Решение № 7474 от 11.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7474 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110149939 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба от „...“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление ... (ищец) чрез юрисконсулт Михаела Стоянова. Според твърдяното с исковата молба ищецът е застраховал моторно превозно средство, което е претърпяло пътнотранспортно произшествие на 30. 06. 2020 г. в гр. София. Пътнотранспортното произшествие било причинено виновно от водач на автомобил, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Вследствие на пътнотранспортното произшествие застрахованият от ищеца автомобил бил увреден, за което бил съставен двустранен констативен протокол. Ищецът описал щетите и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 036 лева и 43 стотинки и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Била прихваната сумата 77 лева и 9 стотинки, представляваща невнесени вноски за застрахователна премия. Ищецът прави извод, че с така заплатеното застрахователно обезщетение е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вредите. Отправил е покана към ответника с приложени към нея документи, доказващи претенцията. Ответникът обаче заплатил частично само сумата 533 лева и 22 стотинки, като останала непогасена сумата в размер на 518 лева и 21 стотинки. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 518 лева и 21 стотинки, представляваща разликата между изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение ведно с направените обичайни разноски за определянето му, и доброволно възстановената от ответника сума ведно със законовата лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „... „...“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление град ..., чрез процесуалния представител адвокат А. Б.. Оспорва предявените искове по основание и размер. Признава настъпването на твърдяното от ищеца пътнотранспортно 1 произшествие, наличието и валидността на застрахователни правоотношения участвалите в него автомобили с ищеца, съответно с ответника, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 959 лева и 34 стотинки, а ответникът му е възстановил сумата 518 лева и 21 стотинки ведно с 15 лева ликвидационни разходи. Твърди, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл за настъпването на вредите (прави възражение за съпричиняване). Прави извод, че определеният от ищеца размер на обезщетението е силно завишен и твърди, че той не отговаря на действително търпените вреди. Претенцията е неоснователна, защото ответникът всъщност е възстановил в пълен обем реално причинените вреди.

Оспорва наличието на пряка причинна връзка между всички претендирани от ищеца вреди и механизма на пътнотранспортното произшествие, както и степента на уврежданията. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените разноски по делото.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради е редовна. Настоящият исков процес е допустим. Макар и между същите страни да е водено друго дело, свързано със същото пътнотранспортно произшествие, то се отнася да застрахователното обезщетение, което е било заплатено за щетите по другия автомобил, който е участвал в него. Следователно делата не са за същото нещо, макар и между тях да съществува връзка. Тази връзка е чисто фактологическа и не обуславя спирането на настоящия исков процес до приключването на производството по гр. дело № 64649 по описа на Софийския районен съд, 160-и състав, за 2021 г., съответно в. гр. дело № 6050 по описа на почитаемия Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, за 2022 г. Връзка на обуславяне (преюдициалност) е налице тогава, когато обуславящото дело има за предмет спорно материално право, което е елемент от правопораждащия фактически състав, предмет на обусловеното дело. В разглежданите два случая става въпрос за две отделни спорни материални права – суброгационната претенция на единия застраховател за съответното заплатено от него застрахователно обезщетение; и съответно суброгационната претенция на другия застраховател за заплатеното от него застрахователно обезщетение. С всяко едно от заплатените застрахователни обезщетения са били обезщетени различни вреди, макар и претърпени според твърденията на ищците по тези дела от едно и също пътнотранспортно произшествие.

По съществото на спора съдът приема следното.

Ищецът е предявил само един осъдителен иск с правно основание чл. 411 във връзка с чл. 493, ал. 1 Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С исковата молба той претендира присъждането на законова лихва от момента на предявяването на иска до окончателното изплащане.

Макар и в началото на исковата молба да се е позовал на чл. 86 ЗЗД, това искане не може да се приеме за отделен иск по цитирания текст на закона. То съставлява само законова последица от евентуалното уважаване на иска по чл. 411 във връзка с чл. 493, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че към 30. 06. 2020 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ищецът е застраховал срещу вреди от пътнотранспортно произшествие лекият автомобил марка и модел „Форд Фиеста“ с рег. номер ..., че към същата дата е било налице и валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът е 2 бил застраховал гражданската отговорност на водача на лекия автомобил с рег. номер ..., че на същата дата, която попада в съответните периоди на застрахователно покритие, е настъпило пътнотранспортно произшествие между двата автомобила, че пътнотранспортното произшествие е предизвикано от противоправно поведение на водача на лекия автомобил с рег. номер ..., че в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие застрахованият от ищеца автомобил е бил увреден, че стойността на вредите е била в размер на 1 036 лева и 43 стотинки, че щетата е била заведена своевременно и че във връзка с нея са били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15 лева, че е било извършено надлежно прихващане със сумата 77 лева и 9 стотинки, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 036 лева и 43 стотинки, че е отправил регресна покана до ответника за възстановяването на последната сума и на ликвидационните разходи, както и че регресната покана е била получена от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че водачът на лекия автомобил с рег. номер ... Р. M. не е действала виновно, а по въведеното възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД – че водачът на лекия автомобил марка и модел „Форд Фиеста“ с рег. номер ... В. Г. с противоправното си поведение е допринесла за настъпването на вредите.

Съдът отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства, които се установяват и от представените доказателства: че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ с третото лице Калин Янков Годев, по силата на който е застраховал срещу имуществени вреди лекия автомобил марка и модел „Форд Фиеста“ с рег. номер ...; съответно, че ответникът е сключил договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по силата на който е застраховал гражданската отговорност на водача на моторното превозно средство с рег. номер ...; както и че на 30. 06. 2020 г. между двете моторни превозни средства е настъпило пътнотранспортно произшествие в град София, ж. к. „Младост – 3“. Освен това съдът отдели като безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение във връзка с увреждания по застрахования автомобил „Форд Фиеста“ с рег. номер ... в размер на поне 959 лева и 34 стотинки, че ответникът е получил на 29.

10. 2020 г. регресна покана от ищеца да заплати сума в размер на общо 1 051 лева и 43 стотинки, както и че ответникът е възстановил на ищеца сумата в размер 518 лева и 21 стотинки ведно с 15 лева ликвидационни разходи.

Страните спорят относно механизма на пътнотранспортното произшествие, реално настъпилите вреди, дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, както и какъв е действителният размер на вредите.

Във връзка с установяването на спорните факти по делото са събрани няколко групи доказателства: писмени (двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие; схема на организация на движението в района на бул. „Андрей Сахаров“ при преминаването му в бул. „Копенхаген“), гласни (свидетелските показания на водачите на двата автомобила В. К. Г. и Р. Д.) експертни (експертно заключение по автотехническа експертиза) и веществени (фотоалбум на автомобил).

Двустранният протокол за пътнотранспортно произшествие съставлява частен свидетелстващ документ, който се ползува само с формална доказателствена сила – съдът е длъжен да приеме, че положените върху него подписи са на посочените в него лица. Всички останали фактически данни, съдържащи се в него, трябва да бъдат внимателно преценявани от съда в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. В дадения случай според нанесеното в двустранния протокол, Р. Д. е 3 управлявала автомобил с рег. номер ..., а В. К. Г. е управлявала автомобил с рег. номер С5731 НТ. В 19, 50 часа на 30. 06. 2020 г. двата автомобила се движели в една посока, но в различна лента. На мястото на „S“-образен завой (според схемата на протокола) управляваният от В. К. Г. автомобил се ударил косо с дясната част на предницата си в лявата страна на намиращият се пред него автомобил, управляван от Р. Д.. Видимите щети по управлявания от В. К. Г. автомобил били „ калник, подкалник, джанта, фар, предна броня, мигач“.

От разпита на двете свидетелки Р. Д. и В. К. Г. съдът констатира, че показанията им са конкретни и детайлни, като безпротиворечиво установяват, че двата автомобила са се движели в лявата от двете ленти за еднопосочно движение по бул. „Андрей Сахаров“ със скорост от порядъка на 40 км/ч. Времето било сухо и относително слънчево, с добра видимост. От двете ленти за движение в една и съща посока 1/3 от дясната лента била заета от паркирани автомобили. Имало и други две ленти за насрещно движение. На едно място от бул. „Андрей Сахаров“ лентите за движение в едната посока били разделени от лентите за движение в другата посока от островче, като на прекъсването на острова обичайно водачите правели обратни завои.

Свидетелката M. решила да предприеме маневра „обратен завой“. Тя забелязала, че зад нея се движат коли, но преценила, че се движат с подходяща скорост и че ще съобразят нейната маневра. За да направи маневрата обратен завой тя подала съответен сигнал, след което предприела заход в дясната лента, 1/3 от която била заета от паркирани автомобили. Започнала да завива наляво, при което управляваният от свидетелката Г. автомобил се сблъскал с нейния.

Противоречие между показанията на двете свидетелки съдът констатира във връзка с предприемането на маневри. Така според показанията на свидетелката M., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, нямало знак за забрана на левия завой и предприетата от нея маневра е била позволена, докато според показанията на свидетелката Г. обратният завой е бил забранен, защото е имало мантинела и маркировка, които го забранявали. Освен това според показанията на свидетелката M. другата свидетелка предприела своя маневра изпреварване, като й споделила, че предприела тази маневра, защото свидетелката M. се движела много бавно. От друга страна, според показанията на свидетелката Г. тя (свидетелката Г.) не е предприемала маневри. В съответните противоречиви части показанията на свидетелките съдържат отчасти и техни правни изводи, което е допълнително основание за дискредитирането им от съда.