Определение № 37361 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37361 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110121741 по описа за 2026 година Производството е образувано по предявен иск от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. И. Н. за установяване на вземания за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 347152025 г. по описа на СРС и след дадени указания с Разпореждане № 87158/17.07.2026г. по ч. гр. д. № 34715/2025 г. по описа на СРС.

След като се запозна с материалите по ч. гр. д. № 1943/2026 г. по описа на РС-Шумен, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 31.10.2017 г.) следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение;

2/ подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение по чл.414 ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.

Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК.

Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е налице, когато е спазен редът за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения адрес в заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1 изр. последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за месторабота на длъжника и връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва към даване на указания за 1 предявяване на иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.

В случая от сканираните и приложени две съобщение, изпратени до длъжника на 07.05.2026г. е видно, длъжникът не е търсен три пъти в рамките на месец на посочения адрес в заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1 изр. последно от ГПК).

Следователно преди залепване на уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК на се изчерпани всички възможности за издирване на длъжника.

Поради изложените обстоятелства съдът намира, че следва да се изчерпят всички възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.

Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.

Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл.

415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявеният установителен иск е преждевременно заведен и като такъв - недопустим.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено. След влизане в сила на определението, внесената по настоящото дело държавна такса от ищеца подлежи на връщане.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 241568/30.07.2026г., на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. И. Н., ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 21741/2026г. по описа на СРС, 142 състав на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението, внесената по настоящото дело държавна такса, да се върне на ищеца след посочване на банкова сметка.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2