Решение № 301 от 16.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5401/2023
- Вид
- Решение № 301
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139в ал.3 т.4 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.77 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 301 гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100505401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от М. В. П. срещу решение № 2728/23.02.2023г. постановено по гр.д. № 45782/2022г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 88 състав, в частта, с което:
- е признато за установено спрямо нея по чл.422 от ГПК, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, както следва:
-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5391,68 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г. за топлоснабден имот – апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к-. ******* аб. № *******, ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.05.2022г. до окончателното й изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 610,36 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 5391,68 лв. за периода 15.09.2020г. – 09.05.2022г.;
-на основание чл.79 ал.1 от ГПК сумата от 73,06 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот и за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 25.05.2022г. до окончателното й изплащане; и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 27069/2022г. по описа на СРС, ГО, 88 състав.
-е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД на основание чл.78 ал.1 1 от ГПК разноските по делото, както и по заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на доказателствата по делото е приел, че ответника има качеството на „потребител на топлинна енергия“ за процесния период и относно посочения исковата молба обект. Посочва, че липсва установено при пълно и главно доказване, че ответника е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот и при условие, че друго лице е заявило и декларирало, че има облигационно отношение с ищеца то именно същото е действителния ползвател и потребител.
Оспорва основанието за присъждане на лихви за забава върху цената на потребената топлинна енергия, като твърди, че не е установено ответника да е в забава – липса на доказателства за публикуване на фактурите на интернет сайта на ищцовото дружество.
Счита, че липсва основание за уважаване на претенцията на цена на услуга дялово разпределение, доколкото нито се доказвана да е извършвана услугата, нито се установява материална легитимация на ищеца да получи плащане на възнаграждението за тази услуга.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част вкл. и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца разноски, да отхвърли исковете като неоснователни.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабдено жилище апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к-. ******* аб. № ******* за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 09.05.2022г., цуна на услуга дялово разпределение запериода 01.05.2019г. – 30.04.2021г. мораторна лихва завърху същата за периода 01.07.2019г. – 09.05.2022г.
2
Решението в частта, с което с отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу М. В. П. искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 5391,68 лв. до пълния предявен размер от 5391,72 лв. – цена на потребена топлинна енергия в абонатен номер аб. № ******* за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г., с правно основание чл.86 ал. 1от ЗЗД за сумата над 610,36 лв. до претендирания размер от 625,66 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 15.09.2020г. – 09.05.2022г., както и за сумата от 13,60 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение /73,06/лв. и за периода 01.07.2019г.- 09.05.2022г.у като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.
С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: ответникът има ли материална легитимация като „потребител“ на топлинна енергия и 2. налице ли е забава на ответника и за което да дължи обезщетение за забавено изпълнение върху неплатена цена за доставена топлинна енергия в процесния период.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:
В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответникът изрично е оспорила твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
По делото, като доказателство е приет вписан в АВ договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.12.2009 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на 3 който ответникът придобива и става изключителен собственик на процесния топлоснабден имот – ап.34.
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитираният нотариален акт установи придобиването на правото на собственост от ответника, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от титуляра вкл. и учредяване на вещно право на ползване в полза на друго лице, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.
По делото не са ангажирани доказателства, че друго лице притежава вещно право на ползване или е налице хипотезата, при която клиент на топлинна енергия за битови нужди е правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, който ползва топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно е сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а §. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. – ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящият случай, по делото са представени саморъчно подписани от ответника частни писмени документи - списък на абонатите в процесната етажна собственост, протоколи за годишен отчет за процесния период, като същия не е сопорил автентичността на подписа си, поради което и спрямо него имат материална доказателствена сила относно неизгодните факти - че е собственик на процесния имот. В същата връзка следва да се преценява и представеното искане за вписване на възбрана върху процесния имот от 2013 г., в което като собственик на имота е посочена М. В. П..
Същевременно няма пречка съдът да съобразява всички факти и обстоятелства по делото, включително и този, че ответника е редовно призован на адреса на процесния топлоснадбен имот, което преценено съвкупно с гореобсъдените доказателства, са несъмнена индиция и потвърждение, че същия освен, че е собственик на процесния имот, реално ползва същия /т.е. не е налице хипотезата на „гола собственост“/.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови 4 нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.
С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г.
Разпечатката съдържа 43 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9d1342d-0fc9-4872-bab7-870818d74f25