Решение № 152 от 19.07.2023, Административен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № 152 гр.Кюстендил, 19.07.2023год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА с участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело №

54 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.21, ал.3 АПК във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Р.С.Б. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***, оспорва отказ на кмета на Община Кюстендил, обективиран в писмо с изх.

№ 94-00-147/25.01.2022г., за издаване на пропуск за паркиране на личния автомобил на жалбоподателката. Сочат се основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Противоречието с материалния закон се обосновава с доказателствата във връзка с предназначението като второстепенна улица, на улицата с о.т. 91-92-93 според действащите ПУП и КК на гр. Кюстендил, което се счита за отрицателна предпоставка за въвеждане на забрана за паркиране. Несъответствието с целта на закона се свързва с принципа по чл.6, ал.5 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорения отказ.

В съдебно заседание и в представените писмени бележки, жалбоподателката поддържа наведените в жалбата доводи. Допълнително излага твърдения за незаконосъобразност на заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на Община Кюстендил в частта по т.12.1, с която е забранено спирането и паркирането на ул. „***“ в гр. Кюстендил, като сочи, че улицата не е част от изградената зона за отдих Парк „Галерията“ и че не е променено предназначението на същата като второстепенна улица по реда и при условията на чл. 134, ал.2, т.6 вр. с чл.131 от ЗУТ. Претендира присъждане на деловодни разноски. Възразява срещу искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за ксерокопирането на приложените по делото документи.

Ответникът

– кметът на община Кюстендил, чрез процесуалния си пълномощник юрк. В. С., изразява писмено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, което поддържа и в съдебно заседание.

Счита, че е формиран мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателката за издаване на пропуск за паркиране с вх. №

№94-00-147/12.01.2021г., който не е обжалван в срока по чл.149, ал.2 от АПК и е влязъл в сила, поради което предявената жалба е недопустима като просрочена.

Извън горното, се сочи, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в надлежната писмена форма и с изискуемото съдържание по чл. 59 от АПК; при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Отрича се наличието на материалноправните предпоставки по чл.31, т.3 от Наредбата за организацията безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил във връзка с издадената заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на Община Кюстендил, която е стабилен административен акт. Прави се искане за отхвърляне на жалбата. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и за направените разходи за копиране на документите към проекта за изграждане на зона за отдих „Парк Галерията“, приложени като доказателства по делото.

Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с оспорения отказ, е образувано по заявление рег. индекс 94-00-147 от 12.01.2022г. подадено от жалбоподателката Р.С.Б. ***. В същото се съдържа искане за издаване на пропуск за паркиране на лек автомобил „Мерцедес Ц 180 Компресор“ с ДК № КН****АС – собственост на заявителката.

Същата сочи, че е с постоянен и настоящ адрес ***, който е административният адрес на жилищната сграда, в която живее, разположена в ПИ с идентификатор ***; че достъпът до сградата се осъществява от улица с осеви точки 91-92-93, чието предназначение не е изменено съгласно действащия ПУП на гр. Кюстендил, но в началото на улицата е поставен пътен знак Г16 „Задължителен път само за пешеходци и велосипедисти“ и табела за репатриращ автомобил.

Към заявлението са приложени удостоверение изх. № 1045/02.11.2021г., изд. от община Кюстендил, видно от което постоянният адрес на Р.С.Б. ***, считано от 02.11.2021г.; нотариален акт за собственост №79, том I, рег.№ 1980, дело № 71/25.08.2010г. на нотариус М.Т., пълномощно рег. № 2489/07.10.2010г. на нотариус Т. и копие от свидетелство за регистрация на МПС, с които се удостоверява, че посоченият в заявлението лек автомобил е собственост на Б., че имота в който живее

– апартамент № 6 на ул. „***“ № 2, етаж 4 е собственост на П.Д.К.и се ползва от

Б., че същият представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР във вид на апартамент без гараж.

По заявлението е налице произнасяне с писмо с изх. № 94-00-147/25.01.2022г., подписано от кмета на Община Кюстендил, което обективира отказ за издаване на пропуск за паркиране на личния автомобил на заявителката Б.. Отказът е мотивиран с доводи за това, че ул. „***“ от осева точка 67 до осева точка 91 е с наложен режим на забрана за паркиране на МПС, за която заявителката е уведомена с писмо № 94-00-1029/26.03.2021г. и че няма промяна в обстоятелствата. Административният отказ е връчен на оспорващата на

01.02.2022г. с известие за доставяне, а жалбата е депозирана на 11.02.2022г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

В съдебното производство, органът е представил административната преписка във връзка с оспорения акт, включително цитираното в него писмо изх. № 94-00-1029/26.03.2021г. на кмета на община Кюстендил, издадено по заявления вх. №№ 94-00-434/01.02.2021г. и 94-00-1029/15.03.2021г. на Р.Б. относно издаване на пропуски за паркиране на лични автомобили на заявителката. Видно е, че с горното писмо, кметът на общината е отказал издаване на заявените пропуски за паркиране на основание чл.31, т.3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на общината. Прието е, че имотът на заявителката граничи със зона на отдих „Парк Галерията“, разположена в УПИ XIV-„за картинна галерия, младежки дом, парк и експониране на археология и паркинг“, кв.294 по плана на града и ул. “***“ е част от парка; че улицата от о.т. 67 до о.т.91 е пешеходна и движението е организирано по реда на чл.3 от ЗДвП и чл.26, ал.1 от общинската Наредба въз основа на заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета по предложение на Комисията за безопасност на движението на територията на общината, с която заповед е разрешено влизането при необходимост на жители в прилежащите на улицата УПИ-та в посочените осеви точки с цел извършване на товарно-разтоварни операции на стоки и материали, както и за достигане до гаражи и паркоместа в съответните ПИ по улицата; че ул. „***“ е пешеходна за парк „Галерия“ и е забранена за спиране и паркиране; че за живущите на №2 от улицата няма изградени гаражи и няма обособени паркоместа. С оглед на изложеното органът е приел, че не са налице законови изисквания живеещите да могат да достигат до постоянния си или настоящ адрес с МПС; че не са обособявани паркоместа в публичната общинска собственост в тази зона, съответно не са плащани такива, поради което няма основание за издаване на пропуск за паркиране по заявлението на жалбоподателката.

От доказателствата по делото е видно, че отказът на кмета с писмо изх. № 94-00-1029/26.03.2021г. е оспорен пред съда от Р.Б., като с влязло в сила решение № 207/07.10.2021г. по адм. дело № 145/2021г. по описа на Административен съд – Кюстендил, предявената жалба е отхвърлена.

Към делото органът е представил копия: от Протокол № 1 от

05.02.2021г. от заседание на Комисията за безопасност на движението на територията на община Кюстендил, на което е прието решение по т.12.1 по предложението на заместник кмета на общината за това, ул.

„***“ на гр. Кюстендил от осева точка 67 до осева точка 91 да е пешеходна зона – граница на парк „Галерия“, забранена за спиране и паркиране, като се разрешава влизане при необходимост от живущите в прилежащите на улицата УПИ за натоварване и разтоварване на стоки и материали и за достигане до гаражи и паркоместа, както и от заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на община Кюстендил, с която на осн. чл.3 от ЗДвП, чл.7, ал.1, т.1 и чл.8, ал.1 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил, с т.12.1 е наредено да бъде разрешено влизане по необходимост от жителите в прилежащите на улица „***“, гр. Кюстендил, от осева точка 67 до осева точка 91 урегулирани поземлени имоти единствено с цел извършването на товаро-разтоварни операции на стоки и материали, както и за достигане до гаражи и паркоместа в съответните поземлени имоти, тъй като улица „***“ е пешеходна за парк „Галерия“ и е забранена за спиране и паркиране.

От приложеното към настоящото дело, адм. дело № 936/2022г. на Административен съд – Б., се установява, че същото е образувано по жалба на Р.Б. с наведени оплаквания за нищожност на заповед № РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на община Кюстендил в частта по т.12.1 и е приключило с решение № №76/16.01.2023г., влязло в сила, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

От ответника, в изпълнение на определение на съда, са представени строителни книжа и документи във връзка със строеж „Изграждане и възстановяване на зона за отдих парк „Галерията“, за който е издадено разрешение за ползване № СТ-05-1504/11.12.2018г. на началника на ДНСК. Видно е, че строежа е реализиран въз основа на одобрен инвестиционен проект № 53/09.06.2015г. и издадено разрешение за строеж № 119/09.06.2015г. от главния архитект на Община Кюстендил, разположен е в УПИ ХІV – за картинна галерия, младежки дом, парк и експониране на археология и паркинг“ в кв.294 по плана на гр. Кюстендил, ПИ с идентификатор

*** по КККР на гр. Кюстендил. Съгласно приетите като доказателства по делото части от проекта „Геодезия“ и „Благоустройство“, ведно с обяснителните записки към тях, план-извадка от проекта, виза за проектиране, комбинирана скица и трасировъчен план, предмет на проектирането е УПИ ХІV с териториални граници от ул. „***“, ул.“Битолска“, ул. „Неофит Рилски“, ул.

„Кракра“ до бул. „България“, а ул. „***“, в посочените осеви точки по заповед № РД-00-309/17.03.2021г., е отделен ПИ в обхвата на разработката и се явява контактна зона, като за нея е предвидено разваляне на съществуващите настилки и изпълнение на нови настилки. Горното се потвърждава от данните в представената от жалбоподателката, скица № 15-822636/26.07.2021г., издадена от СГКК – Кюстендил за ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил с адрес на ПИ ул. „***“ № 6, видно от която трайното предназначение на територията е за второстепенна улица, собственост на Община Кюстендил.

По делото съдът е приел копие от Наредба за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил, приета с решение № 238/26.09.2008г. на ОбС – Кюстендил.

Горните фактически обстоятелства се установяват от събраните доказателствени средства.

Съдът, проверявайки служебно допустимостта на оспорването, както и във връзка възражението на ответника, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - същата е постъпила в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от заявителката в административното производство, срещу административен акт, който засяга нейните права и интереси, доколкото не удовлетворява надлежно заявено искане за извършване на административна услуга- издаване на пропуск за паркиране. По общото правило на чл.21, ал.3 от АПК във вр. с §8 от ПЗР на АПК отказът на органа да издаде искания документ подлежи на съдебно оспорване за законосъобразност. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на предявената жалба поради неспазен срок по чл.149, ал.2 от АПК. Видно е, че отказът на органа с писмо изх. № 94-00-147/25.01.2022г., е постановен по заявление вх. № 94-00-147/12.01.2022г. на жалбоподателката, а не по заявление вх.

№ №94-00-147/12.01.2021г., както се твърди от ответника, поради което не е формиран мълчалив отказ по процесното заявление и срокът са оспорване по чл.149, ал.2 от АПК е неприложим. От представеното по делото известие за доставяне се установява, че обжалвания отказ е съобщен на заявителката на 01.02.2022г. и подадената на 11.02.2022г. жалба е в срока по чл.149, ал.1 от АПК.