Решение № 488 от 25.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Теодора Иванова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100506881 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20083247/14.03.2020 г., постановено по гр.д. №18507/2020 г. на СРС, ГО, 144 състав, ответникът „А.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл.200 КТ на ищците А. А. М. и Е. А. М., действащи чрез своя законен представител /майка/ - Д. Б. М., сумата от по 97 680 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болка и страдания от загубата на техния баща А. Е. М.. поради трудова злополука, случила се на 30.11.2017г. между 06.00 часа и 07.30 часа в сутринта на територията в предприятието на „А.Б.“ ЕООД, а именно „смърт“ на А. Е. М., ЕГН **********, баща на А. А. М. и Е. А. М., призната за такава с Разпореждане на НОИ на РБ № 21547/06.02.2018г. ведно с лихвата за забава от датата на злополуката – 30.11.2018г. до подаване на исковата молба – 20.05.2020. и от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата до от по 110 000 лева за всеки един от ищците.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника „А.Б.“ ЕООД. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Поддържа се, че при определяне размерна дължимото 1 обезщетение съдът не се е съобразил с нормата на чл.52 ЗЗД и актуалната съдебна практика. Твърди се, че съдът е следвало да съобрази стандарта на живот на страната, възрастта и общественото положение на пострадалия, степента на близост и какви са били реално житейските отношения между починалия и ищците, както и и отражението върху психиката на ищците и начина им на живот. Въззивникът сочи, че по делото се доказало, че ищците не са поддържали силна и тясна емоционална връзка с баща си към момента на смъртта му. Поддържа, че справедливият размер на обезщетение е по 40000 лв. за всеки ищец, от която следва да се приспадне платеното по застраховка „Трудова злополука“ обезщетение по 12320 лв. Във въззивната жалба се твърди, че с действията си А. Е. М. е допринесъл за настъпване на събитието, проявявайки груба небрежност, като е бил на работното си място в 7,30 часа, преди началото на работното време и е започнал да ремонтира управлявания от него тежкотоварен автомобил „МАН“ въпреки изричната забрана за това съгласно правилата за безопасност в предприятието, с които А. Е. М. е бил запознат. Поддържа се, че опасността от падането на самосвала е могла да се предвиди дори и при най-елементарна положена грижа и преценка, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.201,ал.2 КТ. Въззивникът сочи, че А. Е. М. е допринесъл с 90% за настъпване на събитието. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемите А. А. М. и Е. А. М. са депозирали отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи за неоснователност и необоснованост на подадената въззивна жалба.

Поддържат, че било в тежест на работодателя да докаже извършени действия от страна от работника, които биха могли да се квалифицират като груба небрежност, като не било доказано А. Е. М. да е извършвал ремонт на камиона при настъпване на инцидента. В отговора се твърди, че определеното обезщетение е морално и справедливо, доколкото към момента на настъпване на смъртта ищците са били малолетни, загубата е довела до дълбока промяна в характерите им, до здравословни проблеми и такива в училище. Моли се потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. А. М. и Е. А.

М., действащи чрез своя законен представител /майка/ - Д. Б. М., срещу „А.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата от по 110 000 лв. за всеки ишец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болка и страдания от загубата на техния баща А. Е.

М.. поради трудова злополука, случила се на 30.11.2017г. между 06.00 часа и 07.30 часа в сутринта на територията в предприятието на „А.Б.“ ЕООД, а именно „смърт“ на А. Е. М..

Безспорно между страните по делото е, че към датата на настъпване на злополуката 30.11.2017г. А. Е. М. е заемал при ответника длъжността „шофьор самосвал“ с място на работа цех гр. София, както и настъпването на посочената в исковата молба дата злополука, която по надлежния ред е била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КТ съгласно разпореждане № 21547/ 06.02.2018г. на НОИ, ТП – София град. Не е спорно също така, че ищците са наследници на починалото лице – а именно деца.

Следователно, по делото несъмнено се установява, че към датата на инцидента наследодателят на ищците се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, като по време на изпълнение на служебните му задължения е настъпила трудова злополука, причинила неговата смърт. Наличието на причинна връзка между злополуката и смъртта на лицето не се оспорва, като се установява предвид констатациите във всички писмени доказателства по делото - протокол №10/29.01.2018 г. на ТП на НОИ София град за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 30.11.2018 г., разпореждане на НОИ с № 21547/ 06.02.2018г./. С оглед на изложеното, спорни по делото остават единствено обстоятелствата дали злополуката е предизвикана изцяло или отчасти от противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в груба небрежност, която би могла да обоснове намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, както и какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди, във връзка с които обстоятелства са и всички наведени доводи във въззивната жалба на работодателя.

При трудовата злополука е налице съпричиняване по смисъла на чл.

201, ал. 2 КТ и обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.

Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното 3 отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е постановена трайна съдебна практика – Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., Решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1923/2009 г., IV г. о., Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о. и др.

В настоящия случай при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага извод, че процесната трудова злополука е настъпила при следната фактическа обстановка:

От протокол на НОИ Република България от 29.01.2018г., е видно, че в гр.София, ул.*******, във времеви отрязък от 06.00 часа до 07.30 часа на 30.11.2017г. А. М. като шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона при неясни причини е бил затиснат от коша на камиона и поради възникнали несъвместими с живота множество травми е починал. С разпореждане на НОИ с № 21547/ 06.02.2018г. така случилото е било признато за трудова злополука. Не се спори и това се установява от протокола за трудова злополука, както и от длъжностната характеристика, представена от трето по делото лице, че работникът М. е следвало да осъществява превози на стоки и товари до и в рамките на населеното място, да следи за нормалната работа на двигателя и да спазва правилата за безопасност на движение през време на превозване на стоките и материалите.

Вменено му е задължение за полагане на нужните грижи за нормалното функциониране на моторното превозно средство като проверява изправността на системата на автомобила и други. Според протокола за трудова злополука служителят е бил с проведени инструктажи по безопасност и здраве при работа – начален такъв от 26.02.2016г. и периодичен от 01.03.2017г.

Представени от страна на ответника са заповед на представляващия дружеството от 22.05.2017г. и подписи за връчването й; правилник за вътрешния трудов ред от 01.07.2017г. и вътрешни правила за организация на работната заплата от 01.07.2017г. с доказателства за връчването им на работниците; оценка на риска от 01.07.2017г., които са оспорени от ищците в частта относно положения от А. М.. Във връзка с това оспорване 4 първоинстанционният съд е допуснал и назначил съдебно – графологична експертиза, неизпълнена поради липсата на годен материал за изследване и съответно отменена. При липсата на проведено пълно доказване на оспорването на подписите, положени за работника А. М., въззивната инстанция приема, че са положени от него и същият е бил запознат както със заповедта от 22.05.2017г., така и с правилника за вътрешния трудов ред и с оценката на риска. От заповедта на работодателя от 22.05.2017г. се установява, че е забранено на заемащите длъжността ‚шофьор“ да извършват ремонти по моторните- превозни средства; да не ги управляват без извършен предпътнически преглед от компетентно лице, което е в договорни отношения с работодателя; да не управляват поверените им машини преди да им е извършен ежедневен инструктаж; да спазват разпоредбите на ЗБУТ и КТ досежно възложената им работа. С тази заповед са променени длъжностните характеристики на служителите, като са отменени всички задължения в раздел втори от нея с изключение задълженията на трето по делото лице във връзка с проверка изправността на ходовата част на МПС и пътно – строителна техника. Определено е и място за маркиране на моторните – превозни средства с части и инструменти под навеса, като е забранено на служителите да ползват тези части и инструменти.

От показанията на разпитаните свидетели - М.В.Д. и М.А.К., се установява, че и двамата свидетели са били колеги на А. М. и са работели в ответното дружество през исковия период на длъжност ‚багерист“ като и двамата знаят за случилото се. Според показанията на М.Д., когато отишъл сутринта на работа видял, че портата била отворена и камионът на А. работел.

Разпечатката съдържа 31 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9da00ee-39df-481a-b4bc-749bda3c3942