неправилно,немотивирано и необосновано,постановено в противоречие с материалния закон.Поддържа ,че липсва каквато и да било правна относимост на съжденията на съда,че се дължи допълнително възнаграждение на въззиваемата за продължителна ***,към конкретна материално правна норма.Оставало неясно как съдът е формирал вътрешното си убеждение.Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго,с което да се отхвърлят предявените от А. икове.Претендират се разноски и юрск.възнаграждение.Не се ангажират нови доказателства.

1

Въззиваема т а С. С. А.,ЕГН-********** от гр.***,чрез пълномощника си адв.Т.П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Счита постановеното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта - в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Пред ПдРС са предявени искове с правно основание чл.214,ал.1 от ЗВСОРБ от С. С.

А. против *********за заплащане на допълнително възнаграждение за периода м.12.2021г.м.11.2024г.в общ брутен размер на 11 219,77лв.за продължителна *** по чл.23,ал.1 от Наредба № Н-15/27.04.2010г.и акцесорен иск за законна лихва за забава в размер на 1989,57лв. от датата на падежа на всяко вземане-26-то число на съответния месец до 02.12.24г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ищцата твърди,че *** в *** на Българската армия (БА) от 01.06.2006г.,като през времето на *** си е заемала следните длъжности:

1.) 01.06.2006г.-30.03.2008г.- *** ***-***;

2.) 31.03.2008г.-16.05.2008г.- ***;

3.) 17.05.2008г. - 23.07.2009г.- ***;

4.) 24.07.2009г. - 31.07.2010г.- ***;

5.) 01.08.2010г. - 31.04.2013г. - ***;

6.) 01.05.2013г. - 31.06.2014г.- ***;

7.) 01.07.2014г. - 30.06.2017г.- ********* във *********;

8.) 01.07.2017г. - 31.05.2018г. - ********

9.) 01.06.2018г. - 31.12.2018г.- ***;

10.) 01.01.2019г. - 31.10.2019г.- **********

11.) 01.11.2019г. - 30.06.2020г.- *********и

12.) от 01.07.2020г. до сега - ***.

Всички формирования,в които служила не притежавали финансова автономия,а били структурни звена в състава на в.ф. ***-***,което било разпоредител с бюджетни 2 средства.Ищцата поддържа,че има право на допълнително възнаграждение съгл.чл.23,ал.2 във вр.с ал.1 от Наредба № Н-15/27.04.2010г.,тъй като към 01.06.2021г.е прослужила 15 години на *** длъжност и оттогава досега е поддържала *** си подготовка в съответствие с утвърдения във в.ф.*** план,като отговаря на всички изисквания на чл.23 от Наредба № Н15/27.04.2010г.,за да получава от 01.07.21г.процесното допълнително възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът *********е оспорил исковете по основание и размер,като счита,че ищцата не отговаря на условията на чл.23 от Наредба № Н15/27.04.2010г.,като не е достатъчно да бъде изпълнено само условието да заема длъжност,чиито функционални задължения са свързани с извършване на ***.Според ответника ищцата не е изпълнила изискуемите предпоставки за зачитане на стажа й като *** за 2006,2007,2010,2011 и 2012г.

По делото са представени множество писмени доказателства-длъжностни характеристики за заеманите през годините длъжности от ищцата,заповеди на командира на военното формирование,*** книжка на ищцата,удостоверения.

Относно размера на претендираното допълнително възнаграждение от ищцата и на мораторната лихва е изготвена и приета ССЕ с в.лице В.К..

Районният съд е постановил решение,с което е уважил изцяло претенциите на ищцата,без да изложи на практика мотиви.В тази връзка са напълно основателни съображенията във въззивната жалба за немотивираност на съдебното решение.Районния съд е стигнал до извод за основателност на претенциите,без да направи какъвто и да било анализ и преценка на събраните доказателства.Не е ясно как въобще съдът е стигнал до този извод,без да обсъди доказателствата и да ги съотнесе към конкретните правни норми,не е ясно как е формирал вътрешното си убеждение.

По делото е безспорно,че ищцата е *** в ******* за времето от 01.02.2006г.до днес.Не се спори,че е заемала посочените в исковата молба длъжности през различните периоди от време,както и че е придобила *** правоспособност.

Спорът се концентрира върху това дали ищцата е изпълнила условията на чл.23 от Наредба № Н-15/27.04.2010г.,за да придобие право на допълнително възнаграждение.

Съгл.чл.23,ал.1 от Наредбата,изплаща се ежемесечно допълнително възнаграждение за продължителност на ***та дейност на *** състав (***),като съгл.т.2 от ал.1 допълнителното възнаграждение се изплаща на пилотите от витловата и вертолетната авиация,щурманите летци и ***ите,прослужили 15 години на щатна *** длъжност.Съгласно ал.2 на чл.23 от Наредбата право на възнаграждение по ал.1 имат ***ите,заемащи длъжности по ал.1,чиито функционални задължения са свързани с извършване на *** и изпълняващи утвърден *** план.

Разпоредбата на §1,т.2 от ДР на Наредба № Н-15/27.04.2010г.дава легална дефиниция на понятието „*** състав“ по см.на чл.23,ал.1,а именно ***т състав включва: а) ***и и цивилни служители,назначени на длъжности по длъжностни разписания на МО,БА и др...,притежаващи *** правоспособност,придобита във висши военни училища (школи) и 3 курсове в страната или чужбина,във функционалните задължения на които е предвидено да поддържат ***та (***) си подготовка в съотвествие с утвърдения график.

От прочита на горните разпоредби е видно,че за да има право ищцата да получи допълнително възнаграждение по чл.23 от Наредбата,същата следва да отговаря на няколко кумулативни условия:

1.)Да се включва в определението за „*** състав“,доколкото ДВ се полага за продължителност на ***та дейност на *** състав,т.е.

-да е *** или цивилен служител,назначен на длъжност по длъжностно разписание в МО,БА...

-да притежава *** правоспособност,придобита по съответния ред-във висши военни училища(школи) и курсове в страната или чужбина

-във функционалните задължения на длъжността да е предвидено ***ия/цивилния да поддържа ***та (***) си подготовка в съответствие с утвърдения график и 2.)Да има прослужени 15 години на щатна *** длъжност,като функционалните задължения на тази длъжност трябва да са свързани с извършването на *** от служителя и по утвърден *** план.

В случая по делото се установява от представените писмени доказателства,а и не се спори,че ищцата е *** в *****.Същата е заемала през периода 2006-2021г.различни длъжности,които,видно от длъжностните им характеристики,представляват длъжности по щатни разписания на БА и включват ***.Не е спорно,че ищцата има *** правоспособност като ***,но липсват конкретни доказателства по делото кога точно е придобита тази правоспособност.Това не може да се установи от приложената *** книжка на А.,която е представена не в цялост,а само със заглавна страница и страница,касаеща *** през 2008г.

От представените по делото длъжностни характеристики се установява,че повечето от тях включват като специфични изисквания към длъжността *** годност-*** и ***ият да е изпълнявал *** по *** план.

Не се установява от събраните доказателства обаче ищцата да е поддържала *** си подготовка в съответствие с утвърден график за период от 15 години до 2021г.От приложените заповеди на командири на военно формирование и годишни *** планове и от представеното удостоверение от 27.01.25г.е видно,че ищцата е изпълнявала *** по график за периода 01.01.2021г.-31.12.2024г.,но няма данни дали е изпълнявала *** за предходните години.

Настоящата инстанция не споделя доводите на въззиваемата страна,изложени в отговора на въззивната жалба,че Наредба № Н-15/27.04.2010г.предвижда субективното право за получаване на процесното ДВ да възниква в патримониума на ***ия единствено с прослужването на 15г.*** длъжност.Независимо от дадената формулировка-зачитане на *** стаж или друга,от ***ия,заемащ щатна *** длъжност се изисква не само да е прослужил 15 години на нея,но и да поддържа ***та си подготовка-в случая *** подготовка в съответствие с утвърден график/*** план.(чл.23,ал.2 и §1,т.2,б.“А“ от Наредбата) 4

От представените по делото доказателства е видно,че за 2006г.и 2007г.няма данни ищцата да е извършвала ***.Нещо повече-в дл.характеристика на заеманата от нея длъжност за периода 01.06.06г.-20.03.08г.липсва изискването за *** подготовка-***,т.е.заеманата от нея в този момент длъжност не е включвала ***.Няма доказателства и за придобиване на *** правоспособност на ищцата преди 2008г.

Не се установява А. да е извършвала скокове по график и в периода 2010г.-2012г.От представения по делото рапорт от ищцата на л.35 от първоинстанционното дело от 11.09.24г.е видно,че самата ищца посочва,че в периода 2010г.-2012г.не е изпълнявала *** поради ползване на отпуск за раждане и отглеждане на дете.Това представлява извънсъдебно признание на ищцата,че за период от две години тя действително не е изпълнявала ***.Макар да е заемала в този период длъжност,която е щатна ***,на нея не се полага допълнително възнаграждение за периода на отпуск (платен или неплатен) за отглеждане на дете по силата на разпоредбата на чл.4,ал.1,т.3 от Наредба № Н15/27.04.2010г.

С оглед на гореиложеното настоящата инстанция приема,че не се доказва продължителност на ***та дейност на ищцата като *** за прослужени 15 години,тъй като не се установи същата да е поддържала *** си подготовка по *** план (утвърден график) за 2006г.,2007г.,2010г.,2011г.и 2012г.

Ето защо ищцата действително не отговаря на всички изисквания на чл.23,ал.2 във вр.с ал.1 от Наредба № Н-15/27.04.2010г.,за да се полага претендираното от нея допълнително възнаграждение.Искът по чл.214,ал.1 от ЗВСОРБ следва да се отхвърли като неоснователен,а заедно с него и акцесорния му иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Като е стигнал до обратния извод,при това без да излага мотиви,районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго,с което да се отхвърлят предявените от ищцата С. С. А. искове.

При този изход на спора разноски се дължат на ответната страна в първоинстанционното и въззивното производство за юрск.възнаграждение,определено в размер на 200лв.за първата инстанция и в размер на 100лв.за втората инстанция съгл.Наредбата за заплащане на правната помощ,или общо в размер на 300лв.(153,39 €).