Решение № 2510 от 17.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2510 17.06.2019 година град

Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5792 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86, чл.

92 и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“

ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от **** Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез пълномощника си *** Н.А.С., е предявила против А.Н.А., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 14154/ 2017 г. на ПРС, X гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8742/ 11.09.2017 г., парични суми, както следва: сумата от 471, 60 лева-главница, дължима по договор за паричен заем № *****от 11.08.2016 г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 01.07.2017 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, сумата от 41, 10 лева- договорна лихва, дължима за периода 25.08.2016 г.- 20.04.2017 г., сумата от 182, 22 лева- такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 183, 10 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 225 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 31, 92 лева- лихва за забава за периода 20.04.2017 г.- 29.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 07.09.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

В исковата молба е посочено, че на 11.08.2016 г. между

„Вива кредит“ ООД и ответника бил сключен договор за паричен заем № *****, вземането по който в последствие било прехвърлено на ищеца с приложение № 1/ 01.07.2017 г. към договор за цесия от

01.12.2016 г., ведно с всички привилегии. По договора за заем на ответника била предоставена сумата от 800 лева, усвоена чрез ИзиПей, която той се задължил да върне в общ размер на

1 252, 44 лева, ведно с договорна лихва, на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 69, 58 лева. По договора обаче длъжникът бил извършил само частични плащания в общ размер на 471, 60 лева. За ползване на сумата той дължал договорна лихва в размер на 41,

10 лева за периода 25.08.2016 г.- 20.04.2017 г., както и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 182,

22 лева.

Длъжникът не изпълнил задължението си да представи обезпечение по договора- поръчител или банкова гаранция, поради което допълнително му била начислена неустойка в размер на 329, 58 лева, като тази неустойка представляваща санкция за неизпълнение на задължение, а не мораторна лихва за забава. Също така във връзка със събиране на задължението, кредиторът бил направил разходи (за провеждане на телефонни разговори, за изпращане на писма и покани, за дейност на служител по събиране на дълга) по Тарифата си за събиране на задължението, които възлизали на сумата от

225 лева.

Предвид забавата в плащането, била начислена и мораторна лихва в размер на 31, 92 лева, за периода 20.04.2017 г.- 29.08.2017 г. За събиране на съответните суми се образувало частно гр. дело № 14154/ 2017 г. на

ПРС, X гр. с-в, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда чл.

47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител в производството е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ответникът не бил редовно уведомен за извършената цесия от предишния кредитор, поради което ищецът нямал легитимация да предяви иска, а начинът за връчване на уведомлението чрез исковата молба представлявало злоупотреба с права. Искът бил неоснователен в частта относно такси и разходи за събиране на задълженията, защото подобно задължение не било уговорено между страните, а и противоречало на императивни разпоредби от ЗПК- чл. 10 ал. 1 и чл. чл. 10а ал. 4. Тарифата на заемодателя не била подписана от ответника и нямала обвързваща сила спрямо него. Освен това, липсвали доказателства за извършени действия от кредитора, свързани с извънсъдебно събиране на вземането. Възразява се и против размера на юрисконсултското възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 8742/ 11.09.2017 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 14154/ 2017 г. на ПРС, X гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 471, 60 лева- главница, дължима по договор за паричен заем № *****от 11.08.2016 г., сключен с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 01.07.2017 г. с приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, сумата от 41, 10 лева- договорна лихва, дължима за периода 25.08.2016 г.- 20.04.2017 г., сумата от 182, 22 лева- такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 183, 10 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 225 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 31, 92 лева- лихва за забава за периода 20.04.2017 г.- 29.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 07.09.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, както и разноските в заповедното производство в общ размер на 75 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства са приети договор за паричен заем № *****от

11.08.2016 г., сключен между ответника и „Вива кредит“

ООД, предложението за сключване на договора и Тарифата на кредитната институция.

Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., сключен между ищеца и „Вива кредит“ ООД, с който е цедирано вземането по договора за кредит, приложение 1 от 01.07.2017 г. към него, съдържащо вземането към ответника, пълномощно и уведомление за цесията.

Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на документацията по отпуснатия кредит, е определило като стойности размерите на неплатените по договора главница, договорна лихва, лихва за забава, такси и неустойка, като размерите изцяло съвпадат с претенциите по исковата молба, с изключение на лихвата за забава, изчислена в по- нисък размер.

С протоколно определение от с.з. от

21.05.2019 г. като трето лице- помагач по негово искане на страната на ищеца в процеса е конституирана „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,

ЕИК: *********, придобила вземането в хода на процеса.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. ищецът е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД процесното вземане, описано в приложение 1 към цесията, като в тази връзка са представени още пълномощно за уведомяване на длъжниците от новия кредитор и потвърждение на ищеца за цесията.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото за обстоятелството, че между „Вива

Кредит” ООД и ответника е бил сключен договор за паричен заем № *****от 11.08.2016 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 800 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 36 седмици, на 18 броя вноски, всяка в размер на по 69, 58 лева, с посочени конкретни дати на падежите, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 28 %, ГПР- 49, 30 % и общ размер на всички плащания- 1 252, 44 лева, включваща и таксата за експресно разглеждане на документи.

Вземането по този договор за кредит в последствие е било прехвърлено чрез цесия от „Вива Кредит” ООД на ищеца на 01.07.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. Такава възможност изрично е предвидена и в чл. 3 ал. 1 т. 1 от договора за паричен заем, според който кредиторът има право да прехвърли вземанията си срещу заемателя в полза на трето лице.

На първо място, следва да се посочи, че е неоснователно възражението в отговора за липса на активната легитимация на ищеца по предявените искове, свързвано с оспорване действителността на договора на цесия. Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, приложението към него е неразделна част от договора и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното под № ***, като то е сключено след настъпване на изискуемостта на вземанията по договора за заем. В чл. чл. 3 ал. 1 т. 1 от договора за кредит изрично е предвидена възможността заемодателят да прехвърли правата си по договора на трето лице, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Не може да бъде споделено и становището в отговора за това, че цесията не пораждала действие за него поради липса на надлежно уведомление, извършено от предишния кредитор. Действително уведомлението за цесията е изготвено от ищеца, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор.

Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това

(както е станало тук- пълномощно на лист 24), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. От представеното по делото пълномощно е видно, че ищецът е бил овластен от кредитора да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително и поражда правните си последици. Действително няма данни уведомителното писмо до длъжника да е получено на адреса му, но това не опорочава процедурата по връчване, доколкото изрично в договора е предвидено, че всички съобщения между страните ще се считат за получени, ако са изпратени на адресите по договора. Кредиторът е изпълнил задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на договора на този начин на уведомяването си. Отделно от това, с връчването исковата молба с приложенията й лицето вече се счита за уведомено за цесията, доколкото се явява известéно, че има нов кредитор, като в случая е без значение, че ответникът се представлява от особен представител, доколкото адвоката може да получава всички уведомления от името и за сметка на страната. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.