Определение № 268 от 07.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20251100512844 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано e по жалба вх.№ 125861 от 27.10.2025г. подадена от Е. Д.

М. ЕГН **** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 41933 от 09.10.2025г., с което е върната на осн.чл.130 ГПК исковата молба на частния жалбоподател срещу РС Костинброд по гр.д. дело № 1376 от 2025г. , СРС, 32 св. г.о. , както и е оставено без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ.

В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно, като такова в нарушение на закона. Твърди, че частния жалбоподател до сега не е предявявал такъв иск и няма идентичност с другите е 1 186 броя дела. По същество прекратяването на делото е отказ от правосъдие в нарушение на чл.7 от Конституцията. Нарушени са и чл.47, 53, 54 от ХОПЕС.

Моли да му се предостави правна помощ за водене на делото , както и прекратителното определение да се отмени, като делото се върне на СРС за разглеждане на спора.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Производството пред РС е образувано по иск предявен от Е.М. срещу Районен съд Костинброд. Твърди, че на 25.09.2024г. в открито съдено заседание пред съда ответник е бил изтезаван с белезници на краката, което му е причинило болки и страдания, бил е унизен в собствените му очи и пред обществото, нарушено му е било достойнството. Преживял е страх, безизходица, отчаяние и др.. Сочи като нарушени множество норми на между народни актове – ЕКЗПЧОС, ДФЕС, ДЕС, ХОПЕС. Моли за причинените му вреди да му се присъди обезщетение, което ответникът да бъде осъден да му заплати в размер на 20 000 лв.

С обжалваното определение СРС е върнал исковата молба на осн.чл.130 ГПК съображения за недопустимост на исковата претенция. Позовал се е на чл.300 ГПК, силата на присъдено нещо на влязлата в сила наказателна присъда на ищеца потвърдена с решение № 242 от 16.04.2020г., постановено по КНОХД № 1018/ 2019г. , по описа на ВКС ,3то н.а., с което е оставена в сила въззивна присъда на АСНС по ВНОХД № 102 от 2018г., като ищецът е признат за виновен в престъпление по чл.199,ал.2,т.3 вр.чл.198, ал.1,вр.чл.20, ал.2,вр.ал.1 НК, като в съучастие с други установени лица е отнел 136 072 лв.

1 собственост на ПРО Кредит Банк България, Клон Люлин и огнестрелно оръжие от трето лице. СРС е посочил, че към настоящия момент ищецът има заведени общо 1186 бр. искови производства пред СРС спрямо различни ответници. Сочи, че 99% от делата са с един и същ предмет – претендиране на обезщетение поради осъждане по непредявено обвинение. Едновременно с това намира, че ищецът не е лишен от достъп до правосъдие, тъй като съдът разглежда по същество исковете му, като сочи за пример решението по гр.д..

№ 23618/2024г., СРС, 175 св., приключило с решение № 15759/ 16.08.2024г., което е потвърдено с Решение № 4838 от 23.07.2025г. по в.гр.д.2666/2024г. на СГС.

СРС е приел, че ищеца не преследва легитимна цел , а действията му представляват злоупотреба с право по см. на чл.3 от ГПК. Извежда съображения за това и от уредбите в международни актове – чл.35,т.3,б.А ЕКЗПЧОС и Директива на ЕС 2024/1069 на ЕП и на Съвета. С оглед на това е приел недопустимост на иска и е върнал исковата молба на осн.чл.130 ГПК.

Настоящия състав не приема изразеното в прекратителното определение становище за злоупотреба с право поради множество заведени дела, тъй като разпоредбите на ЕКПЧОС относно допустимостта на жалбите пред ЕС са неприложими при преценката за допустимост на исковете пред български съд . Неприложима и Директива / ЕС/ 2024/1069 на ЕП, тъй като няма имплементиране в българското право, касае публични правоотношения произтичащи от прилагане на норми от правото на ЕС , каквито в конкретния случай няма. Уредбата в чл.3 от ГПК установява единствено право на насрещната страна да претендира причинените й вреди от злоупотребата с права, но не и право на съда да не разгледа спора. Предвид на това СРС неправилно е прекратил спора в конкретния случай при така изложените мотиви.

С иска се претендира обезщетение за неимуществени претърпени вреди от конвоиране при престой в съдебна зала при провеждане на открито съдебно заседание със положени вериги на краката. Няма посочени от съда предходни съдебни производства за да се приеме наличие на чл.126 ГПК. Наред с това твърденията за претърпени вреди от този вид дейност се подвеждат не под нормата на ЗОДОВ, а на чл.45 от ЗЗД при така предявения иск срещу РС Костинброд. Претърпяването на вредите и дължимостта на обезщетение е въпрос по съществото на спора. От друга страна защитата при причинени вреди при конвойна дейност се уреждат от чл.286 вр.чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража и тези искове се разглеждат от административните съдилища. В конкретния случай съдът ще следва да изиска уточняване на исковата молба на ищеца дали вредите са в резултат на осъществената конвойна дейност от съответните служители по изпълнение на наказанията, конвоиращи го в съдебна зала и поставили предпазните средства или от страна на районния съд Костинброд провел съдебното заседание. Това е от значение аз определяне компетентния съд за разглеждане на делото.

С оглед на гореизложеното СГС намира, че така предявения иск е допустим и определението за връщането му е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на СРС за продължаване на процесуалните действия по делото, като се извърши първо уточняване на исковата претенция и ответника по спора.

Предвид допустимостта на исковата претенция, и на наличие на необходимост от нейното уточняване, то настоящия състав намира, че на ищеца неправилно е отказано допускане на правна помощ. Определението в тази му част също следва да се отмени и на ищеца следва да се допусне правна помощ на осн.чл.95 от ГПК вр.чл.23 ал.3 вр.чл.21,ал.1,т.2 от ЗПП , доколкото е лице, което е осъдено, и е декларирало при искането за правна помощ, че пребивава в затвора няма доходи. Процесуалния представител и неговото 2 възнаграждение следва да се определи и изплати от НБПП, за което искането следва да се отправи от СРС.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 41933 от 09.10.2025г., с което е върната на осн.чл.130 ГПК исковата молба на частния жалбоподател срещу РС Костинброд по гр.д. дело № 1376 от 2025г. , СРС, 32 св. г.о. , както и е оставено без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ.

ДОПУСКА правна помощ за процесуално представителство на ищеца Е. Д. М. ЕГН ********** на осн.чл.95 ГПК вр.чл.23 вр.чл.21 от ЗПП.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, 32 св. за продължаване на съдопроизводствените действия по спора, съобразно дадените в мотивите указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3