Решение № 294 от 02.07.2024, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 829/2022
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 04.06.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 ал. 1, изр. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 ал. 2 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 294 гр. Ловеч, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20224310100829 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и насрещен иск, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 88 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Б. К. Д. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адв. Е. М., против Р. П. Р. и Р. Г. Р., двамата от гр. Ловеч, за разваляне на Договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу парична сума и срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 1682, дело № 205 от 03.05.2018 г. на Нотариус Ц.Л..
Ищцата твърди, че на 03.05.2018 г., заедно с покойния й съпруг И.П.Д., починал на 17.02.2019 г., бивш жител на гр. Ловеч, прехвърлили на двамата ответници с горепосочения нотариален акт следните недвижими имоти, придобити по време на брака им срещу парична сума и задължение за гледане и издръжка, а именно:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-1810/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на третия етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 71,47 кв., прилежащи части: мазанско помещение № 9, таванско помещение № 8, с 1,19394 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, подробно описан в нотариалния акт;
1
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с. Къкрина, община Ловеч, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ 3270 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, заедно със сградите, които попадат върху имота: СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 73 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 89 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, подробно описани в нотариалния акт.
Ищцата посочва, че с ответниците се запознали по повод на това, че същите притежават недвижим имот в с. Къкрина и ответницата идвала да купува яйца от тях. Ищцата се оплакала, че със съпруга й са сами и нямат деца, а също и че съпругът й е много болен и се нуждаят от чужда помощ. След известно време ответниците й предложили да им прехвърлят жилището си в гр. Ловеч и къщата в с. Къкрина. Ищцата споделила това със съпруга си, който го възприел много тежко, но се съгласил, тъй като и тя била на възраст и трудно се справяла с грижите по него. Ответниците за кратко събрали необходимите документи и на 03.05.2018 г. закарали ищцата и съпругът й в гр. Ловеч при нотариус, където сключили договора. Ищцата твърди, че нотариалният акт не им се изчел изцяло, тъй като съпругът й имал болки, а тя не чувала добре и не разбрала какво говори нотариуса. Твърди, че не са получавали никаква сума от ответниците, при което записаното в нотариалния акт прехвърляне срещу сумата от 9000.00 лева не отговаряло на истината.
На следващо място, за ответниците останало задължението за гледане и издръжка. Ищцата твърди, че със съпруга й очаквали ежедневно и непрекъснато да им обръщат внимание, но след подписването на нотариалния акт ответниците не идвали при тях, нито да ги попитат дали имат нужда от лекарства, храна или друга помощ, нито да се погрижат за тях, а ищцата продължила да се грижи за своя съпруг.
Посочва, че след прехвърлянето на имотите, те, прехвърлителите останали да живеят в апартамента в гр. Ловеч, като живеели епизодично и в с. Къкрина, тъй като приобретателите им обещавали, че ще идват постоянно да им помагат с грижи /пране, приготвяне на храна за през седмицата, почистване на дома им, донасяне на лекарства/, но не ги посещавали и не полагали никакви грижи за тях. Ответникът дори заминал на работа в чужбина и когато ищцата се обаждала на съпругата му за помощ, тя винаги била ангажирана, дори в съботите и неделите, а в редките случаи когато ищцата я молила да отиде до магазина да напазарува нещо необходимо за домакинството, й давала пари и ответницата никога не й връщала ресто.
Ищцата твърди, че дори по телефон ответниците не се интересували от тях. Изцяло тя се грижила за съпруга си и полагала ежедневни грижи за него до смъртта му през месец февруари 2019 г. Когато починал, потърсила ответниците за помощ и едва тогава дошли, а ищцата им дала пари да платят погребението. Това било единственото нещо, което са направили да отидат до погребалната агенция и заплатят с парите на ищцата и съпруга й 2 погребението на последния. Всички помени, струвания, ищцата твърди, че лично тя организирала и заплащала, включително надгробната плоча заплатила с нейни пари и организирала поставянето й.
Ищцата посочва още, че след като останала сама след смъртта на съпруга си, ответниците не се интересували от нея и не полагали грижи и издръжка. Освен епизодични обаждания, по никакъв начин не й помагали и не идвали в жилището, където живеела.
Ищцата счита, че не може да разчита на двамата ответници да изпълняват до края на живота й ежедневно и постоянно задължението си по сключения договор за гледане и издръжка.
След като разбрала, че ответниците са им дали пари в размер на 9000.00 лева при изповядването на сделката, за нея станало ясно, че единствената им цел е била да ги заблудят, като отново заявява, че тя и съпругът й никога не са получавали тази сума нито в деня на сделката, нито преди или след това.
В исковата молба са наведени доводи, че след като нуждата на прехвърлителите от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, се поражда право за разваляне на целия договор, като в тази насока е цитирана съдебна практика на ВКС.
Ищцата твърди, че към момента грижи за нея полагат приятелки и съседи, далечни роднини, които й подсигуряват храна и лекарства, които тя заплаща със свои средства.
Въз основа на изложеното, ищцата лично и като наследник на другия прехвърлител, моли, да бъде развален сключения договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу парична сума и срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 1682, дело № 205 от 03.05.2018 г. на Нотариус Ц.Л., на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, поради пълно неизпълнение на договора от страна на ответниците.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок, ответниците са подали писмен отговор и считат, че предявеният иск е неоснователен. Изложили са множество твърдения, че са изпълнявали в пълен обем грижите, които са поели съобразно сключената сделка, както по отношение на прехвърлителя И.Д. до неговата смърт, така и по отношение на ищцата до момента на отказа й да приема изпълнението през месец април 2022 г., когато тя поискала да й върнат ключа от апартамента и заявила, че не иска те да се грижат за нея, а занапред грижите ще се полагат от нейния племенник И.Б. от с. В., внук на брат й. От този момент ответниците били лишени от възможността да изпълняват чрез фактически грижи поетите задължения, поради отказа на ищцата. С оглед на това и за да бъдат изправна страна по договора, те решили да й изплащат парична равностойност на дължимите грижи, чрез пощенски запис. Считат, че дори да се приеме, че е налице някакво неизпълнение на поетите задължения, то е незначително и започва от средата на месец април 2022 г. до завеждане на иска, като същото се дължи на отказа на ищцата да приеме престираните грижи.
В срока за отговор на исковата молба ответниците са предявили насрещен иск против ищцата, при условията на евентуалност, в случай че бъде уважен нейния иск, като претендират присъждане на следните суми: сумата 9000.00 лева, заплатена от тях при 3 сключване на договора, мораторна лихва /уточнена с молба вх.№ 8821/06.10.2022 г./ в размер на 3847.50 лева върху сумата 9000.00 лева за периода от 03.05.2018 г. до 19.07.2022 г.
/датата на предявяване на насрещния иск/, както и сумата 9600.00 лева, представляваща равностойността на положените от тях грижи за периода от 03.05.2018 г. до завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главните вземания, начиная от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното им изплащане.
С Определение № 985 от 13.10.2022 г. съдът е приел, на основание чл. 211 ал. 1 от ГПК, за разглеждане в настоящото производство предявеният от Р. Г. Р. и Р. П. Р. против Б. К. Д., НАСРЕЩЕН ИСК за заплащане на горните суми, при условията на евентуалност, ако бъде уважен главният иск за разваляне на договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу парична сума и срещу задължение за гледане и издръжка.
В срок е постъпил писмен отговор от Б. К. Д., чрез адв. М., с който е изразено становище за неоснователност на насрещния иск, като са изложени аргументи, основаващи се на твърдяното неизпълнение от страна на ответниците на задълженията им по договора да предоставят грижи и издръжка.
С протоколно определение от 16.02.2024 г., съдът е допуснал, на основание чл. 214 ал. 1, изр. трето от ГПК, изменение в размера на предявения насрещен иск в частта досежно претендираната сума, представляваща равностойността на положените от ответниците грижи, като вместо за сумата 9600.00 лева, същият в тази част се счита предявен за сумата 25000.00 лева.
В съдебно заседание ищцата Б. Д. лично и с процесуалния си представител адвокат М., поддържа предявения иск. В хода по същество, адвокат М. моли да бъде уважен предявения иск за разваляне на договора, като излага съображения, че същият е доказан от събраните по делото доказателства. Моли за отхвърляне на насрещния иск, който счита за недоказан.
От ответниците, редовно призовани, лично се явява Р. Р.. Двамата се представляват от адвокати С. Д. и М. В., които молят за отхвърляне на иска, като недоказан. Поддържат предявения при условията на евентуалност, насрещен иск и молят да бъде уважен, като им се присъдят и разноските по делото, съгласно представен списък. В писмена защита на процесуалните представители са развити подробни съображения за неоснователност на иска за разваляне на договора, а в случай че бъде прието, че искът е основателен, договорът следва да бъде развален до размер на притежаваната от ищцата 1/2 идеална част от прекратената със смъртта на съпруга й имуществена общност. Изложени са съображения и за основателност на насрещния иск, в случай че бъде допуснато разваляне на договора.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че на 03.05.2018 г., между ищцата Б. К. Д. и съпругът й И.П.Д., от една страна, като продавачи /прехвърлители/, и ответниците Р. П. Р. и Р. Г. Р., от друга страна, като купувачи /приобретатели/, е сключен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу парична сума и срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в 4
Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 1682, дело № 205 от 03.05.2018 г. на Нотариус Ц.Л..
По силата на този договор, ищцата Б. Д. и съпругът й И.Д., продали на ответниците Р. и Р.
Р. следните собствени недвижими имоти, придобити по време на брака им в условията на законов режим на общност, а именно: апартамент ***, с площ от 71.47 кв.м., представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, заедно с прилежащите му прилежащи части: мазанско помещение № 9, таванско помещение № 8, с 1,19394 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с. Къкрина, община Ловеч, по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: ***, с площ 3270 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, заедно със сградите, които попадат върху имота: СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 73 кв.м, брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 89 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, подробно описани в нотариалния акт, като имотите са продадени общо за сумата 9000.00 лева, която сума продавачите заявили, че са получили от купувачите напълно и в брой, и срещу задължението на купувачите да поемат за в бъдеще гледането и издръжката на прехвърлителите, като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи /пункт II и III от Нот.акт/.