Решение № 174 от 11.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Варна, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Г.

Даниела Михайлова при участието на секретаря Дебора Н. И. в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600681 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подс. М. Н. М. чрез адв. К. И. от АК- Варна, срещу Присъда № 7 постановена на 09.04.2024г. по НОХД № 403/2023г. по описа на РС-Провадия, І състав, с която първоинстанционният съд е признал подс. М. за виновен в извършено престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК, като на основание чл. 54 ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим, както и ГЛОБА в размер на 1 000лв. На основание чл. 343 „г“ вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК съдът наложил на подсъдимия М. наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 16.08.2023г. На основание чл.343 „б“ ал.5 вр. чл.53 ал.1 б.“а“ от НК съдът е отнел в полза на Държавата лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ***, като послужил за извършване на престъплението и собственост на подс.

М.. На основание чл.68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 157/2020г. по описа на ПРС, а именно ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ , като било постановено то да бъде изтърпяно отделно при общ режим. В 1 хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК подс. М. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 29,43лв. в полза на ОД-МВР-Варна. С присъдата е направено произнасяне и по отношение на веществото доказателство по делото- тест касета , като е постановено след влизане на присъдата в сила нейното отнемане и унищожаване.

В депозираната въззивна жалба са наведени доводи за това, че в хода на съдебното производство не са събрани всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. Твърди се, че материалите по полицейската преписка не са били надлежно приобщени към досъдебното производство към момента на предявяване на разследването, което е в противоречие с реда за събиране на доказателства по НПК. Във въззивната жалба се сочи още, че извършената на подс.

М. полицейска проверка е незаконосъобразна, тъй като липсва фактическо основание за нейното извършване. На следващо място се твърди, че неправилно подсъдимият е бил осъден само по данните на тест, който дава референтен положителен резултат за канабис без за това да е изготвена химико-токсикологична експертиза. Поради това се иска отмяна на постановената присъда, а в условията на алтернативност – нейното изменение с определяне на по-ниски наказания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Варна моли въззивния съдебен състав да отхвърли жалбата, като неоснователна. Той изразява становище, че престъпното поведение се извежда от показателите на дрегера, тъй като подс. М. е отказал да даде кръвна проба. По отношение на вида и размера на наказанията счита, че те са правилно индивидуализирани и не са налице основания за приложението на чл.55 от НК.

Защитникът на подс. М. – адв. И. отново моли въззивния съдебен състав да отмени първоинстанционната присъда, като постанови нова оправдателна. Представя и допълнителни изложения към въззивната жалба, които поддържа и в които сочи, че липсва яснота относно идентичността на приложеното по делото техническо средство с това, с което действително е проверен подсъдимия, което не е било предявено на свидетелите и подс. М.. Доколкото това техническо средство е било индивидуализирано с фабричен номер, адв. И. изразява становище, че този номер не е уникален, че липсват индивидуализиращи отбелязвания- имена на лицето, дата на проверката и др., и не може да послужи за недвусмислен белег за установяване на идентичност между използваното при проверката техническо средство и това, което е приложено по делото. Поради тези причини моли подс. М. да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. В условията на алтернативност адв. И. пледира наложените наказания да бъдат намалени, като счита че определения размер на наказанието „Глоба“ не е съответен на получаваното от него трудово възнаграждение в размер на 780лв.

2

Подс. М. се явява лично и в правото си на лична защита заявява, че няма какво да добави към становището на адв. И.. В последната си дума сочи, че не е пушил никакви „треви“ нито в деня на проверката, нито предния ден.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е допустима.

От фактическа страна първостепенния съд, в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подс. М. Н. М. живеел в с. Д., общ. Руен, обл. Бургас, ул. „Т***, неженен, безработен, със средно образование. Той бил , правоспособен водач на моторно превозно средство, с придобити категории „В“ и „М“. Подс. М. бил осъден с влязла в сила на 29.08.2020 г. Присъда № 10/13.08.2020 г. по НОХД № 157/2020 г. по описа на Районен съд Провадия, за извършено престъпление по чл. 354 „а“ ал. 3 т. 1 от НК , като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено с изпитателен срок от три години.

На 16.08.2023г. преди обяд подс. М. , въпреки че в предходни дни бил употребил марихуана, управлявал собственият си лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № *** , като се движел с него в гр. Дългопол, обл. Варна, по ул.

„Никола Обретенов“, в посока към гр. Тервел. По същото време- около 11.20 часа, в гр.

Дългопол на установъчен пункт до ЖП Гара Дългопол, в изпълнение на задълженията си по опазване на обществения ред и контрол на движението, се намирали св. С. Х. и Я.Я. - полицаи в У Дългопол към РУ – Провадия. Полицейските служители решили да извършат проверка на забелязания автомобил и водача му - подс. М., поради което св.

Х. го спрял на ул. „Никола Обретенов“ до ЖП Гара Дългопол. В последствие за съдействие при проверката били извикани св. К.

К. и св. К.И. - младши автоконтрольори при РУ - Провадия. На подсъдимия , била извършена проверка за употреба на алкохол, която била отрицателна. След това св. К. изпробвала подс. М. за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” с фабричен номер ARMF-0094 и уредът отчел положителен резултат за употреба на наркотичното вещество - канабис. Пробата с техническото средство била под № 390.

За констатираното св. К. съставила против подс. М. акт за установяване на административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1, пр. 2 от ЗДвП, с който било иззето и свидетелството му за управление на МПС. На подсъдимия бил издаден и талон за 3 медицинско изследване

№ 0172632, който му бил връчен срещу подпис.

Полицейските служители отвели подсъдимия до ФСМП Дългопол. Там той отказал да даде кръвна проба за химическо изследване, което било обективирано в съответния протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози от 16.08.2023г.

За случилото се св. К. изготвила докладна записка, а в последствие било образувано и бързо производство срещу подс. М. за престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК, което в последствие с постановление на прокурор продължило по общия ред.

В хода на разследването било приобщено заверено копие от Протокол № 202350523-10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000, в който било посочено, че техническото средство е преминало периодична проверка на 01.06.2023г. и е със срок на валидност 12 месеца.

Тези фактически обстоятелства са били правилно установени от първоинстанционния съд, изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване чрез писмени и гласни доказателствени средства, а именно: от части от обясненията на подс. М., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите К. К., К.И. и С. Г. Х., дадени в хода на съдебното следствие, от протокол за оглед на местопроизшествие, талон за изследване №0172632, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за сервизна проверка на Drug test 5000, свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, справка за нарушител от района за подс. М. и други, като всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно.

При оценката на доказателствата РС-Провадия е посочил, че при изграждането на своите фактически и правни изводи ползва показанията на всички разпитани свидетели , които законосъобразно са кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, без наличието на основания за съмнение в тяхната достоверност. Обясненията на подс. М. за това, че от три години не е употребявал канабис също законосъобразно са били възприети като защитна теза с оглед резултатите от направения полеви тест. Правилен анализ е бил направен и на приобщените писмени доказателствени средства, а именно протоколите за медицинско изследване , издадените талони и др. От тях е видно, че на подс. М. е бил връчен талон за медицинско изследване, че е бил отведен от полицейските служители до медицинския център, че е съдействал на лекарят, отразил данните за неговото състояние, както и че е отказал да даде кръв за изследване, което пък изрично е било вписано в протокола.

Въз основа на тези доказателства РС- Провадия, след аргументиран анализ е постановил присъдата си, приемайки, че подс. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 „б“ ал.3 от НК.

Първоинстанционният съд е постановил този акт въз основа на задълбочено обсъждане на всички релевантни към делото доказателства, като направените от него изводи, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно по посочената 4 разпоредба от НК са достатъчно аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите констатации, значими за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и прецизна проверка на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства.

Не е налице твърденият от адв. И. във въззивната жалба и допълнението към нея дефицит на доказателствен материал. По никакъв начин не може да се приеме, че извършената на подс. М. полицейска проверка е незаконосъобразна, поради противоречие със закона, изразяваща се в липса на фактическо основание. От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият е бил водач на лек автомобил , с който се е движел в гр. Дългопол. Св. С. Х. и Я.Я. от своя страна са били полицейски служители, които са изпълнявали служебните си задължения както по опазване на обществения ред, така и по контрол за движението. Именно поради това и са спрели подс. М. като водач на лек автомобил , като първоначално са били проверени неговите и на автомобила документи, а в последствие именно в това му качество- водач на моторно превозно средство, той е бил изпробван за употреба на алкохол и наркотици.

Поради това и въззивният съд намира, че независимо от липсата на външни признаци, реакции или поведение, показващи употреба на наркотични вещества, проверката на подс. М. не е била незаконосъобразна.