Решение № 4589 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4589 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Г. Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100507003 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Г. Г. И. срещу решение № 2261/31.03.2022г., постановено по гр.д. № 27431/2021г. по описа на СРС, 56-и състав, с което е уважен предявеният от ЗАД „АА.Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, за сумата 2 091.19 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на 15.10.2019г., ведно със законната лихва от 18.05.2021г. до изплащане на вземането и на ищеца са присъдени разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, тъй като не били обсъдени пълно и всестранно доказателствата по делото.

Протоколът за ПТП бил оспорен от ответника, а вещото лице изготвило заключение единствено въз основа на същия оспорен документ. Позовава се на съдебна практика за доказателствената сила на протокола за ПТП, като твърди, че не се установявал твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Съдът се позовал на несъбрани гласни доказателства и оспорено от ответника заключение на САТЕ.

Единственото доказателство за механизма на ПТП била преписката по АНП № 1770019/16.10.2019г., но издаденото НП по същата било обжалвано от ответника и не било влязло в сила. В хода на производството пред въззивния съд представя доказателства за отмяна на издаденото НП. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът да бъде 1 отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „АА.Б.“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото несъмнено били установени всички елементи от фактическия състав на регресното му вземане – излага подробни съображения в тази връзка. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви:

От представената по делото застрахователна полица № 19-0300/395/5000346 от 31.07.2019г., специални условия и допълнение към същата от 3107.2019г. се установява, че ищецът и „Алианц Лизинг България“ АД - собственик на л.а. марка „БМВ“, модел „Х3“, рама № WBATX31010LC41816, съгласно талон за регистрация на л. 18 от преписката на делото, сключили договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно Каско – валутна клауза“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото, за л.а. марка „БМВ“, модел „Х3“, рама № WBATX31010LC41816, с рег. № *******. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума 56 242 евро и период на покритие на застраховката от 01.08.2019г. до 31.07.2020г.

От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП бл. № 1770019, рег.

№ 13884, съставен на 16.10.2019г. в 00:20 часа, уведомление за щета, депозирано пред застрахователя на 18.10.2019г. и списък на констатирани увреждания на МПС от същата дата, се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 15.10.2019г., около 21.00 часа, в гр. София, в локалното платно на бул. „Цариградско шосе“, в забранена за него посока, срещу пътен знак В-1 – „Забранено влизането на пътни превозни средства“, се движил велосипед марка „Драг“, управляван от ответника Г. Г.

И., когато срещу магазин „Метро“ водачът И. реализирал ПТП с насрещнодвижещия се в локалното платно лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“, с рег. № *******, с водач Б.О.. След удара била увредена рамката на велосипеда, а застрахованият при ищеца автомобил имал видими увреди в броня, капак, рег.№, решетка и др.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП вменява задължение на всички участници в движението по пътищата с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват 2 имуществени вреди. Чл. 6, ал. 1 ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. Нормата на чл.

15 ЗДвП, уреждаща разположението на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя предвижда движението на велосипедите да става в определените за тях алеи, а когато няма такива – за движението им да се използват пътните банкети, разположени отдясно по посоката на движението им, ако са годни за това и ако това не пречи на другите участници в движението (ал. 4, ал. 5 на същия текст). Чл. 80, т. 2 ЗДвП задължава водача на велосипед да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

От протокола за ПТП от 16.10.2019г. и от приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП било виновното поведение на ответника Г. Г. И., управлявал велосипед марка „Драг“. Видно от съдържанието на протокола за ПТП от 16.10.2019г. местопроизшествието било посетено от служител на отдел „ПП“ - СДВР /излишното НЕ е зачертано/. На основание чл. 179 ГПК, протоколът за ПТП обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието се намирали описаните в протокола МПС, с описаните видими щети. На основание нормата на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите протоколът за ПТП е частен документ, подписан от тези лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани в същия са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в ПТП. Следователно тези лица са направили изявления, че ПТП настъпило по описания в протокола начин, в т.ч. ответникът Г. Г.

И., водач на велосипед марка „Драг“, подписвайки протокола признал, че управлявал велосипеда, нарушавайки пътен знак В-1 и по този начин реализирал ПТП в насрещно движещия се лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“, с рег. № *******. Нещо повече – в писмения си отговор на исковата молба ответникът признал и мястото на настъпване на ПТП, и посоката си на движение, и обстоятелството, че ударът настъпил в лекия автомобил, който се движил срещу него. Извънсъдебни признания на същите обстоятелства делинквентът И. направил в жалбата си до СРС, чрез началника на отдел „ПП“-СДВР по повод обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.

Ирелевантни за вината на ответника И. са обстоятелствата заслепен ли бил от фарове на насрещнодвижещи се превозни средства, щом по делото се установява, че той управлявал велосипеда в забранена от знак В-1 за него посока.

Ирелевантна е и отмяната на НП, щом по делото се установява, вкл. и от извънсъдебните му признания, че ответникът управлявал процесния велосипед, нарушавайки пътен знак В-1 и реализирал ПТП в правомерно движещия се лек автомобил, при което му причинил щети. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че решението за отмяна на наказателното постановление по НАХД № 3

2412/2021г. по описа на СРС, 1-ви състав, има административен характер, предвид на което неприложима е разпоредбата на чл. 300 ГПК. Освен това отмяната, видно от съдържанието на представеното пред въззивния съд съдебно решение, била на формално основание, което по никакъв начин не опровергава установения от съда в рамките на настоящото производство механизъм на ПТП и вината на водача на велосипед „Драг“ – ответникът Г. И..

Вместо да се съобрази със задълженията си по гореобсъдените правни норми на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 15, ал. 4 и ал. 5 и чл. 80, т. 2 ЗДвП, и да се движи с велосипеда вдясно по посоката си на движение, ответникът Г. И., в нарушение на пътен знак В-1 – „Забранено влизането на пътни превозни средства“, се движил вляво и в платното за насрещно движение, и при този механизъм причинил щети на процесното МПС.

От събраните по делото доказателства и изслушаното заключение на САТЕ настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява, че в причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача на велосипед „Драг“ настъпили описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. марка „БМВ“, модел „Х3“, с рег. № *******, конкретизирани в представената преписка по щета на ищеца.

Предвид нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ ответникът носи отговорност за вземането на застрахователя за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски по определянето му.

От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. марка „БМВ“, модел „Х3“, с рег. № *******, отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, а сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на 2 091.20 лева. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от описа по образуваната при ищеца щета № 0300/19/777/509896, списък на увреждания, доклад по щета и фактури. Видно от представеното по делото преводно нареждане и списък към него /лист 28 и сл. от делото/ и от неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че на 02.01.2020г. по същата щета застрахователят-ищец заплатил на отремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер на 2 091.20 лева, представляваща цена на извършения ремонт за възстановяване на лекия автомобил.

При доказателствена тежест за ответника да установи в процеса положителния факт на погасяването на дълга в претендирания по делото размер от 2 091.19 лева, доказателства за това не са ангажирани. Ето защо предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е изцяло основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да 4 бъде изцяло потвърдено на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 455.26 лева с ДДС, което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдено.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2261/31.03.2022г., постановено по гр.д. № 27431/2021г. по описа на СРС, 56-и състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Г. И., ЕГН *******, да заплати на ЗАД „АА.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 455.26 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5