Определение № 679 от 29.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело № 20251800200907 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.213, ал.5 от НПК.

Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от В. С. Т. с адрес по местоживеене гр.С., ул.“И.“ №* срещу Постановление от 29.09.2025 г. на Окръжна прокуратура – С. по пр.пр. №1537/2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство за извършени престъпления по чл.282, ал.1 от НК и чл.319б, ал.1 от НК. Жалбоподателят сочи, че намира атакуваното постановление за необосновано и незаконосъобразно и моли Окръжен съд София след като разгледа преписката, да го отмени и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. В жалбата се сочи, че постановлението на ОП - С. е обжалвано пред Апелативна прокуратура – С., която с Постановление от 24.10.2025 г. по пр.пр. № 2940/2025 г. е потвърдила постановлението на ОП - С..

Жалбоподателят излага становище, че както в постановлението на ОП С., така и това на АП - С. се посочват и прозират редица факти и обстоятелства, които несъмнено говорят за наличие на злоупотреба със служебно положение, като неправилно и прокурора от ОП - С. и този от АП С. са преценили, че не са събрани достатъчно доказателства за съставомерност на деянията, подробно описани в сигнала на жалбоподателя. В жалбата се сочат редица факти и обстоятелства, които според жалбоподателя не са обсъдени от прокуратурата, но според него имат важно значение за разкриване на обективната истина по делото:

На първо място твърди, че не било обсъдено посоченото от свид. Р. И., че лично е изтрила публикацията на сина на жалбоподателя Г. Т. във „Ф.“, в частност в групата „Забелязано в С.“ като един от администраторите на групата, но след телефонно обаждане от човек, представил се за служител на МВР, като свидетелката сочи и кого е разпознала в този телефонен разговор.

Според становището на г-н Т. това поведение представлява неправомерно използване на служебното положение с цел трето лице да предприеме или да не предприеме определено действие.

1

На второ място като допуснат пропуск от наблюдаващия прокурор жалбоподателят сочи, че държавният обвинител е допуснал лицето К. Ш. да се е обаждал до действащи служители на МВР, РУ – С. на датата и в часа на инцидента, но не смята за важно да се уточни, защо тези обаждания са заличени от телефона на лицето и дали тези обаждания по някакъв начин евентуално са повлияли на изпълнението на задачите и функциите на конкретните служители при реакция на сигнала подаден от В. Т. до „телефон 112“. Дали тези обаждания са целели забавяне на дежурния екип, който е следвало да се отзове на сигнала, за да може К. Ш. и лицата, които са били с него да напуснат местопроизшествието. Жалбоподателят акцентира и върху обстоятелството, че при пристигане на полицейските служители на мястото на инцидента били установени само той и синът му като участници в него, всички останали лица, които участвали в събитията си били тръгнали.

Жалбоподателят сочи още, че липсата на коментар на това обстоятелство буди недоумение като изобщо в атакуваното постановление и в постановлението на АП - С., не се обсъжда защо и по каква причина на мястото на инцидента липсват всички участници.

На трето място в жалбата се излагат аргументи, че от изложеното в атакуваното постановление не става ясно дали са извършени, поисканите от жалбоподателя със сигнала му медицински изследвания на лицата, участвали в инцидента на 20.04.2025 г., за да се установи имало ли е такива под въздействието на алкохол или наркотици.

На следващо място се сочи, че не е детайлно изследван и проучен, предоставения от жалбоподателя Т. видеозапис на случилото се. Намира, че детайлния анализ, както на видео изображенията, така и на звуковия запис е също от изключителна важност за разкриване на обективната истина по случая.

Жалбоподателят счита за правилно постановеното от прокурора при АП - С., че следва да се изискат и изследват наличните в района на инцидента, охранителни камери, за да може да се изясни обективната истина на случая, защото записите от тези камери биха дали по голяма яснота за всички действия и бездействия на всички участници в инцидента на 20.04.2025 г.

Жалбоподателят счита, че тези действия следва да бъдат извършени в рамките на едно досъдебното производство, а не в рамките на образуваната предварителна проверка по случая.

Намира за правилно, посоченото от прокурора от АП - С., че е необходимо да се изследват данни от иззетите телефони, но не е обсъдено назначаването на техническа експертиза на неговия и на телефона на сина му Г. Т., за да се установи имало ли е някаква неправомерна интервенция върху тях, за да е изчезнал архивът на обажданията от същия ден, в който е следвало да са включени и обаждания до „телефон 112“ и кой и защо би имал интерес от това. Намира, че това действие следва да бъде извършено в хода на досъдебно производство по настоящата преписка и под надзора на ОП - С..

На последно място в жалбата се излага становището, че в обжалваното постановление не са обсъдени доказателствата, събрани в хода на 2 разследването в тяхната съвкупност и поотделно, за да е налице възможността да се направят правилни и законосъобразни изводи за наличието или липсата на предпоставките за образуване на досъдебно производство.

Софийски окръжен съд след като прецени изложените съображения в жалбата на В. Т. и след като се запозна с материалите по пр. пр. № 1537/2025 г. по описа на ОП - С., достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано да стори това лице и в срока, посочен в чл.213, ал.4 от НПК, поради което е допустима.

Обжалваното постановление за отказ да се образува досъдебно производство касае, визираните в разпоредбата на чл.213, ал.4 от НК престъпления, а именно тежко престъпление, каквото е престъплението по чл.319 б от НК и престъпление по чл.282 от НК. Освен това атакувания прокурорски акт е преминал проверка на горестоящата прокуратура – АП – С. и е бил потвърден, с което е изпълнено още едно от условията за допустимост на депозираната жалба. По същество съдът намира жалбата за основателна, като следва да отмени обжалваното Постановление от 29.09.2025 г. на ОП - С. за отказ да се образува досъдебното производство и да върне делото за изпълнение на дадените от съда указания по приложението на закона.

От материалите по делото става ясно, че пр. преписка № 1537/2025 г. по описа на ОП - С. била образувана по повод изпратен от Дирекция „В. с.т“ – МВР сигнал с вх.№ 785501-78/12-05.2025 г., подаден на 08.05.2025 г. от В. С.

Т. на интернет страницата на МВР, в който описал поведение на полицейския служител К. Ш. от РУ – С.. В сигнала били изложени твърдения за извършени противоправни действия от полицейски служител при РУ – С. на 20.04.2025 г., изразили се в забавяне на полицейския екип от РУ – С. да посети местопроизшествието, както и отправени закани към жалбоподателя и неговия син. Изложени били и данни за неправомерно изтриване на регистъра на изходящи повиквания от 20.04.2025 г. от мобилните апарати на жалбоподателя и неговия син Г. Т..

С разпореждане от 20.05.2025 г. прокурор при ОП – С. е разпоредил извършването на предварителна проверка на служител на Дирекция „В. с.т“ – МВР. На 30.06.2025 г. в Дирекция „В. с.т“ – МВР била заведена преписка с вх.

№ 785500-5958/2025 г., касаеща идентично съдържание на сигнала. По преписката била възложена паралелна предварителна проверка по пр.пр. № 700/2025 г. по описа на РП – С., ТО-И., въз основа на която предстои или вече е изготвено отделно произнасяне от тази прокуратура.

Прокурор Д., наблюдаващ преписката прокурор от ОП - С., в обжалваното Постановление от 29.09.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство, е приел следното от фактическа страна:

На 20.04.2025 г., около 18,00 часа, на ул. „Ч. в.“ №*, гр.С., обл.С., жалбоподателят В. С. Т. бил спрял автомобила си на улицата пред дома си на посочения адрес, за да разтоварва багаж. Освен него на улицата били спрени още два автомобила, с което изцяло се препречвало преминаване на движението. В началото на улицата бил поставен пътен знак Ж-13- „Път без изход“.

3

По същото време К. Б. Ш. управлявал своя мотоциклет, марка „КТМ 300 ЕХС ТПИ“, с рег. табела AWN 9** по гореописаната улица. Той изпълнявал длъжността полицай в група „Охранителна полиция“ на РУ – С. при ОД МВР – С., но в този ден не бил на работа. К. Ш. поискал да премине по улицата, но заради спрените автомобили не било възможно и същият провел разговор с жалбоподателя В. Т., за да премести той автомобила си. Между двамата възникнал словесен скандал и последвала размяна на обидни реплики и от двете страни. Поради ескалация на напрежението между двете страни в 18:09 часа В. Т. позвънил на телефон за спешни обаждания 112, за да повика полиция за потушаване на скандала. Жалбоподателят забелязал, че К. Ш. също провел многобройни обаждания по мобилния си телефон с неизвестни за него лица.

Г. Т., син на жалбоподателя, излязъл на улицата при баща си и се намесил в спора. Заради шума на улицата Х. Т., съпруга на жалбоподателя, също излязла от дома си, за да види какво се случва.

Към разразилия се спор се присъединили и Л. Ц., както и неговия доведен баща – В. С., живущ на същата улица. Впоследствие и В. В., който бил на гости на същата улица, излязъл на улицата заради шума, който спорещите вдигали. Конфликтът между всички лица все повече ескалирал. В сведенията, снети от В. Т. същият заявява, че двама от присъстващите го хванали и започнали да му нанасят множество удари по лицето, разбили му носа и му счупили очилата. Жалбоподателят твърди, че Л. Ц. тръгнал да напада него и сина му, удряйки спрелия автомобил, като К. Ш. правил опити да го спре. В. Т. и Г. Т. сочат, че К. Ш. не ги е удрял, напротив същият правил опити да потуши конфликта. Според Т., Ш. отправил към него закани с думите: „Скоро ще разбереш кой съм, ще те приключа. Свършен си.“.

Около 18,20 часа Г. Т. позвънил от мобилния си телефон, за да съобщи за втори път за инцидента на телефон 112 и за да попита дали са изпратени полицаи за проверка. Малко след това на сигнала си отзовали ст. полицай Д.

Х. от АП-*** и младши автоконтрольор А. Д. от АП-**. В своите сведения И.

П. – дежурен ОДЧ на РУ – С. за времето от 08,00 часа на 20.04.2025 г. до 08,00 часа на 21.04.2025 г. заявява, че след получаване на сигнала отишъл в стаята на ППД, където служителите оформяли документите от дежурството си и им предал сигнала. Понеже служителят И. Н. било освободен поради семейни проблеми малко преди приключване на смяната, на сигнала били изпратени младши инспектор Д. Х. от АП-** и младши автоконтрольор А. Д. от АП-**.

В сведенията си двамата полицейски служители, отзовали се на сигнала, потвърждават, че се прибрали около 18,10 часа в РУ – С. и заради освобождаването на И. Н., наложило дежурния мл. експерт И. П. да изпрати именно тях. Двамата отричали забавяне по пристигане на място на сигнала, считали че това било нормалното време и минали по най-краткия маршрут.

При пристигането на местопроизшествието установили единствено В. и Г. Т., като първият имал кръв по носа. Двамата заявили, че нямат нужда от медицинска помощ и ще подадат самостоятелно жалба. Полицейските служители отрекли разминаване с мотоциклетиста, който участвал в инцидента. Същите не описали посетения сигнал в информационната карта.

4

В постановлението си прокурор Д. подробно описва хронологията на развилия се конфликт, при който били нанесени телесни увреждания на В. и Г.

Т.. По преписката били изготвена съдебномедицинска справка по писмени данни рег. №12726/05.08.2025 г. по описа на МИ – МВР и след анализа на медицинските документи на В. Т. и Г. Т. са посочени какви телесни увреждания им били причинени вследствие на нанесения им на 20.04.2025 г. побой.

На 21.04.2025 г. Г. Т. публикувал през личния си профил в платформата за комуникация „Ф.“ в популярна за гр.С. група с наименования „Забелязано в С.“ публикация за гр.С., описваща личната му гледна точка във връзка с развилата се ситуация. Впоследствие публикацията била изтрита от Р. Х. И. – Г., един от администраторите на групата, съгласно нейните сведения, снети в хода на проверката.