Решение № 12 от 28.01.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Свищов, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20254150100553 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 10 ал. 1 вр. чл. 11 ал.1 т. 10 вр. чл. 19 ал. 2 вр. чл. 22 от ЗПК.

Насрещен иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД .

Предявен е иск от М. Е. К., чрез адв.Д. Г. против „K.“ЕООД с правно основание чл. 22 ЗПК и чл.26 от ЗЗД. Ищецът твърди, че e сключил договор за потребителски кредит № ******* от 8.04.2025 г. с кредиторът „K.“ ЕООД ЕИК ********* и има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответника се явявал търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП.

Посочва, че договорът за потребителски кредит № ******* от 8.04.2025 г. бил със следните параметри: Размер на кредита: 6800 лева; Брой вноски: 9; Дата на първото плащане: 8.05.2025 г.; Дата на последното плащане: 8.01.2026 г.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 62.77 %; Фиксиран лихвен процент: 50 %; Обща сума за плащане: 8675,37 лева; Обща сума с неустойка в размер на 14 616,00 лева. Сочи, че съгласно Общи положения, чл. 6, ал. 1 от процесният договор за потребителски кредит: страните се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: Кредиторът изисква безусловна банкова гаранция, издадена от лицензи рана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорната главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната.

1

При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 1 “Настоящият договор е сключен въз основа на валидно електронно изявление по смисъла на чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), отправено от кредитополучателя до кредитора. Със сключване на договора страните се съгласили да бъдат обвързани от електронните изявления, отправени помежду им”. Посочва, че според чл. 13, ал. 1: В случай на забава на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава до датата на погасяване на задължението. Кредиторът в чл.18, ал.1 от договора за кредит е посочил в не индивидуално договорената клауза, че кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 5938,53 лева.

Неустойката обезпечавала изпълнението на задължението (чл.18, ал.2 от договора) за предоставяне на обезпечение по чл.6 и служела за обезщетение на причинените вреди на кредитора. Сочи, че съгласно чл. 18, ал. 3 от договора кредитополучателят се съгласявал и признавал, че неустойката по предходната алинея представлявала отделно от главницата и лихвата вземане, което се дължало за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и на основание чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК същата не се включвала при изчисляване на годишния процент на разходите. Ищецът счита за нищожен целия Договор за потребителски кредит № ******* от 8.04.2025 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.

1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал. 2 от ЗПК във вр.чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.

23 от ЗПК и сочи като основания за нищожност на целия договор за потребителски кредит №******* от 8.04.2025 г. нарушаване разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД: Навежда, че в случая не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочела, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора кредиторът се бил задоволил единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 62.77 %. без ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %). Липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 62.77 %, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основните изисквания за сключване на 2 договора по ясен и разбираем начин (чл. 10,ал.1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можело да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 50 % и при това положение, не ставало ясно как е формиран ГПР в размер на 62.77 % , т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент от 50 %. - неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Към годишният процент на разходите не била включена неустойката в общ размер на 5938,53 лева, която била разсрочена и добавена към всеки месец към месечната сума за плащане. Така не само била създадена предпоставка за неоснователното обогатяване на кредитора, но и имало за цел или резултат заобикаляне на изискването на закона, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния процент на разходите.

Счита, че уговорената в т. 18, ал.1 от договора за кредит неустойка реално представлявала разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Всичко това поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. В конкретния случай, това било особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, ал. 2, т. 10 от Договора била посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина (8675,37лева) не била включена дължимата по чл. 18, ал. 1 от договора „неустойка“ в размер на 5938,53 лева. Задължението за заплащане на процесната неустойка не било отчетено при формирането на ГПР, с което било нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването на стойност, по-малка от действителната, която превишавала ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлявало неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че клаузите на договора не били индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Касаело се до еднотипни договори за периодичен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Твърди, не е имал време да се запознае с клаузите по договора преди сключването му - чл. 143, ал.2, т.10 от ЗЗП. Твърди и, че с договора на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Навежда, че уговорките в чл.6 във връзка с чл. 18, ал. 1 от договора за потребителски кредит нямат друга цел освен създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е. последната разкривала характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума. Счита, че ако не бъде приет договора за нищожен, то следвало съдът да се произнесе дали има основания за нищожност на неустойката в клаузата по чл. 18, ал. 1, във връзка с неосигуряване на обезпечение по чл.6 от договора, както и на клаузата за Обезпечение. Клаузата за предоставяне на обезпечение също била нищожна, 3 тъй като с нея се предвиждало обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - не дадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичали вреди. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Така предвидената неустойка уговорена в чл. 18, ал. 1 от договора в размер на 5938,53 лева се доближава до размера на получения кредит в размер на 6800,00 лева, следователно задължавала потребителя при неизпълнение на свое задължение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП била нищожна.Същата представлявала скрито възнаграждение, което следвало да се прибави към ГПР. Отделно от това непредоставянето на обещани обезпечения съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, давало основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променял последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислявал неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичната вноска. Това навеждало на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представи обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непосредствено обезпечение. Така наречената „неустойка“ представлявала разход за потребителя по самия договор за кредит, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на ГПР и обявен на потребителя в договора. С договарянето на разгледания разход за потребителя, който е следвало, но не е било включено в размера на ГПР, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на прекомерното оскъпяване на кредита. С този разход за потребителя под „форма на възнаграждение“, съпоставимо с размера на кредита, се достигало до превишаване на допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК се считали нищожни. Като не било съобразено задължението за заплащане на неустойката при определяне на ГПР по кредита, последният бил некоректно посочен в Договора, което съставлява нарушение на чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК с оглед, което същият бил недействителен. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за потребителски кредит № 1002030 от 18.01.2024 г., сключен с ответното дружество „K.“ ЕООД на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр.с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на искова 4 молба, ответното дружество „K.“ ЕООД е подало отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковата молба като неоснователна – неоснователни били претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение; не била налице недействителност по смисъла на ЗПК, тъй като на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това счита, че били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Твърди, че преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му.