Присъда № 5 от 02.03.2023, Районен съд - Самоков

М О Т И В И към присъда по НОХД № 104/2022 год. по описа на С.ски районен съд Районна прокуратура-С. е внесла обвинителен акт за разглеждане в РС-С. с обвинение срещу подсъдимия М. М. П., българин български гражданин,неженен ,осъждан, със средно образование, неработещ ,роден на **.**.**** год., в гр.С., живущ в гр.С., ул.“З.“ № ***, ЕГН:**********, за извършено престъпление по чл.325б, ал.1 от НК, за това ,че на 31.07.2019 год. около 14.00 часа ,в гр.С. ,в двора на частен имот ,находящ се на ул. “З.“ № ***, като е проявил жестокост към гръбначно животно –кон, порода „тежковоз“ на възраст около 6 месеца /нанесъл му удар с метална тръба по предния ляв крак/,му е причинил противозаконно тежко и трайно увреждане ,изразяващо се в във фрагментирана фрактура на карпалната става ,без възможност за възстановяване.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия М. М. П. обвинение ,което намира за доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца ,което да бъде ,което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и глоба в размер ,близък до средния,предвиден в НК за това престъпление.

Адв.Е. М. защитник на подсъдимия М. М. П. моли съда да постанови оправдателна присъда и признае подзащитния й за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение. Счита,че обвинението не е доказано по несъмнен начин категоричен начин. В хода на съдебното следствие на са събрани доказателства ,които да сочат на един обоснован и несъмнен извод ,че подсъдимият П. е извършил престъплението ,в което е обвинен и е развила доводи. Поддържа,че дори и да се приемат за доказани факти ,описани в обвинителния акт ,то не се установява съставомерност на деянието. Счита,че от житейска гледна точка еднократен удар в която и да е част от тялото ,независимо на животно или на човек ,не може да бъде квалифициран като проявяване на жестокост и още по-малко може да се твърди или пък да се докаже умисъл ,че с един единствен удар може едновременно да се прояви жестокост и в същото време да са причинени съставомерните последици от деянието –смърт ,тежко или трайно увреждане.Поддържа ,че в хода на производството по делото не се установи по събраните по делото доказателства какво е увреждането –тежко или е трайно.

Подсъдимият М. М. П. се придържа към пледоарията на защитника си адв.М. и моли да бъде оправдан.

Съдът ,като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

През 2019 година свидетелят Р. М. Я.. и сина му М. Я. отглеждали коне порода „тежковоз“ .Конете отглеждали за размножаване и продажба.Към месец юли 2019 година Р.Я. имал три възрастни коня и едно конче –естествен прираст ,което било на около 6 месеца .Животните ги отглеждали в обор в двора на къщата на Р.Я..През месец юли 2019 година свидетелят Р.Я. и сина му М. Я. работели в И..За конете се грижели свидетелите Ас. Ст. Анг. и Л. Т.

Я../съпруга на Р.Я./.А.А. живеел на семейни начала с дъщерята на Р. и Л. Я.и.

Той ходел в дома на Я.и чистел на конете и ги хранел.

На 31.07.2019 година по обяд ,в ранния следобед свидетелката Л. Т. Я.. си била вкъщи на адреса в гр.С., ул. “З.“ № *** и вършела домакинска работа.Била на втория етаж.По едно време чула кучешки лай ,погледнала през прозореца от втория етаж и видяла подсъдимия М. М. П. да прескача от неговия гараж в двора къщата.Двата имота били съседни ,деляла ги една ограда. Подсъдимият държал в ръцете си метална тръба.Същият се насочил към кончето ,което по това време било пред обора в двора, замахнал с металната тръба и го ударил с нея в предния ляв крак.Кончето било на около шест месеца.Другите три възрастни коня били в обора.Подсъдимият ударил кончето веднъж.Свидетелката Я. се изплашила като видяла какво се случва и останала вкъщи на втория етаж.След като подсъдимият П. ударил кончето ,той побързал да се прибере като прескочи оградата ,която дели двата имота.В това време дошъл свидетелят А.А. ,за да нахрани конете.Той се намирал в близост до входната врата на двора.Същият видял свидетелката Л.Я. ,която стояла на прозореца на втория етаж и на висок глас изговаряла имената на подсъдимия „М. ,М.“ и сочела към него.Свидетелят А. видял подсъдимия в гръб как са бягайки се отдалечава, прескача оградата и влиза в имота си, съседен на този на семейство Я.и. Свидетелката Л.Я. разказала на свидетеля А. какво се е случило.Казала му ,че подсъдимият М.П. е ударил кончето с метална тръба в крака.Двамата отишли при кончето и видели ,че е легнало на земята.По предните му крака нямало кръв.Предният му ляв крак бил в неестествено положение и не можел да стъпва на него.Още същият ден свидетелят А. потърсил ветеринарен лекар ,но не го намерил .На следващия ден 01.08.2019 год. същият довел в дома на сме.Я.и ветеринарен лекар д-р В.К.,които при извършения от него преглед констатирал ,че предния ляв крак на кончето е счупен и не може да се възстанови и не подлежи на лечение.

За възникналия инцидент с кончето свидетелката Л.Я. се обадила на мъжа й свидетеля Р.Я. и му казала ,че единия крак на кончето е счупен.Той побързал да се прибере.От свидетелите Я. и А.ов същият разбрал ,че подсъдимият П. е счупил крака на кончето.Той видял състоянието на кончето .Бил счупен предния му ляв крак, без възможност да се проведе лечение и животното да се възстанови.Кончето не можело да се движи.След като се разбрало ,че кончето не може да се възстанови, същото било умъртвено /заклано/.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-ветеринарна експертиза ,от заключението на която се установява ,че на 01.08.2019 2 год.вещото лице е посетил адреса н ул.“З.“ № ***.Извършил е преглед на млад кон ,който лежал на дясната си страна с невъзможност да се изправи на краката си.При прегледа установил фрагментарна фрактура в областта на карпалната става /китковата/ на левия преден крак.Според заключението на вещото лице фрагментарната фрактура на карпалната става е причинила тежки и трайни увреждания.В случая не е имало възможност за възстановяване на животното ,поради което не е било проведено лечение.Травмата е била причинена от удар с тежък тъп предмет ,тъй като за причиняване на такова механично увреждане е необходима голяма физическа сила.

В разясненията си в с.з. вещото лице заявява ,че е извършил външен преглед на животното ,опипване на крайника ,правят се движения ,за да се разбере дали е нормална позицията и състоянието на крайника.На място вещото лице не е констатирало открита рана на кончето.Сочи ,че при конете почти всяка фрактура води до тежки усложнения.Фрактурата е вътреставна ,в самата китка/коляното, както се нарича /вътре всичко е било раздробено и трите реда костици били раздробени и се чувало пукане.Възможност за възстановяване на животното не е имало и поради което не е проведено.При прегледа животното е лежало на дясната страна и не е могло да се изправи.Според вещото лице за разлика от други животни като кучета ,които могат да живеят на три крака за конче/кон/ на три крака не е възможно да живее или ако живее на три крака трябва да му се помага да става ,тъй като само не може да се изправи.Според вещото лице при такова увреждане е неизбежно и животното трябва да се предаде на кланица ,тъй като не може да се възстанови.

От показанията на свидетелите Л.Я. и Р.Я. се установява ,че преди инцидента с кончето Р.Я. и подсъдимия М.П./които са роднини –чичо и племенник / са били в конфликти отношения,които са ескалирали в сбиване на 15.07.2019 год.,при което Р.Я. нанесъл удар по главата на М.П. с брадва ,която държал.Било образувано досъдебно производство за предспъленое по чл.129,ал.1,вр.ал.2 от НК ,което било прекратено от РП-С. ,тъй като причинените на М.П. телесни увреждания представляват лека телесна повреда и съгласно разпоредбата на чл.161,ал.1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

В обясненията си подсъдимият М. М. П. твърди,че не е извършил деянието.Твърди ,че на инкриминираната дата 31.07.2019 год. ,когато кончето е увредено не е бил в С. ,а бил в И., заедно със семейството си при сестра му и мъжа й, тъй като Р.Я. и сина му М. Я. им се заканвали с убийство.Между тях имало вражда .Преди това Р.Я. и сина му М. му нанесли побой –ударили го по главата с дръжката на секирата ,вследствие на което бил в болница десетина дни.След това продължили да го заплашват –него и семейството му да не подава жалби и той отишъл при сестра му в И..

В показанията си свидетелите Ж. Г. Ч. и С. Б. Ч. твърдят ,че юли месец 3

2019 год. подсъдимият М.П. останал да живее един месец в дома им в гр.И.

,ул.“В.“ № * ,заради конфликт с чичо му Р.Я. ,който ескалирал и прераснал в побой.Последният нанесъл побой на подсъдимия П..Той бил в болницата в С.

5 дни , след което отишъл в дома на сестра си Ж. Ч..Бил изплашен и не излизал никъде.През цялото време стоял вкъщи.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията свидетелите Л. Т. Я.. ,Ас. Ст. Анг. ,Р. М. Я.. ,Ж. Г. Ч. и С. Б. Ч., обясненията на подсъдимия М. М. П., дадени на съдебното следствие,от писмените доказателства-заключение по съдебно ветеринарна медицинска експертиза, характеристична справка на подсъдимия М. М. П. ,справка за съдимост на М.П. ,декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. Т. Я.. ,Ас. Ст. Анг. ,Р. М.

Я.. като логични и вътрешно непротиворечиви, последователни и същевременно те са устойчиви във времето относно значимите за решаване на делото факти и са в корелация помежду си.В тези показания не са налице никакви съществени противоречия, същите са достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.Досежно конкретно възприетите от тези свидетели факти, които са от значение за изясняването на всички елементи от фактическия състав на повдигнатото обвинение, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на всеки един от посочените свидетели, като не констатира такова съществено противоречие и между показанията на отделните свидетели, посочени погоре.Свидетелката Л.Я. е пряк очевидец на деянието .Възприела е съставомерни за деянието факти –възприела е нанесения от подсъдимия П. удар с метална тръба по левия преден крак на кончето.Същата се е намирала на втория етаж на къщата и през отворения прозорец на стаята е и имала пряка видимост към двора,където се намира обора.През това време кончето е било отвън на двора пред обора.Макар и в гръб свидетелят А.А. е познал подсъдимия П.,който го е видял да се е отдалечава от двора ,бягайки, прескочил оградата и влязъл имота си,а и свидетелката Я. е назовала името ,като го повторила няколко пъти и сочела към него.Свидетелите Я. и А.ов непосредствено след нанесения от подсъдимия удар по левия преден крак на кончето ,са възприели телесните увреждания и физическото състояние на животното.То било легнало на земята ,кракът му бил подут е не можело да ходи.Съдът не откри заинтересованост от изхода на делото при свидетелите Л.Я. ,А.А. и Р.Я..Лицата, намиращи се в тесни роднински връзки с една от страните по закон не губят качеството си на свидетели, нито пък съществува разпоредба в процесуалния закон, според която техните показания отнапред да бъдат обявени за недостоверни и ненадеждни. Такова едно твърдение се намира в противоречие на основен принцип на правото, инкорпориран в разпоредбата на чл.14,ал.2 от НПК, забраняващ доказателствата и средствата за тяхното установяване да имат отнапред определена доказателствена сила.Също така противоречи на разпоредбата на чл.107,ал.5 от НПК, според 4 която на анализ подлежат всички събрани доказателства.Това означава, че всички доказателства в еднаква степен се подчиняват на правилата за преценка и формиране на вътрешно убеждение, като при съпоставянето им едни спрямо други, се отчита вероятната заинтересованост на даден свидетел от изхода на делото, на базата на близки отношения с една от страните.Разгледани тези показания поотделно и в съвкупността си ,съдът преценява като установяващи по несъмнен начин обвинението срещу подсъдимия М. М. П..