Присъда № 32 от 04.12.2023, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 32/04.12.2023 г. ПО НОХД № 806/2023 г. по описа на ИРС, І състав

Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу В. Д. А., ЕГН **********, роден на 05.05.1982 г в гр. * за това, че на 14.08.2023г. около 04.00ч. в района на ПВ „Вакарел“ от АМ, землище на с.Вакарел, обл.Софийска, противозаконно е подпомогнал, като е транспортирал чужденците: * – всички граждани на Ислямско емирство Афганистан, за да преминават в страната в нарушение на закона /чл.8, ал.1 от ЗЧРБ – „чужденец може да влезе в Р. България ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква съгласно Приложение I на Регламент (ЕО) № 538/2001 г. на Съвета...” и чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ – „чужденец, който влиза в Р. България или преминава през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима”/, като деянието е извършено чрез използване на моторно транспортно средство – л.а. марка „Пежо”, модел „807“ с рег.№ *, по отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на петнадесет лица и е съпроводено с неподчинение спрямо орган на властта, като не е изпълнил разпореждане за спиране на полицай * и полицай К* от ЗЖУ Пловдив, реализирал е ПТП в района ПВ „Вакарел“ и се е опитал да избяга – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7, вр. ал. 1 НК.

Подсъдимият В. А. в присъствието на защитника си адв. Б. Г. – САК, признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и изразява своето съгласие за провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХХVІІ НПК.

Представителят на РП-Самоков, ТОИ поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че в хода на производството е доказано, че именно подсъдимият е превозвал през страната чужди граждани, в нарушение на установения ред. Навежда доводи за събрани достатъчно доказателства, които водят до единствения възможен извод, че именно А. е извършил престъплението. Предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за 4 години, като в изпитателния срок за бъдат определени една или няколко от пробационните мерки по чл. 42, ал. 2 НК.

Защитникът на подсъдимия адв. Г. пледира за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като предлага наказанието му да бъде наложено при приложението на чл. 55 НК в законовия минимум и изпълнението му да бъде отложено на основание чл. 66 НК за срок от 3 години.

Съдът счете, че са налице основанията на чл. 370 и сл. НПК, признанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва признанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след преценка на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и писмените доказателства по досъдебно производство № 158/2023 г. на РУ на МВР-Ихтиман по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

През месец август 2023г. група от 27 човека, граждани на Ислямско емирство Афганистан., тръгнали от гр. Истанбул, Турция към Република България, съпровождани от 1 двама водачи. Те или техни близки заплатили различни суми, за да бъдат преведени през границата на България. Крайната цел на групата била да достигнат до различни държави в Европа, но уговорката им е била за платената сума да бъде организирано достигането им до Сърбия, като нелегално преминат цялата територия на България и съответните граници.

Българо-турската граница преминали като използвали стълба, за да прескочат оградата.

След като навлезли на територията на България се придвижвали пеша, като вървели около пет денонощия. Стигнали до определено място, посочено им от водачите им, от където трябвало да ги вземат коли, които да ги прекарат през територията на България до границата със Сърбия. След около едно денонощие на мястото пристигнал автомобил, който качил 12 от мигрантите. Един ден по-късно – на 14.08.2023 г. дошъл втори автомобил - марка „Пежо”, модел „807“ с рег.№ *, управляван от подс. В. Д. А., в който се качили останалите 15 лица.

Подс. А. потеглил в посока гр. София. След около 2-3 часа достигнал до тунел „Траянови врата“ на Автомагистрала „Тракия“.

В този момент свидетелите * и *, служители в ОСПС – СДВР, били назначени в наряд като АП – 293 в района в на км. 53 на АМ „Тракия“.

Районът преди тунела е изключително добре осветен с отлична видимост, като полицейските служители забелязали към тях да се придвижва лекия автомобил марка „Пежо” с рег.№ *. Полицай * подал сигнал със стопа палка по образец на МВР на водача на лекия автомобил. Вместо да се подчини, водачът на лекия автомобил рязко ускорил, не изпълнил разпореждането да спре и преминал покрай полицаите с висока скорост.

Свидетелите * и * последвали лекия автомобил марка „Пежо“, като към тях се присъединил и втори автопатрул. Двата автопатрула се движили плътно след л.а. марка „Пежо“, като му подавали светлинен и звуков сигнал да спре, но последният не се подчинил, а продължил да ускорява. В района на пътен възел „Вакарел“ на АМ „Тракия“, водачът с висока скорост напуснал автомагистралата, но не успял да вземе завоя на отклонението, преминал през тревните площи и се ударил в мантинелата. Двата автопатрула спрели зад л.а. „Пежо“.

Свидетелите * и * забелязали, че водачът слиза от автомобила, прескача мантинелата и се скрива в храстите. Подс. А. бил облечен с черен анцуг с ярки червени кантове, които фосфоресцирали на светлината от фаровете на патрулните автомобили. Полицейските служители заградили района на пътния възел, като към тях се присъединили и колеги от ОДМВР-София. След няколко минути издирване, подс. А. бил намерен и задържан.

След задържането му подс. В. А. бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр номер 0035 от пристигналите на място автоконтрольори при ОДМВР, като устройството отчело 1.11 промила на хиляда. Бил съставен и връчен АУАН Серия GA №1004803 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ЗДВП- управление на МПС след употреба на алкохол.

При проверка на автомобила свидетелите * и * установили 15 лица, които нямали документи, били чужденци и твърдели, че са от афганистански произход.

Впоследствие те споделили самоличността си: * – всички емирство Афганистан. граждани на Ислямско

Съдът приема, че така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават един възможен извод за виновността на подсъдимия, няма противоречия между тях и не са наведени съмнения в така повдигнатото обвинение. Фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт са изведени от показанията на свидетелите * и *, а и на част от превозваните лица - * – Афганистан и *, които са потвърдили, че именно подс. А. е пристигна на точката, на която чакали превоз, качил ги е в колата и ги е превозил през територията на страната.

При анализа на доказателствената съвкупност настоящият състав счете, че признанията 2 на подсъдимия, подкрепени от информацията, възпроизведена чрез посочените по-горе гласни доказателствени средства, следва да бъдат поставени в основата на доказателствената съвкупност като надежден доказателствен източник за съществените релевантни факти.

От посочените доказателства несъмнено бе установено че подсъдимият В. А. противозаконно е подпомогнал, като е транспортирал 15 чужди граждани през територията на страната, като е използвал лек автомобил и не се е подчинил на органите на властта, за което и е повдигнато обвинение и за което е предаден на съд.

Подсъдимият В. Д. А., ЕГН ********** е роден на 05.05.1982г., живущ в гр. *, ул. „*“ №13, българин, българско гражданство, неженен, със средно образование, безработен.

От справката за съдимост на подс. А., се установява, че макар и да е многократно осъждан, той е реабилитиран на основание чл. 88а НК. В случая са изтекли сроковете по чл.

82, ал. 1 НК от изтърпяване на наказанията му лишаване от свобода по НОХД № 106/2003 г. по описа на РС-Карнобат и по НОХД № 49/2012 г. по описа на РС-Карнобат. Освен това във връзка с осъждането му по НОХД № 316/2015 г. на РС-Карнобат, макар и същото да не е изпълнено поради погасяването му по давност, също е изтекъл срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК.

По отношение на кумулативно наложеното му наказание глоба във връзка с това негово осъждане се установява от справката на НАП, ТД Бургас, че от образуване на изпълнителното дело на 03.11.2015 г. не са били предприемани изпълнителни действия, те.изпълнителската давност е изтекла на 03.11.2017 г., поради което е настъпила абсолютната реабилитация по чл. 88а НК, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така изяснената фактическа обстановка, съдът, достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият В. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7, вр. ал. 1 НК.

От обективна страна на 14.08.2023 г., около 04,00 ч. в района на 48,000 км. от АМ „Тракия“, землище на гр. Ихтиман, обл. Софийска, е подпомогнал, като е транспортирал общо 15 чужденците * – всички граждани на Ислямско емирство Афганистан, да преминат през територията на страната.

Преминаването им в страната е осъществено в нарушение на закона - чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ, тъй като 15-те лица не са притежавали редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване и виза и на и чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, поради липса на редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване.

Налице са квалифициращите признаци по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 НК, тъй като деянието е извършено чрез използване на лек автомобил марка „Пежо”, модел „807“ с рег.№ * и деянието е осъществено по отношение на повече от едно лице – 15 лица.

Доказан е и третият квалифициращ признак по чл. 281, ал. 2, т. 7 НК, доколкото А. не се е подчинил на органите на полицията, което е довело до преследването му, реализирал е ПТП в района ПВ „Вакарел“ и се е опитал да избяга, т.е. деянието му е съпроводено с неподчинение спрямо орган на властта.

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл.

Подсъдимият В. А. е съзнавал, че подпомага 15 чужденци, които нелегално са влезли на територията на страната, предвиждал е, че по този начин ще преминат в страната в нарушение на закона, тъй като не разполагат с никакви документи и пряко е целял това.

Редакцията на чл. 281 НК към момента на извършване на деянието не изисква постигането на някаква специална цел, но от събраните доказателства може да се направи извод, че подсъдимият е целял именно получаване на имотна облага, тъй като той е отишъл на точно определено място и е качил 15 напълно непознати лица, част от които и в багажника, а и 3 според самите превозвани лица, те са заплатили значителни суми за пристигането им до Сърбия, като в платената цена се е включвал и превозът на територията на България, т.е. подсъдимият е следвало да получи възнаграждение за осъществения превоз от организаторите на п този „канал“ за трафик на хора.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

С оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК съдът намери, че следва наказанието да бъде определено при приложението на чл. 58а НК, доколкото не са налице предпоставките за определянето му по реда на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази обществената опасност на деянието и подсъдимия.

От една страна, извършеното от страна на В. А. е със сравнително висока степен на обществена опасност. Това е така, защото той е превозвал голям брой хора в лек автомобил, включително и „натъпкани“ в багажника му, а и при неподчинението си е реализирал пътнотранспортно произшествие, т.е. е имало реална заплаха за живота на превозваните лица, а и на останалите участници в движението по пътищата. Освен това е установено, че А. е бил употребил алкохол, като макар и концентрацията му да е била под инкриминирания минимум от 1,2 промила, води съда до извода, че подсъдимият не се съобразява с установения правов ред. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази настъпилата реабилитация по отношение на всички предходни осъждания на А. и здравословното му състояние – от медицинската документация, предоставена от болницата към Затвора София и Медицинския институт на МВР, се установява, че А. има сериозни здравословни проблеми.