Решение № 260112 от 11.11.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш

Е Н И Е №...... гр.К., 11.11.2020 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Й. П. при секретаря........................Х. К.….........................................като разгледа докладваното от съдията

............................................гр.дело №670 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ Ищцата твърди, че работила в „А. за С.п.“ - Д. „С.п. гр. Г. на длъжност „социален работник" в продължение на много години. Винаги е изпълнявала стриктно и добросъвестно служебните си задължения, като няма налагани никакви дисциплинарни наказания.Със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ - поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта й била изпратена по пощата без същата да е подписана от нея. Оспорва заповедта и наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта не отговаря на императивните изисквания на Кодекса на труда, не е спазена процедурата при налагане на дисциплинарно уволнение като самата заповед не съдържа всички необходими реквизита. Не било посочено какво е нарушението на трудовите й задължения, кога е извършено това нарушение и при това положение заповедта не е мотивирана, съгласно разпоредбите на чл.189, чл.190, чл.193 и чл.195 от КТ, което е достатъчно основание за отмяната й. Твърди, че страда от дископатия, остеопон­дроза, гонартроза на двете колена, което налагало периодичното й лече­ние. Това било причината и през м.октомври 2019 г. да се лекува в Р. Т.. За времето на отсъствие от работа й бил издаден болничен лист, който представила на директора на Д. „С.п." гр. Г.. С Експертно решение № 0856/28.05.2003 г. била трудо­устроена пожизнено поради наличие на психично заболяване. Поради тази причина прекратяването на трудовото й правоотношение могло да стане съгласно чл.333 от КТ само след предварително взето мнение на ТЕЛК и съгласието на Инспекцията по труда. Тъй като и тези изисквания на КТ не били спазени издаването на заповедта било незаконосъобразно. Ищцата Б.Р.М., ЕГН-********** *** моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. за прекратяване на трудово­то й правоотношение като незаконосъобразно; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност - „со­циален работник“ в „А. за с.п.“ Д. „С.п.“ гр. Г.; да осъди ответника да й запла­ти обезщетение в размер на ***лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за периода от 27.01.2020 г. до 27.07. 2020 г., през който е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и до окончателното й заплащане. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че ищцата е заемала длъжността "социален работник" в д. „С.п." - Г., но твърди, че в периода от 07.10.2019 г. до 11.10.2019 г. и от 13.10.2019 г. до 18.10.2019 г. тя не се е явявала на работното си място в установеното работно време, за което нарушение е ангажирана дисциплинарната й отговорност. За това си отсъствие от работа ищцата представила болничен лист за временна неработоспособност №Е20198256300 от 07.10.2019 г., издаден от д-р Ж.С.А., с диагноза: увреждания на лумбо-сакралния плексус, с режим на лечение: домашно-амбулаторен за периода от 07.10.2019 г. до 18.10.2019 г. Въз основа на получена устна информация, че лицето се намира на територията на Р. Т. в периода на отпуск поради временна неработоспособност, е извършена писмена справка по служебен ред от ДСП – Г. чрез надлежно изискване на информация от ОДМВР-С.за извършени задгранични пътувания на лицето. Видно от постъпило в ДСП-Г. писмо от ОДМВР-С.с вх.№2401-24-00-0730-1/15.10.2019 г., г-жа Б.М. безспорно се намирала на територията на Р. Т. в периода от 05.10.2019 г. до 14.10.2019 г. Във връзка с постъпилата информация била подадена жалба срещу болничния лист на основание чл.112, ал.1, т.1 от Закона за здравето и с решение №1060/28.11.2019 г. на ЛКК при МЦ „П.“ ЕООД, постъпило на 17.12.2019г., оспореният болничен лист бил отменен като издаден в нарушение на чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Последица от обезсилването на болничния лист за временна неработоспособност от компетентния орган за медицинска експертиза, е отпадането на законното основание за отсъствие на ищцата от работа в периода от 07.10.2019 г. да 18.10.2019 г., включващ десет последователни работни дни. Неявяването на работа без уважителна причина и без разрешение на работодателя сочи, че е нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187, ал.1, т.1, предл.3 от КТ. На основание чл.193, ал.1 от КТ с писмо изх. №30-5656/16.01.2020г. на ищцата са поискани писмени обяснения, във връзка с което тя представила писмени обяснения с вх.№30-5656#1/21.01.2020 г. От съдържанието на депозираните в хода на дисциплинарното производство обяснения било видно, че тя не е оспорила вменените-й нарушения, досежно конкретните дати, на които било посочено, че не се е явила на работа. Твърденията на служителя не били подкрепени с доказателства и по същество представлявали признание за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. С поведението си ищцата злоупотребила с доверието на работодателя и престирала служебно поведение, несъвместимо с установените морални стандарти и с принципите за лоялност и отговорност при осъществяване на трудовите си функции, доколкото инициирала издаването и представила болничен лист за временна неработоспособност, впоследствие отменен по установения ред, с цел да й послужи като законно основание за отпуск за един продължителен период от време.

Дисциплинарното наказание "уволнение" се налагало, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Твърди, че нарушенията на трудовата дисциплина са открити на 17.12.2019 г. и в рамките на законоустановения преклузивен двумесечен срок, и след съобразяване на депозираните от ищцата обяснения била реализирал дисциплинарната й отговорност във връзка с неявяването на работа в периода от 07.10.2019г. до 18.10.2019г., със заповед № РД01- 0132/ 23.01.2020г., връчена на ищцата на 27.01.2020г. при условията на отказ от получаване, което обстоятелство било удостоверено от двама свидетели на отказа, а със заповед №ЧР-54/27.01.2020г. било прекратено трудовото й правоотношение. Спазени било изискването за налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед, изхождаща от изпълнителния директор на АСП.

Заповедта съдържала описание на нарушенията по всички обективни признаци /време, място и начин на извършване/ и това позволявало, както да бъде осъществена съдебната защита срещу заповедта, така и съдебната преценка за законосъобразност на наложеното наказание. Основанието за трудоустрояване било посочено в чл.314 и сл. от КТ, а условията - в Наредба за трудоустрояване. В конкретния случай липсват доказателства /предписание на здравните органи/, че ищцата е трудоустроена. Още повече, че сама декларирала през 2008г. и 2009г., че не е трудоустроена, а във формуляр лични данни за лицето от 16.01.2004г. посочила, че не е инвалид. Твърди, че представеното експертно решение на ТЕЛК е издадено по друг повод. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за С.подпомагане обнародван в ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г. била създадена Агенция за С.подпомагане, като правоприемник на Националната служба за социално подпомагане и на общинските служби за социално подпомагане и поема активите и пасивите им. Трудовите правоотношения със служителите от Националната служба за социално подпомагане, от общинските служби за социално подпомагане и от заведенията за социални услуги се уреждали при условията и по реда на чл.123 от КТ. С ПМС № 25 от 07.02.2003 г. бил приет устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане, с който се определяли дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на агенцията. С писмо изх.№299/24.04.2003г. до ТЕЛК гр. С., директора на ДСП - Г. поискал становище страда ли ищцата от заболяване, което й дава право на предварителна закрила, тъй като тя представила документ, че се води на диспансерен отчет. В отговор на запитването ТЕЛК се произнесъл с решение №0856/068/28.05.2003г., издадено на основание Наредба №5/1987г., като в заключението било посочено, че невротичното страдание с епизодични сгъстявания на астеновегетативна симптоматика не намалява трайно работоспособността й.

Нуждае се от психофизиологичен режим и не е целесъобразно съкращаването. През 2008 г. във връзка с предстояща структурна реформа в агенцията с писмо изх.№9100-58/27.02.2008 г. изпълнителния директор е поискал от всички служители по трудово правоотношение да декларират наличието на обстоятелствата по чл.333 от КТ, както и да представят документи удостоверяващи декларираните обстоятелства. В изпълнение на това ищцата представила декларация от 28.02.2008 г., в която декларирала, че боледува от психично заболяване, не е трудоустроено лице, но липсвали данни да е представила в тридневен срок документ, удостоверяващ декларираното обстоятелство. Приложените амбулатории листа първични прегледи и консултация, не са представени на работодателя нито към момента на издаването им, нито към исканите от нея обяснения.Твърдението на ищцата, че трудовото правоотношение с нея би могло да се прекрати само след предварително взето мнение на ТЕЛК и съгласието на Инспекцията по труда било неоснователно. Сезирането на органите по чл. 333, ал. 1 от КТ -Инспекцията по труда, и чл.333, ал.2 от КТ - ТЕЛК, е обусловено от реализиране задълженията по чл.1, ал.2 и чл.2 от Наредба №5/1987 г. Работодателят не е в състояние да осъществи дейност по събиране на предварителна информация за здравословното състояние на съответния работник, ако последният не изпълни създаденото в негова тежест задължение да представи медицинската документация, установяваща съответното заболяване. Ищцата не е представила документите, с които е разполагала, за да се предприеме процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.

Решението на ТЕЛК от 2003 г. не установявало твърденията на ищцата, защото отразявало нейното здравословно състояние към 2003 г. и нейната работоспособност към тогавашния момент, т.е. преди повече от 17 г. Нямало данни към правнорелевантния момент на уволнението ищцата да е представила на работодателя документи за наличие на заболяване на работодателя.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не е спорно, а и от приетите по делото заверени копия на допълнително споразумение към трудов договор №3431/16.04.2003г., допълнително споразумение към трудов договор №2726/15.05.2004г., допълнително споразумение към трудов договор №ЧР-3 4218/03.11.2006г., допълнително споразумение към трудов договор №ЧР-3 577/17.12.2015г. и допълнително споразумение към трудов договор №ЧР-3 4116/25.02.2019г., се установява, че между Б.Р.М. и ответника е възникнало трудово правоотношение, по силата на което работодателят е възложил на ищцата да изпълнява длъжността „социален работник“ в Д. „С. п.“ –Г., с ОМВ в размер на *** лв.

Съгласно заверено копие на заповед

№РД01-0132/23.01.2020 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.2 и т.4 от КТ за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1 и т.8 от КТ след поискани на основание чл.193, ал.1 от КТ обяснения и дадени писмени обяснения вх.№30-5656§1/21.01.2020 г., при спазване изискванията на чл.189 от КТ, затова, че „без уважителна причина и без разрешение на работодателя Б.Р.М. не се явила на работа в установеното работно време в течение на 10/десет/ работни дни, в периода 07.10.2019 г. до 11.10.2019 г. вкл. и от 14.10.2019 г. до 18.10.2019 г.вкл. и е зло, че е че представила болничен лист №Е20198256300 от 07.10.2019 г. за отпуск поради временна неработоспособност от 07.10.2019 г. до 18.10.2019 г. отменен с решение №1060/28.11.2019 г. на ЛКК при МЦ“П.“