Определение № 66 от 23.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. Ловеч, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500807 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София,район „Люлин“,бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, Офиссграда „Лабиринт“,ет.2,оф.4,представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина,чрез юрисконсулт И. Н., срещу Разпореждане № 1300/13.11.2024г. на РС-Троян, постановено по ч.гр.д.

№859/2024г. Обжалва го изцяло като счита за неправилни мотивите на заповедния съд.Не излага конкретни възражения, а цитира практика на окръжни съдилища.Сочи,че неправилно съдът не е приложил нормата на чл.23 от ЗПК, след като в производството по издаване на заповед за изпълнение е установил недействителност на договора за кредит.Моли да се отмени изцяло обжалваното разпореждане и въззивният съд се произнесе по същество.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 20.11.2024г., а жалбата е подадена на 22.11.2024г.- т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 859/2024г.по описа на РС-Троян писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 30.08.2024г. пред РС-Оряхово е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 668/2024г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявила вземане срещу К. Д. П., за вземане, формирано от главница от 2632.93лв., договорна лихва от 1

1250.26лв. за периода от 03.11.2019г. до 05.07.2022г., обезщетение за забава в размер на 1869.08лв.,за периода от 04.11.2019г. до подаване на заявлението с пояснение,че за времето от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава. Вземането се основава на сключен между К. П. и „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД Договор за потребителски кредит с №7001003245 от 03.07.2019г. Предоставен е кредит в размер на 2777.54лв. Лихвеният процент е 31.95%, фиксиран е за срока на договора и е в размер 1574.63лв. Общата дължима сума е 4352.17лв. Срокът на договора е изтекъл на 05.07.2022г. без да е обявяван за предсрочно изискуем. Уговорено е,че при забава на месечна погасителна вноска,че се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законната лихва върху просрочената главница. Начислена е такава за периода от 04.11.2022г. до подаване на заявлението, в общ размер на 1869.08лв.

На 25.11.2021г.е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 31.08.2018г.,на основание чл.99 от ЗЗД, между „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,с което е прехвърлено вземането по процесния потребителски кредит. Твърди, че с уведомително писмо с изх.№УПЦ-ПТБИ/7001003245 на 09.12.2021г. на длъжника е изпратено известие за цедиране на вземането.

Отправена е молба за издаване на заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за посочените суми,заедно с направените разноски.

След справка за настоящия адрес на длъжника,делото е изпратено по подсъдност на РСТроян,където на 28.10.2024г. е образувано ч.гр.д.№859/2024г.по описа на съда.

С Разпореждане №1240/28.10.2024г. РС-Троян е оставил заявлението без движение и е дал указания за индивидуализиране на вземанията, правени ли са плащания по кредита,съотв.какво е погасено съобразно отделните вземания,да се уточни застраховките включени ли са в главницата,има ли погасяване и по тях,да се обоснове легитимацията на заявителя като цесионер.

В срок от заявителя е подадена молба,с която е пояснено,че претендираната сума за главница представлява използваният и непогасен кредитен ресурс, предоставен на кредитополучателя.Изчислението на ГПР е по уговорения в чл.10 начин.Възразил е,че факта и размера на извършените плащания и погасявания не е в неговата доказателствена тежест.Отново са цитирани съдебни решения на окръжни съдилища.

С обжалваното Разпореждане №1300/13.11.2024г.,пост.по ч.гр.д. №859/2024г. РС-Троян е приел че не са отстранени нередовностите, изложил е и мотиви по същество на претенцията и е отхвърлил заявлението поради неизпълнение на указанията.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3, чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Заявителят- кредитор следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, е нужно да обоснове тази си легитимация.

Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка 2 дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а т.3- дали вземането не се основава на неравноправна клауза,когато договорът е сключен с потребител,какъвто е и настоящият случай.

Съставът намира,че в случая в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата. Като „общ размер на кредита“ е посочена сумата 2777.54лв.,която е видно, че е формирана от предоставената в заем чиста сума2000лв.,с добавяне на двата вида застраховки(237.60лв. и 242.35лв.), което е неправилно. Вземането за застраховка представлява разход по кредита и следва да е включено в ГПР,а не към главницата.

Включването му по този начин- като лихвоносно, води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Следва неяснота за реалния размер на ГПР(посочено без тези застраховки) и същият се явява необективен-не съответства на действителните разходи по кредит С начисляването на лихвите върху така приетата главница се стига до неточност за размера и на тези договорни ангажименти.

Не е уточнено извършени ли са плащания,в какъв размер и как са отнасяни за погасяване на отделните задължения. Липсва яснота кога е първото просрочие.

Безспорно е, че в хипотезата на чл.410 от ГПК не е необходимо да се представят доказателства за установяване на вземането, но това не освобождава заявителя от задължението да посочи на кои факти и обстоятелства основава претенцията си и ангажира отговорността на длъжника. Това е необходимо условие не само за редовността на заявлението, но и за да има възможност длъжникът при получаване на заповедта за изпълнение, да прецени дали дължи сумата на претендираното основание, в посочения размер и на този кредитор. За легитимиране като такъв заявителят следва да представи договора за цесия,като документ от категорията на чл.410,ал.3 от ГПК.

Липсата на отговор по тези въпроси води до нередовност на заявлението,поради което въззивният състав споделя изцяло приетото от РС-Троян и отхвърлянето на заявлението.

Обжалваното Разпореждане №1300/13.11.2024г., пост.по ч.гр.д.№859/2024г.на РС-Троян, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1300/13.11.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 859/2024г. по описа на РС–Троян, с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу К. Д. П. с ЕГН ********** от с.Борима, Ловешка област,ул.“ Девети септември“№116а, заявление по чл.410 от ГПК, за вземане по Договор за потребителски кредит с №7001003245 от 03.07.2019г., сключен с „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, цедиран на заявителя, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4