Решение № 164 от 09.08.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Павликени, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20244140100101 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по молба на М. Ж. А., ЕГН ********** от гр. П. и съдебен адрес гр. П. - чрез П. А. К. против А. Б. Х. ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителите Х. М. М., П. В. и В. Т. - всеки двама само заедно.

Твърди се, че по силата на изпълнителен лист, издаден по Разпореждане на РС – П. от 14.12.2009 г. по ЧГД № ***/2009 г. на *РС ищцата била осъдена да заплати на „Т. б. А. К.“ във връзка със сключен на 24.04.2008 г Договор за финансиране № *** сумата от 3047 лв. главница, 4491,65 лв. лихви, 160,94 лв. неолихвяема сума, 322.60 лв. разноски и такса ЧСИ в размер на 782,36 лв. На 28.11.2023 г., сочи се в исковата молба, ищцата разбрала че й е наложен запор на трудовото възнаграждение, поради № ***/2023г. по описа на ЧСИ Р. К. per.

№ ***с район на действие В. Окръжен съд. Твърди се, че по отношение на вземанията срещу нея била настъпила погасителна давност и по реда на настоящото производство търси постановяването на решение, по силата на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество процесните суми. Претендира се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Спори изцяло предявените искове от ищеца като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна 1 следното:

Производството по делото в частта му относно такса ЧСИ в размер на 782,36 лв. следва да се прекрати доколкото претендирането му не е допустимо по настоящия ред и с оглед дължимостта му към друг правен субект.

По силата на издаден на 14.12.2009 г. изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***/2009 г. по описа на Районен съд – П. ищцата е осъдена да заплати на “Т. Б. А. К.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от изпълнителен директор В. А. Г. следните суми 3047 лв. (три хиляди четиридесет и седем лева) облигационно задължение, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението -03.09.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и 160.94 лв. (сто и шестдесет лева и деветдесет и четири ст.) направени разноски по делото.

Първоначално е образувано изп. дело № ***/2011 г. на ЧСИ Р. К., per. *** с район на действие района на ВТОС, което било прекратено на 04.05.2016 г. на основание чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и делото архивирано. Срокът за съхранение изтекъл и същото било унищожено, а ИЛ бил върнат на взискателя.

Впоследствие било образувано изпълнително дело № ***/2017 година на същия ЧСИ, със страни ответното дружество и ищцата по молба, подадена от „А. Б. Х.“ ООД, ЕИК ***, регистрирана с вх. № ***/16.01.2017 г., въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист.

В молбата е посочено изпълнително действие – запор на трудово възнаграждение, както и изготвянето редица справки. Видно от приложеното в цялост към настоящото изп. дело, по последното са извършвани изпълнителни действия, сред които изпращане на 19.01.2017 г. запорно съобщение „М. Х. Б. (М. H. B.)“ гр. С., ЕИК ***, но ТПО се оказало прекратено и последните изпълнителни действия, които са предприети са налагането на запори върху сметки на 07.10.2019 година. Това изпълнително дело е прекратено с постановление от 15.11.2021 г. на ЧСИ.

По молба от „А. Б. Х.“ ООД, ЕИК *** с вх. № ***/***.2023 г. по описа на горния ЧСИ, с разпореждане от същата дата е образувано и изп. дело № ***/2023 г. По това дело са изпратени запорни съобщение до две ТД банки върху банкови сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение, за което до последната е изпратено съобщение.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

2

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс.

В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно заради това в доказателствена тежест на ищеца – длъжник в изпълнителното производство, е да установи със средствата на ГПК материалните предпоставки за уважаване на иска - 1/ наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца, за чието удовлетворение е образувано изпълнителното дело; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3/ отпаднало основание, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено основанието, въз основа на което е образувано процесното изпълнително производство или макар и да съществува, не подлежи на принудително изпълнение, респ. да установи твърденията си за погасяване на процесното вземане по давност. Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването на задължението по процесния изпълнителен лист, вкл. да установи спирането или прекъсването на предвидения давностен срок за процесното вземане.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо и с оглед текста на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД – се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. В цитираното тълкувателно решение е възприето, че давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като изрично е посочено, че и само искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

3

В този смисъл и предвид данните по делото е видно, че изп. дело № ***/2011 г. по описа на ЧСИ Р. К., рег. № *** на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие ОКРЪЖЕН СЪД - В. Т. е образувано през 2011 г., като от тази дата до датата на приемане на гореспоменатото Тълкувателно решение - 26.06.2015 г., погасителна давност не е текла, поради което давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Също така следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС по отношение на установените със заповед за изпълнение вземания тече 5-годишна давност, считано от датата на влизането в сила на заповедта, като влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване на спора, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства, и поради тази причина, влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Приема се, че с оглед характера и последиците на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение, същата има последиците на влязло в сила съдебно решение. /така напр. Определение № *** от ***2023 г. на ВКС по гр. д. № ***/2023 г., III г. о., ГК; Определение № *** от ***.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № ***/2022 г./. Ето защо, за да бъде уважен разглежданият иск ищецът следва да е доказал при условията на главно и пълно доказване, че е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

За периода след 26.06.2015 г. от приложените изп. дела се установи, че давностният срок е прекъснат на 16.01.2017 година с искане на взискателя за образуване на ново изпълнително дело и извършване на конкретно посочени изпълнителни действия, както и на 19.01.2017 г. със запорно съобщение до работодателя.

В случая съдът намира, че от последно описаното изпълнително действие на 19.01.2017 г. до 07.10.2019 година, когато са изпратени приложените запорни съобщения за запор на сметки в две банки са изминали повече от две години, поради което била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която изпълнителното производство се прекратява по право. Последицата от настъпване на перемцията, е че след прекратяване на изпълнителния процес по право, извършените действия по изпълнението не пораждат правни последици, а направени от взискателя искания или служебно предприетите от ЧСИ действия за реализиране на изпълнителен способ, не прекъсват погасителната давност за вземането. Перемцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици.

Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче 4 длъжникът не може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК).

Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение № ***/***.2022 г. по гр.д. № ***/2021 г. на ВКС, III г.о., решение № ***/***.2022 г. по гр.д. № ***/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № ***/***.2021 г. по гр.д. № ***/2020 г. на ВКС, IV-то ГО и други. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена 5 надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.