Определение № 51791 от 19.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51791 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110117188 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 182337/27.05.2025 г. от ответника ФИРМА, ЕИК: *****, чрез адвокат А., с която се иска изменение на Решение № 8076 от 06.05.2025 г. в частта за разноските, които е осъден да заплати ответникът.

В молбата се твърди, че неправилно ФИРМА, ЕИК ***** е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 4115,34 лв., представляваща дължима държавна такса по предявените искове и депозити за вещи лица. Не били отчетени направени те плащания от ФИРМА, приложените по делото доказателства за това, респ. не била извършена служебна справка в счетоводството на СРС, следствие на което е направен погрешен извод, че ФИРМА следва да доплаща разноски за вещи лица. Счита, че неправилно ФИРМА, ЕИК ***** е осъдено да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, без да се отчете пълната неоснователност на един от исковете му и без същото да се намали поради прекомерност.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна е постъпило становище за неоснователност на молбата. Представя справка от ТР и твърди, че ответникът недобросъвестно се освободил от своето имущество и и обявил откриване на процедура по ликвидация, поради което моли молбата да бъде оставена без уважение.

Молбата е допустима, тъй като депозиралата я страна е представила в хода на производството списък по чл.80 от ГПК.

Разгледана по същество същата е частично основателна и следва да бъде частично уважена.

Отговорността за разноски е правоотношение между главните страни в гражданския процес, със съдържание задължението на страната, неоснователно предизвикала правен спор да възстанови разходите, които насрещната страна е направила за защита в проведено гражданско производство.

1

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда правомощие на съда в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

При преценката на основателността на възражение за прекомерност съдът е длъжен да установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените от насрещната страна разноски по делото.

Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели.

Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита с фактическата и правна сложност на делото. Качеството на предоставената защита съдът не може да преценява.

Когато съдът е сезиран с възражение за прекомерност, следва да бъдат преценени фактическата и правна сложност на спора, т. е. да се съобразят доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите спорни въпроси, което е различно по обем и съдържание във всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът може да намали договорения адвокатски хонорар до обоснован и справедлив размер.

При упражняване на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (Наредбата) в законовата делегация по чл. 36 ЗАдв, тъй като наредбата противоречи на правото на ЕС и не се прилага. Въпреки това установените в същата размери биха могли да се използват като основа за извеждане на справедливия размера на възнаграждението, което пазарът на този вид услуги е наложил във времето като обоснован.

В настоящия случай с решението съдът е изложил подробни мотиви защо намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно, поради което и предвид липсата на други съображения в молбата по чл.248 ГПК, искането в тази част се явява неоснователно. При присъждането на адвокатското възнаграждение, съдът изрично е съобразил отхвърления иск, като не е присъдил адвокатски хонорар в размер на 800 лева, договорен и платен само по този иск.

По отношение на депозитите за вещи лица, съдът съобразява, че размерът на определения депозит за ССчЕ, след представена допълнителна справка-декларация от вещото лице е в размер на 900 лв., от която сума съдът е възложил половината от депозита на ответника. Ответникът е представил доказателства за внесен първоначален депозит в размер на 200 лв./половината от определения първоначален депозит в размер на 400 лв./, като в съдебно заседание от 18.02.2025 г. е бил задължен да довнесе сумата от 250 лв./половината от допълнително определения депозит/. По отношение на СТЕ, първоначално определения за ответника депозит е 400 лв., като след представяне на допълнителна справка от в.л. С., същият е задължен да довнесе 708.40 лева или общо ответникът е следвало да 2 доплати общо 958.40 лева за двете експертизи. Към датата на последното по делото открито съдебно заседание – 08.04.2025 г., съдът е констатирал, че определеният депозит за двете експертизи не е внесен и е дал на страната последна възможност в едноседмичен срок да довнесе определения депозит. От извършената служебна справка от счетоводството на СРС от 16.07.2025 г. се установява, че ФИРМА, ЕИК ***** на 14.04.2025 г. е внесло по депозитната сметка на СРС сума в размер на 600 лева и на 17.04.2025 г. сума в размер на 358.40 лева с основание сума довнасяне депозит за експертизи или ответникът е изпълнил задължението си да довнесе сумата от 958.40 лева за експертизи, поради което определената от съда сума в размер 4115.34 лв. разноски по сметка на СРС за държавна такса и депозити за вещи лица, следва да се намали със сумата от 958.40 лева или ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 3156.94 лева, вместо сумата от 4115.34 лв.

Това обуславя и частична основателност на депозираната молба по чл.248 ГПК.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по искане на ответника ФИРМА, ЕИК: *****, чрез адвокат А., Решение № 8076 от 06.05.2025 г. по гр.д. № 17188/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 141 състав, КАТО ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *****, да заплати по сметка на СРС сумата от 3156.94 лева, представляваща дължима държавна такса по предявените искове и депозити за вещи лица.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ФИРМА, ЕИК: *****, чрез адвокат А., Решение № 8076 от 06.05.2025 г. по гр.д. № 17188/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 141 състав, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на съобщението по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3