Решение № 275 от 30.07.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Перник , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500294 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260168/12.02.20121г. постановено по в.гр.д. № 6964/2018 г. на Районен съд – Перник е признато за установено по исковете, предявени от „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, срещу ЕТ „И. П. - 1“, че ЕТ „И. П. - 1“, дължи на „Пътнически превози – Перник“ ЕООД сумата от 2046,80 лева, представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем от 20.09.2009г. за периода от м. май 2017г. до м. май 2018г. включително, ведно със законната лихва върху размера на главницата от 2046,80 лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03923/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. С решението е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от ЕТ „И. П. - 1“ срещу „Пътнически превози – Перник“ ЕООД да бъде осъден ответникът „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, да заплати на ЕТ „И. П. - 1“ сумата от 1755,00лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 04.11.2014г. в ***, по времето на действие на договор за наем от 20.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане.

В тежест на ЕТ „И. П. - 1“ са възложени сторените от първоначалния ищец в производството по делото и по ч. гр. дело № 03923/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник разноски в размер на 704,88 лв.

1

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „И. П. - 1“, подадена чрез адв. Б., срещу първоинстанционното решение, с която по изложени съображения за неговата неправилност се иска отмяната му и отхвърляне на първоначалните искове и уважаване на насрещния иск. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че ответникът чрез извършените плащания е погасил по –стари задължения по договора за наем, а не претендираните. Според него ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът е ползвал имота и не е заплатил уговореното възнаграждение, за което не е ангажирал доказателства. Нямало доказателства за съглашение между страните ответникът за заплаща наемна цена на минали периоди. Незаконосъобразно е приложена нормата на чл. 76 ЗЗД. Не били установени няколко еднородни задължения. В представените фактури било посочено изрично като задължение месечен наем, за който е издадена съответната фактура, който е заплатен от ответника видно от счетоводните записвания и допълнителното заключение на вещо лице П. и дадени обяснения в съдебно заседание от 20.09.2019г. Относно насрещния иск намира за неправилен решаващия извод на съда, че процесния автомобил не е предмет на сключения договор за наем. Този факт не бил спорен между страните. С доклада си съдът не посочил като спорно това обстоятелство и не указал на ищеца, че не сочи доказателства за него. В тази връзка представя удостоверение от 12.03.2021 г., от което е видно, че превозно средство – тежкотоварен камион-влекач с рег. № *** е имало предишен рег. номер *** като ново и лизингово МПС, с дата на първа регистрация 10.05.2008г ., с посочени еднакви номера на рама и двигател. Жалбоподателят счита, че от разпитаните в пред районния съд свидетели, първоначалната и повторна СТЕ и оценителна експертиза и представените писмени доказателства се установявало наличието на фактически състав на увреждането и претърпените имуществени вреди.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Пътнически превози – Перник“ ЕООД, представлявана от адв. И., в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени подробно съображения.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба и доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 228 ЗЗД, по който ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно правоотношение с ответника, изпълнение на задължението си по договора за наем да предаде за ползване наетия имот, в следствие на което за ответника – наемател е възникнало задължението за заплащане на наемната цена, а ответникът да докаже, че е погасил задължението си.

2

С изготвения по реда на чл. 146 ГПК доклад по делото е обявено е за безспорно обстоятелството, че на 20.02.2009г., със сключването на Договор за наем от 20.02.2009г., между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът по главния иск, в качеството си на наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване част от собствен недвижим имот, а именно: гараж ***. От същия се установява, че наемодателят е отдал под наем 3 паркоместа от терена на гаража, за автомобили с регистрационни номера №№***, ***, ***. Страните са определили ежемесечен наем в размер на 150,00 лева, платим до 15-то число на текущия месец, в касата на дружеството или по банков път. В задълженията на наемодателя е посочено, че наемодателят се задължава да осигури безпрепятствено ползване на наетия терен.

Наемателят от своя страна се е задължил да плаща наемната цена по начина и сроковете, посочени в договора. Посочено е, че наемателят има право да приеме терена и да го ползва по предназначение. Уговорено е било, че договорът се сключва за 1 /една/ година, считано от 20.02.2009г., като страните са договорили, че ако след изтичане на срока наемателят продължи да ползва терена със знанието и без противопоставянето на наемодателят, договорът се счита за продължен с още една година. С Анекс към договор за наем от 29.01.2013г., подписан между страните, срокът на договора е бил продължен до 20.12.2014г. С Анекс към договора за наем от 12.10.2015г., страните са се споразумели срокът на договора за наем да се счита до 31.12.2017г. С Анекс към договора за наем от 13.07.2016г. страните са се споразумели, че наемодателят отдава под наем, а наемателят приема 4 паркоместа от терена на гараж кв. ***, както и че наемната цена се променя на 200,00 лева с включено ДДС.

Уговорено е и че Анексът влиза в сила от 01.03.2015г. На 09.02.2018г. е подписан Анекс към договор за наем между страните, съгласно който срокът на договора за наем следва да се счита до 31.12.2020г.

Приети са по делото като писмени доказателства, заверени копия на 13 бр. фактури. За първите 10 фактури - с № ***, №***,№***,№***,№***,№***,№***, №***,№***,№***., ищецът твърди, че ответникът е заплащал по 150,00 лева наем за три паркоместа и по 50,00 лева – наем за един брой автомобил. Видно от самите фактури е, че ищецът на първи ред е посочвал за основание наем за съответния месец през 2017 и 2018г., а на ред втори, в скоби, е посочвал стари периоди, към които е отнасял плащането.

Във фактури с №***,№*** и №***, като основание за плащане е посочен текущия месец.

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът крредитира като компетентна и обективно дадена, след извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество се установява, че плащанията по процесния договор за наем са извършвани от страна на ответника със закъснение, като вместо за 4 паркоместа, ответникът е изплащал наемни вноски за 3 места. Установява се, че ответникът е заплащал сумите за наем по Договора в касата на дружеството – ищец с приходен касов ордер. Установява се, че задължението на ответника ЕТ „И. П. – 1” към ищеца за периода от м.05.2017г. до м. 05.2018г. възлиза на 2100,00 лева с включено ДДС.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че ответникът е изплащал дължимия се наем със закъснение, което се установява и от касовите ордери. Съгласно приетата по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза се до 2014г. ответникът е изплащал навреме дължимите се наемни вноски. От 2014г., поради забавяне на 3 плащанията от страна на ответника, във фактурите е отразяван като основание месеца, в който се извършва плащането на каса и периода, за който се отнася наема. Вещото лице намира, че този начин за отчетност е въведен от ищеца с оглед проследяване на вноските предвид закъснението в плащанията от страна на ответника. Вещото лице е посочило, че при извършената проверка на осчетоводяване на задължението при ответника, свързано с договора за наем в ответното дружество, е констатирало, че не е осчетоводявано това задължение като разчетно задължение по договора за наем с ищеца, а само е осчетоводявано плащането по всяка платена фактура на касата на ищеца и осчетоводяването й в разход на дружеството. Поради тази причина, не са налични издадени и неплатени фактури от ответника. Посочва се, че оригинала на фактурите, предоставен от ответника, е идентичен с копието, предоставено от ищеца и в него са отразени сроковете, за които се плаща наема. Вещото лице уточнява, че първия посочен период в процесните фактури е отразяван във връзка с ДДС, тъй като при плащане за минал период, не би могло да бъде върнат ДДС. В заключение вещото лице посочва, че задължението на ответника за процесния период възлиза на 2100,00 лева с включен ДДС. Посочва, че поради забавяне плащането на наема от ответника, за следене на плащанията ищецът е приел да описва в данъчните фактури периода, за който се плаща наема за отдадените паркоместа на ответника. В съдебно заседание, проведено на 20.09.2019г. вещото лице посочва, че всички получени фактури ответникът е осчетоводил, но не ги е водил като разчетни отношения. Посочва, че този вид отразяване от страна на ищеца се дължи на забавените плащания от страна на ответника, като за процесния период са фактурирани стари периоди в текущи месеци.

Вещото лице заявява, че и при двете страни воденото счетоводство е редовно, а сумата, която ответникът дължи е именно тази, посочена в заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът не намира, че е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, както твърди ответникът. По фактура № ***, ищецът твърди, че е останало неплатено задължение в размер на 150 лв., но претендира сумата от 96, 80 лв., до която съобразно принципа на диспозитивното начало съдът дължи произнасяне.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3 от 27.03.2019 г., постановено по т.д.

№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, макар дадени във връзка с отговора на друг правен въпрос, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД.

Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси