Решение № 109 от 13.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Кюстендил, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500371 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.*** пълномощник на И. В. А., ЕГН ********** с постоянен адрес с.Пиперево, общ.Дупница, бл-.1, ет.2, ап.4 в качеството на майка и законен представител на *** Х.ва М.а, ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Дупница, ул.“***“№1, ет.1 срещу решение от 02.06.2023г. постановено по гр.д.

№2160/2022г., в частта, в която във връзка с предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 СК във вр. с чл.123, ал.1 СК е определен режим на лични отношения на малолетното дете *** Х.ва М.а, ЕГН **********, с нейният баща Х. Н. М., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 9.00 часа до 18.00 часа, без приспиване до навършване на 3 – годишна възраст на детето, след което с преспиване и един месец през лятото.Твърди неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, противоречие с материаилния закон и процесуалните правила.Сочи се необоснованост на съдебния акт, предвид данните по делото за извършен акт на домашно насилие от бащата в присъствието на детето, за което е налице влязъл в сила съдебен акт, постановен по гр.д.№1940/2022г.,по описа на Районен съд [Дупница, обстоятелството, че на това основание бащата е бил отстранен от семейното жилище за срок от 6 месеца, този срок и срокът на останалите наложени ограничения и забрани, са изтекли в близък спрямо предявяване на иска момент и факта, че през този период между детето и бащата не е имало контакти, поради което връзката между тях е прекъсната.Едновременно с това, според въззивницата, следва да бъде взето предвид, че упражненото насилие е накърнило съществувалото във връзката доверие, оставането на 1 детето насаме с неговия баща, непосредствено след изтичане на срока през който те не са контактували не би било в интерес на детето Ищцата декларира преживяване на стрес, свързано с акта на домашно насилие.Допълнително се изтъква обстоятелството, че елементарните дейности свързани с отглеждането на детето са непознати на бащата - как се дозира специалната храна и сиропи, които детето трябва да приема, заради установени хронични заболявания на същото.Въззивницата счита, осъществяването на лични отношения на детето с бащата би било източник на стрес и за детето.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна. – ищецът в производството Х.

М.. В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор .В отговора се съдържа становище за неоснователност на подадената жалба и искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Въззиваемият счита, че в процеса е проведено пълно и надлежно събиране на допустими и относими доказателства, а изводите на съда по основателността на жалбата обосновани и правилни.Също така, той смята, че прозиращите в жалбата премълчани истини, неистини, внушения и „душевни терзания“ за да бъдат анализирани е необходима експертиза, различна от правото.Определеният режим на лични контакти се възприема, като напълно съобразен с възрастта на детето.Искане за ограничаване на контактите е определено, като жалко.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Във въззивното производство са представени писмени доказателства и изслушан свидетел.

Жалбата е допустима, подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и насочена срещу подлежащ на въззивна проверка, съдебен акт.

На основание чл.269 ГПК -въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.На основание т.1 от Тълкувателно решение

№1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Спорът по делото касае определения режим на лични контакти на бащата с малолетното дете.

Законодателните решения във връзка с упражняване на родителски права и лични контакти на родителите с техните деца се намират в Семеиния кодекс, в чл.122 – чл.126 СК, както следва:

Чл.122 СК - Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.

(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.

(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на 2 неговите задължения.

Упражняване на родителските права и задължения:Съгласно чл. 123. (1) Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.

(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред.

Права и задължения на детето

Чл. 124, ал.1 .-детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.Според посоченото в ал.2 - Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.

(3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към дирекция "Социално подпомагане" за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението може да се обжалва по общия ред.

(4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат.

Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си.

(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.

Грижи, възпитание и надзор на децата

Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.

(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

Съвместно живеене

Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.

3

(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.

(3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя и уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки за закрила.

Спор относно родителските права

Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразум ението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.

(3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.

На основание чл.59, ал.1 СК -при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.

(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

На основание чл.59, ал.8 - при необходимост съдът определя подходящи защитни 4 мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:1.осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;2. осъществяване на личните отношения на определено място;3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.

В разглеждания казус, липсва спор досежно обстоятелството, че Х. М. и И. А. са биологични родители на детето *** Х.ва, ЕГН 2245116831, а във въззивното производство и относно настъпила между родителите фактическа раздяла през м.октомври 2022г.,предшествана от акт на домашно насилие на бащата по отношение на майката и детето, за което е постановено решение №506/10.11.2022г., гр.д.№1940/2022г. по описа на Кюстенидлския районен съд, с което на основание чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН Х. Н. М. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. В. А., ЕГН ********** и малолетното дете *** Х.ва М.а, ЕГН **********, родена на 11.05.2022г. в гр.София.Едновременно с това М. е отстранен от съвместно обитаваното, находящо се в гр.Дупница, ж.к.“***“, бл.68, ет.9 жилище за срок от шест месеца, и му е забранено да се приближава на разстояние по – малко от 50- метра до И. А. и *** Маданчена.С решението е определено временно местоживеене на майката и детето на горепосочения адрес.

Детето е родено на 11.05.2022г.До раздялата на родителите, тримата живеели в гр.Дуп ица, в споменатия апартамент , в ж.к.“***“ .

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството М. е посочил майката, като лице което следва да упражнява родителските права по отношение на детето, декларирайки желание, до навършване на 1 година на детето да има възможност да взима детето от дома на майката , всяка първа и трета неделя на месеца от 9:30ч. до 13:00ч., а след навършване на 1 година и до навършване на 3 години , разширяване режима на лични контакти, с предоставяне възможност детето да прекарва с него,всяка втора и четвърта събога, всяка първи и трета неделя на месеца от 9:00ч. до 18:00ч, както и 30 дни през лятото , които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.