Решение № 173 от 22.10.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е № 173/22.10.2020 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 16 октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар: Ст.Гюмлиева разгледа докладваното от съдията адм.д № 258 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от К.Н.М.,***, чрез адв.С.Д. ***, срещу Заповед №ЗД/Д-Я-050/17.09.2020г., издадена от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“-Ямбол, с която считано от 18.09.2020г. е наредено да се предостави ползване на дългосрочна социална услуга в общността:Звено“Майка и бебе“, реализирана в Комплекс за социални услуги на деца и семейства – гр.С., на детето А. К. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, и родители: майка К.Н.М. ЕГН **********, баща - неизвестен.

В съдебно заседание жалбоподателят К.Н.М. се явява лично и с адв.

С.Д. ***.Жалбата се поддържа от адв.Д..Счита се, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, не е ясно и коя от двете хипотези е приложена - дали че родителят не желае, не проявява интерес от услугата, или другата - че не може да бъде осъществен контакт с родителя. Ако се говори за извеждане на дете от семейната среда, въпреки противопоставяне на неговия настойник, би трябвало тогава да се издаде заповед по чл. 26 и чл. 27 от ЗЗДет. Ако това е било налице, трябвало е да бъде издадена заповед по чл. 27 от ЗЗДет евентуално, а това, което са посочили от ППЗЗДет, не съответства.

Ако се приеме, че заповедта за извеждане на детето представлява някакъв вид прикрита заповед по чл. 26 или чл. 27 от ЗЗД, тогава от разгледания по същество случай със семейната среда на двете деца се установява, че те живеят в приемливи семейни и битови условия, съществуват условия за тяхното нормално отглеждане в семейна среда и от всички доказателства се установява, че инцидентът, случил се между И.Г. и К.М., е изолиран случай на насилие. Предвид дадените показания от бащата, че се е грижил за детето, се счита, че не съществува риск и двете деца, да са жертви на насилие, експлоатация или злоупотреба и че не е налице хипотезата на буква „б“, т. 11 от ДР на ЗЗД, които дават определение за дете в риск. Няма основание за настаняване в Звено „Майка и бебе“. Иска се заповедта да бъде отменена, другата заповед, която е за малолетното бебе също, като двете заповеди са свързани. Иска се децата да бъдат върнати обратно в семейната среда, от която са отнети.В отделна писмена молба от 08.10.2020г. се сочат съображенията за отмяна, претендира се и адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. на осн. чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като на К.Н.М. се оказва безплатно правна помощ като материално затруднено лице.

Жалбоподателят

К.М. заявява пред съда, че иска да се върнат децата й вкъщи, че няма да се повтори тази грешка да се бият. Иска децата да са вкъщи, както се е грижела за тях, пак ще се грижи.

Ответната страна, Директорът на Дирекция“Социално подпомагане“-Ямбол, се представлява от юрисконсулт В.А., който оспорва жалбата. Счита, че жалбата срещу заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която на детето А. К. М., в качеството й на непълнолетна майка на К. И.

Щ., е предоставено ползването на дългосрочна социална услуга в Звено „Майка и бебе“ – С., е неоснователна. Основанието на същата е чл. 20, ал. 4 от ППЗЗД. Предвид установения и доказан в хода на производството факт, че при проведеното заседание на Мултидисциплинарния екип са били поканени както А. К. М., така и нейната майка К.Н.М. и там изрично е констатирано и установено, че същите не са изявили желание да ползват предоставянето на тази социална услуга, това е мотивирало Директора на Дирекция „СП“ да се позове именно на тази разпоредба, а не на разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от правилника, където предоставянето на този вид услуги се извършва чрез направление. Не на последно място следва да се вземе предвид и доказаното в хода на производството обстоятелство, че тази заповед на Директора на Дирекция „СП“ е в резултат на взаимно екипно решение на Мултидисциплинарния екип и в изпълнение именно на това решение е била издадена тази заповед. Нейната цел е била на непълнолетната майка, както и на нейното новородено дете да се предостави специализирана помощ и подкрепа, която същите не получават в семейна среда. Изтъкнато е обстоятелството, че този случай, който е станал пред Дирекция „СП“, в присъствието на непълнолетната А. К. М. и нейното малолетно дете е едва ли не инцидентен случай, а това твърдение е оборено от допуснатия по делото свидетел, бащата на новороденото дете, който в съдебното заседание заяви, че това не е инцидентен случай, а в семейната среда, където са живеели при майката на А. К. М. подобни скандали са възниквали в присъствието на децата. По повод срока, че в заповедта не е определен срок, счита, че напротив - в заповедта изрично е написано, че се предоставя дългосрочна социална услуга, това означава на практика, че услугата варира от 3 до 6 месеца. В ППЗЗДет е дадена формулировката на тези термини що е краткосрочна и що е дългосрочна социална услуга. Другото, което изтъква е, че тази услуга се предлага в резидентен тип, т.е. тя се реализира в Комплекс за социални услуги за деца и семейства в гр. С., а когато се предоставят такъв вид услуги повече от 1 месец, то в компетенцията на съда е да определи конкретно срока, за който тя ще бъде предоставена, има предвид районния съд по местонахождение на детето. Искането до районния съд се прави по местонахождение на детето, т.е. от другата дирекция. Това е регламентирано в Закона за закрила на детето. Направено е временно настаняване по административен ред, но услугата се предоставя в резидентен тип и тя е повече от 1 месец. Детето в момента е на територията на Дирекция „СП“ – С. и там ще бъде извършено съответно прекратяване и определяне на срок. Услугите са регламентирани именно в чл. 36 от ППЗСП, там е дадена дефиниция що е то услуга и видовете услуги. Видовете социални услуги са регламентирани в тази разпоредба и те могат да бъдат в център за настаняване от семеен тип и т.нат. Този вид услуга е повече от 1 месец и от компетенцията на Районен съд – С. е да определи срок.Тази заповед за настаняване на детето е с временен характер, тъй като услугата е дългосрочна и в самото искане до районния съд се иска срок, за какъвто да бъде предоставена тази услуга.

Заинтересованото лице А. К. М. се представлява от особен представител, назначен по реда на Закона за правната помощ – адв.Я.П. ***, която изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед.На първо място счита, че мерките, които се предприемат чрез тази заповед, надвишават като интензитет оценката на риска по отношение на А.. Факт е, че преписка е образувана още през април месец, когато в 5-ия лунарен месец от бременността Дирекция „Социално подпомагане“ констатира наличие на дете в риск. Това само по себе си е достатъчно сериозно основание да бъдат предприети някакви мерки, но нищо такова не е предприето към онзи момент. Един изолиран случай между майка й и съжителстващия с нея И. явно се явява капката, която е преляла. Това не е достатъчно като факт, за да бъде предприета тази силна мярка. Още повече, че в Звено „Майка и бебе“ тази социална услуга се предоставя в два случая – на бременни жени, при които съществува риск да изоставят бебето си или на бебе на възраст от 0 до 3 години. В случая А. не е нито едното, нито другото и издаването на две заповеди за едно и също нещо – отделно за майката, отделно за детето, което в тази възраст 2 месеца като възраст на бебето, то е почти, съвсем неразделна част от майка си, счита за незаконосъобразно. В тази връзка заповедта по отношение на А. е изцяло незаконосъобразна, тъй като тя не попада в категорията случаи, които подлежат на закрила в Звено „Майка и бебе“. Още повече, че в мотивите на тази заповед наред с факта, че е била свидетел на конфликта между родител и съжителстващ, се посочва и, че с тази мярка ще бъдат изградени умения у нея и навици да отглежда детето си, както и ще се създадат условия за предотвратяване на неговото изоставяне. Това са факти, които не откриваме по преписките още от април месец насам, няма такъв факт. Никъде не се констатира, дори не се намеква някакво такова намерение от страна на А., че тя желае да изостави детето си. Затова счита, че заповедта не е мотивирана, не почива на закона и следва да бъде отменена.

Предвид разпореденото изслушване на А. К. М. по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, за участие в производството се явява социален работник от Дирекция“Социално подпомагане“-С. Ц. К..Явявя се и юрисконсулт К.Т. от ДСП-С., тъй като случаят на А. е бил прехвърлен за работа на Дирекция“Социално подпомагане“-С. на 29.09.2020г. чрез Интегрираната система на Агенцията за социално подпомагане. От социалния работник К. се изразява становище, че е запозната със случая, А. се чувства добре, но й липсва семейството и иска да бъде вкъщи. От момента, от който е в звеното, не се чувства добре от факта, че не си у тях, липсват й близките. Запозната е със социалните доклади, А. успява да се грижи за бебето, тя от самото начало се е грижела за бебето. От юрисконсулт Т. се изразява становище, че настаняването като предоставяне на социална услуга се припокрива по смисъл с издадения индивидуален административен акт на осн.чл. 20, ал. 4 от ППЗЗД, където се предвижда именно издаване на заповед при липса на изразено желание, какъвто е случаят.Относно твърдението дали било детето в риск, може би това е единичен случай, но предвид становището и на свидетеля Г. може да се заключи, че е имало предходни такива прояви, съответно следва да се работи с майката, с детето и с бащата, тъй като той вече е припознал детето, да се проучи кой е най-добрият интерес и на майката, и на детето – дали те да бъдат настанени в Звено „Майка и бебе“ или да бъдат върнати в семейна среда.Към момента не е посочен срок за настаняване в това звено. Следва да бъде изготвено становище. И при двете хипотези, винаги трябва да има посочен срок, без значение дали ще е договор, дали ще е заповед. Максималният срок е до шест месеца, но се преценя индивидуално. В случая те не знаят за какъв срок А. е настанена. Предоставянето на социална услуга в Звено“Майка и бебе“ не е настаняване в социална услуга от резидентен тип.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата е допустима за разглеждане, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице. Постъпила е за разглеждане в съда по реда на чл.27а от Закона за закрила на детето чрез Дирекция“Социално подпомагане“-Ямбол, като жалба срещу заповед за спешно настаняване на дете извън семейството. Предвид обстоятелството, че такова настаняване е разпоредено и извършено в деня на връчване на заповедта и предвид изявлението от процесуалния представител на Директора на Дирекция“СП“-Ямбол, че със заповедта се предоставя резидентна грижа, съдебен контрол по този ред е допустим. Извън изявлението на административния орган за приложението на мярката за закрила като предоставяне на резидентна грижа, съдебен контрол е допустим спрямо издадената заповед и по общия ред на чл.145 от АПК във връзка с чл.5, ал.1 от Закона за закрила на детето и чл.20, ал.4, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето.

От представената административна преписка по случая, се установява следното:

На основание чл.36г от ЗЗДет и споразумение за взаимно партньорство при прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие, с писмо изх.№СЛ/Д-Я/1505-001/17.09.2020г. Директорът на Дирекция“СП“-Ямбол е уведомил Началник РУ-Тунджа, кмета на община Тунджа и управителя на ЦОП“УСМИВКА“ гр.Ямбол за това, че ОЗД/ДСП-Ямбол работи по случаи на децата А. К. М.(непълнолетна майка) и детето К.

И. Щ., които са били свидетели на физическо насилие, поради което на 17.09.2020г. от 11.00ч. в сградата на ДСП-Ямбол ще се проведе среща за изясняване на обстоятелствата по случая и предприемане на съвместни действия с цел осигуряване на най-добрия интерес на децата. За срещата на мултидисциплинарния екип е съставен Протокол на 17.09.2020г. Видно от същия, социален работник от ОЗД/ДСП-Ямбол Г.Н. е запознала екипа със събраната информация за постъпил сигнал за децата А. К. М. и К. И. Щ.. Съобщено е, че на 16.09.2020г. в ДСП-гр.Ямбол около 17.15ч. К.Н.М. и А. К. М. *** за получаване на ваучери по чл.7 и чл.8 от ЗСП(в натура) на непълнолетни и малолетни майки.С тях е и И.Щ.Г.. Между К.М. и И.Г. избухва скандал и последват многократни обиди и физическо посегателство и от двете страни.На случая присъстват и дъщерята на К.М.-А.(непълнолетна, на 14г. възраст) и внучката на К. – К. И. Щ.(бебе на 0г. и 2м.). Потърсено е съдействие на тел.112, след което на място пристигнал екип на полицията и с тяхно съдействие е спряна саморазправата и ударите, както и мерене с големи камъни и тухли.Съставени са констативни протоколи на К.М. и И.Г. във връзка с нарушаване на реда на обществени места.Предвид случилото се ОЗД при ДСП-Ямбол се е самосезирала за двете деца като на 17.09.2020г. е организиран координационен механизъм, на който са поканени община Тунджа, РУ-Тунджа, Районна прокуратура гр.Ямбол, ЦОП“УСМИВКА“ гр.Ямбол и МКБППМН, К.М. и дъщеря й А.М..

Разпечатката съдържа 22 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9d6d3c4-46f1-42f5-916c-7acbaa7e5e93