Определение № 695 от 22.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695 гр. Благоевград , 22.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Ангелина Бисеркова

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно гражданско дело № 20211200500368 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.419 от ГПК и е образувано по частна жалба / вх.

№ 3973/14.05.2019 г. по описа на РС-Р./, подадена от П. Д. ЯНЧ., ЕГН **********, адрес гр..., ул.“...“ № 3, вх.А срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 1589/14.03.2011 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 337/2011 година по описа на Районен съд- град Р., в полза на заявителя „***“ ЕАД, с която длъжникът П. Д. ЯНЧ., ЕГН ********** е осъден да заплати сумата от 23 362.49 лева, дължима на основание Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2008 г., от която 21 898.20 лева главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането и 1 464.29 лева лихва за периода от 13.11.2008 г. до 28.02.2011 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането за незабавно изпълнение с твърдение, че не са били налице законовите предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че към заявлението не е било представено извлечение от счетоводните книги на заявителя и заповедта е издадена без наличен документ по чл.417, т.2 ГПК. Сочи се, че дори и да е бил наличен такъв документ, то същият е бил нередовен поради липса на информация в него /документа/ относно изискуемостта на претендираните вземания. Твърди се, че в извлечението не се съдържат данни за изискуемостта на вноските, както и относно момента, в която длъжникът е узнал за изявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Навежда довод, че към момента на подаване на заявлението длъжникът следва да е узнал за волеизявление на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Твърди, че в заповедта за изпълнение не е посочен вида на лихвата – договорна, наказателна. Въвежда оплакване за нередовност на заявлението и на извлечението от счетоводните книги на заявителя досежно претендираните лихви. В допълнение сочи, че извлечението не съдържа предписаните от чл.60, ал.2 от ЗКИ задължителни реквизити: брой вноски; общ размер на непогасената част ; размера на обезщетението за забава. С посоченото обосновава становище, че документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Счита като самостоятелно основание за отмяна на атакуваното разпореждане факта, че ч.гр.д. № 337/2011 г. по описа на РС-Р. е унищожено, поради което към момента не може да се направи преценка за съответствието на заявлението, въз основа на което е образувано делото, и на приложените към него 1 документи със законовите изисквания. Противното означавало да се стигне до принудително изпълнение въз основа на неизвестни документи. В жалбата се сочи, че незабавното изпълнение е допуснато в полза на „***“ ЕАД, а изпълнителното дело е образувано по молба от трето лице – „***“ ЕАД в качеството на взискател. Твърди, че му е неизвестно основанието, на което „***“ ЕАД претендира да е кредитор по изпълнението на процесното вземане.

С гореизложеното жалбоподателят обосновава искане за отмяна на разпореждането, с което е уважена молбата на „***“ ЕАД за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.276, ал.1 ответникът по жалбата /заявителят „***“/ не депозира писмен отговор.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 337/2011 г. по описа на Районен съд –гр. Р. е образувано въз основа на заявление с вх.713/01.03.2011 г. по описа на съда, с правно основание чл.417 от ГПК, подадено от „***“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П. Д. ЯНЧ., ЕГН ********** от гр..., ул.“...“ № 3, вх.А за сумата от 23 362.49 лева, дължима на основание Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2008 г., от която сума 21 898.20 лева представляваща главница и 1 464.29 лева, представляваща лихва за периода от 13.11.2008 г. до 28.02.2011 г. Със заявлението са били представени извлечение от счетоводните книги на заявителя и договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2008година, въз основа на които заповедният съд е направил преценка за допустимост и основателност на искането. Постановено е разпореждане № 1588/14.03.2011 година, с което заявлението е уважено. Издадена е заповед № 1589/14.03.2011 година за изпълнение на парично задължение по чл.418 във връзка с чл.417, т.2 ГПК, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.

Въз основа на процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на 16.07.2013 г. e образувано изпълнително дело № 875/2013 г. по описа на А.Ц. с район на действие ОСБлагоевград, въз основа на молба от „***“ ЕАД, закупило от заявителя /„***“ ЕАД/ вземанията по процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на основание Договор за цесия от 16.08.2012 г. В хода на изпълнителното дело до длъжника Я. е изпратена покана за доброволно изпълнение № 10350/25.09.2013 г., ведно с препис от процесната заповед по чл.417 ГПК, на постоянния и настоящ адрес на лицето, съгласно справка вх.№ 09361/ 20.08.2013г. от НБД „Население“. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване на връчителя, че на 26.09.2013г. лицето не е намерено на адреса. При повторно изпращане на поканата до длъжника, на същия адрес, лицето отново не е намерено; на адреса е установено лице, представило се като баща на адресата, което е отказало да получи книжата. Във връзка с това отбелязване ЧСИ е направил преценка за редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение, на основание чл.44, ал.1, изречение последно ГПК, при условията на отказ. С постановление от 18.12.2018г. /протокол № 3076/, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК ЧСИ Ц. е прекратил изпълнителното производство, във връзка с молба вх.№ 12582/06.12.2018 г. на взискателя.

На 06.02.2019 г. по молба вх.№ 01372 от „***“ ЕАД , въз основа на процесните заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, извлечение от счетоводни книги по сметка № 16414846 от 01.03.2011 г., Договор за цесия от 16.08.2012 г. и Уведомление от 03.09.2012 г., e образувано ново изпълнително производство - дело № 55/2019 г. по описа на А.Ц.. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 305926.03.2019 г., ведно с препис от заповедта за изпълнение, на ПНА /гр..., ул.“...“ № 3/. Същата е връчена лично на адресата на 2

30.04.2019 г.

На 14.05.2019 г. длъжникът Я. е подал пред заповедния съд възражение по чл.414 ГПК /с вх. № 3972/, с което е оспорил съществуването на вземането на заявителя по процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Към възражението е приложена и частна жалба вх.№ 3973/14.05.2019 г., с която Я. атакува като неправилно и незаконосъобразно постановеното по делото разпореждане за незабавно изпълнение и прави искане за отмяна на акта, както и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Във връзка с тези книжа РСР. е разпоредил по реда на чл.94, ал.3 от ПАС провеждане на производство по възстановяване на хартиен носител на чгрд № 337/2011 г. В хода на производството е постановено определение № 3100/26.06.2019 г., с което е постановено възстановяване на унищожено съдебно досие по чгрд № 337/2011 г. по описа на РС-Р., влязло в сила на 23.02.2021 г. с определение № 229/23.02.2021 г., постановено по вчгрд № 870/2020 г. по описа на БОС. Установява се от материалите по делото, че чгрд № 337/2011 г. по описа на РС-Р. е било изгубено преди изтичане на срока по чл.94 от ПАС, както и че след срока по чл.65 от ПАС са съхранени електронни книжа и компютърни разпечатки от деловодната система на съда. В кориците на делото липсва договор за кредит за текущо потребление, сключен на 13.11.2008 г. между заявителя и длъжника. Счетоводното извлечение, въз основа на което заповедният съд е издал процесната заповед за изпълнение, е приложено в кориците на изпълнително дело № 55/2019 г. по описа на А.Ц., на лист 6. Съгласно записването документът е издаден от „***“ ЕАД, на 01.03.2011 г., касае договор за кредит /без индивидуализиране на същия/ с длъжник П. Д. ЯНЧ., ЕГН ********** от гр..., по силата на който договор на Я. е разрешен на 13.11.2008 г. кредит в размер на 21 898 лева /главница/, с краен падеж - 13.11.2018 г. Сочи се в извлечението, че към датата на изготвянето му длъжникът е в забава 242 дни, размерът на задължението е 23 362.49 лева, от която 21 898.20 лева главница и 1 464.29 лева лихви за периода до 28.02.2011 г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

Частната жалба е редовна и допустима като подадена в срок от лице, имащо качеството длъжник в заповедното производство, и като такова легитимирано да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Срокът за обжалване и специалните изисквания за допустимостта й са спазени, доколкото жалбата е подадена едновременно с възражението по чл.414 от ГПК на 14.05.19 г., при връчена на 30.04.2019 г. година покана за доброволно изпълнение.

Поддържаното в жалбата възражение за нередовност на връчването на заповедта за изпълнение чрез отказ за приемане, сторен от родственик на адресата, съдът счита за основателно.

Съгласно чл.44, ал.1 ГПК /в редакция към 2013 г./ отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.

Съгласно чл.46, ал.1 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Следва, че по смисъла на цитираната разпоредба редовно връчване на призовка/съобщение на лице, измежду изброените в нея, което е различно от адресата, е налице единствено при наличие на съгласие на това лице да приеме документа със задължение да го предаде на адресата /чл.46, ал.2 ГПК/. Само в този случай връчването на съобщението до адресата, получено от другото лице се смята за редовно, т.е. извършено на адресата /по аргумент на чл.46, ал.4 ГПК/.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че въведеното с чл.44, ал.1 ГПК правило 3 относно редовността на връчването на призовка при отказ е относимо единствено в хипотезата на отказ лично от страна на адресата, за какъвто отказ в случая липсват данни в материалите по изпълнителното дело.

От материалите по делото се установи, че след изготвяне на поканата за доброволно изпълнение /изх.№ 10350/25.09.2013 г./ същата е изпратена за връчване чрез куриер на „Интайм“, на постоянния и настоящ адрес на длъжника, на който лицето не е било открито /съгласно удостоверяването в товарителницата/. На адреса е открито лице, представило се за баща на адресата, който е отказал да получи съобщението. Т.е. лицето не се е съгласило да получи документа, адресиран до П.Я., респективно не го е получил, от което следва, че в казуса не е било налице основание за извод за редовно връчване на поканата на длъжника чрез друго лице /по смисъла на чл.46 ГПК/. В хода на изпълнително дело № 875/2013 г. не било е извършено надлежно връчване на процесната заповед за изпълнение на длъжника, поради което и срокът по чл.414 ГПК не е започнал да тече.

В случая такъв е започнал да тече едва на 30.04.2019 г., когато длъжникът е получил лично препис от заповедта за изпълнение, ведно с покана за доброволно изпълнение, изготвена в хода на последващо образуваното изпълнително дело № 55/2019 г. по описа на А.Ц..

Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображения:

Съгласно чл.418, ал.1 и ал.2 ГПК съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В казуса заявителят е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги и договор за кредит, който липсва в кориците на делото. След като е обсъдил представените със заявлението документи, заповедният съд е приел, че същите са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане в полза на последната.