Решение № 316 от 05.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Стара Загора, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20235530103867 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК и чл. 55, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 34 от ЗЗД.

Ищецът К. Е. С. твърди, че на 02.12.2021 год. между него и ответното дружество „СТИК - КРЕДИТ" АД, бил сключен договор за потребителски кредит 762491 (Договора) от разстояние със следните параметри: отпуснатият заем да бъде в размер от 1200.00 лева, а срокът за погасяване на кредита бил 9 месеца, като видът на вноската е месечна. Размерът на годишната лихва да е в размер на 36%, а размерът на годишния процент на разходите да е 42.58%, размерът на общата сума, която следвало да върне ищецът била 1413,76 лева.

В договора били уговорени следните обезпечения:

В чл. 17, ал. 1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

В чл. 27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит.

Неустойката се заплащала от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. В тази връзка се посочва, че на ищецът била начислена неустойка в общ размер на 894,92 лева, тъй като не бил представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума която следвало да върне по 1

Договора била 2308,68 лева.

Твърди се, че ищецът бил погасил изцяло задължението си по така сключения договор за кредит.

Счита се, че процесният договор бил нищожен на няколко основания:

- чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Договорът не бил написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора не били с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. На ищеца не било предоставено копие от процесния договор, както и преддоговорна информация, общи условия и СЕФ. чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

ГПР бил посочен единствено като процент. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, била в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения. В тази връзка се посочва и практика - Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС.

В договора за потребителски кредит размерът на ГПР бил грешно посочен, а действителният такъв бил в размер многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По отношение на клаузата за неустойка твърди следното:

В процесния договор било уговорено, че в случай че заемателят не бил предоставил посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, заемателят дължал на заемодателя неустойка в почти двойно по-голям размер на главницата, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.

Счита, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Ето защо била налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че в случая се касаело за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.

Посочва се, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), била типичен пример за неустойка, която накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/.

2

Счита, че било налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

Посочва се, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, давало основание да се иска незабавно цялото задължение. Твърди се, че ако кредиторът бил имал за цел да получи обезпечение същият могъл да отложи даването на кредит, каквато била обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Счита, че тази клауза била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, като същата не била индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. П, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответното дружество не било включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка", която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябвало да бъде част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

Отново излага аргументи, касаещи нищожност на целия договор за потребителски кредит.

Налице било нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не могли да надхвърлят 50 % от взетата сума.

Неправилното изчисляване на ГПР и посочване било самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на това било и обстоятелството, че посочването на ГПР било изведено като съществено условие на договора.

Твърди се, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата па непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Счита се, че Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ била нищожна, поради противоречие с добрите прави.

3

Определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и начислената „неустойка") била изключително висока и противоречаща на добрите нрави. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК.

Евентуално, ако се приеме договорът за валиден и действителен, счита за нищожни отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която на ищеца била начислена процесната неустойка, в размер на 0.9%, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.

Твърди, че съгласно разпоредбата па чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита".

Искането е да се прогласи недействителността на клаузата в чл. 27 от Договор за паричен заем № 762491/02.12.2021 г. сключен между ищеца и „СТИК - КРЕДИТ" АД, гр.

Шумен, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и да се осъди, на основание чл. 23 вр. чл.

22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД, ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД, гр. Шумен, да заплати на К. Е. С., сумата в размер на 50.00 лева /петдесет лева/, частична претенция от общо 894,92 лв., представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит № 762491, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски и адв. хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Ответникът счита исковата молба за допустима, но изцяло неоснователна.

Не се спори по делото, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 762491, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв.

Посочва се, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани в договора, можело да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор била нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави се излага договорът бил сключен от разстояние, като съгласно ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления.

В настоящият случай сключването на договора било инициирано от ищеца с 4 попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството.

След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца била изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие било потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит, като ако бил съгласен с неговото съдържание, Потребителят натискал бутона „Подпис“, с което действие последният давал своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване.

След одобрението на подадената Заявка за отпускане на сумата посочена от ищеца, на електронна поща посочена от него били изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 762491 от 02.12.2021 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).

След запознаване с всички условия във връзка с кредита, на 02.12.2021 г. ищецът бил натиснал бутона „Подпис“, с което последният бил изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора.

Посочва се, че в резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „СТИК - КРЕДИТ“ АД и ищеца като кредитополучател на 02.12.2021 г. бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 762491. Твърди се, че сключването на договора във формата на електронен документ било съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Разпечатката съдържа 52 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9da46aa-b3e1-4761-9238-a5ab269d33f8