Решение № 804 от 03.07.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№: 804 03.07.2020г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав

На единадесети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Членове: 1. Павлина

Стойчева

2. Веселин Белев

Секретаря: И. Г.

Прокурор: Росица Дапчева

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 572 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална Дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Югоизточен район (ЮИР), против решение № 83/20.01.2020г., постановено по НАХД № 5276/2019г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г., издадено от началника на РДНСК, с което за нарушение на чл.148, ал.1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), на основание чл.232, ал.2, изречение трето от ЗУТ, на А.С.Ц. е наложена глоба в размер на 3`000 лева.

В сезиращата жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е изпълнил задължителните указания на Административен съд – Бургас при предходно разглеждане на спора. Счита, че отмяната на посоченото наказателно постановление само на процесуално основание, без да са извършени фактически установявания и проверка по същество за съответствие с материалния закон води до неправилност на решението. Развити са подробни съображения относно съответствието на наказателното постановление с приложимите норми от ЗУТ.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да потвърди НП. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Йоана Алексиева, която поддържа жалбата, на основанията изложени в нея.

Ответникът по касация – А.С.Ц., ЕГН-**********, с адрес *** и със съдебен адрес *** (чрез адв. Г.М.) представя писмено възражение по касационната жалба, като поддържа тезата, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочат се нарушения на административнопроизводствените правила и нарушаване на срока за съставяне на АУАН. Твърде се, че допустителството е наказуемо само в определени случаи, а този не е сред тях. Иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура -

Бургас дава заключение за основателност на оспорването, поради което пледира атакуваното решение да бъде отменено.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд - Бургас с оспореното решение №

83/20.01.2020г., постановено по НАХД № 5276/2019г., е отменил НП № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г., издадено от началника на РДНСК, с което за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл.232, ал.2, изречение трето от ЗУТ, на А.С.Ц. е наложена глоба в размер на 3`000 лева.

Санкцията на лицето е за това, че в качеството му на участник в строителството – възложител, е допуснала извършване на незаконен строеж, представляващ „Открит басейн с прилежащи площи“ към семеен хотел „Аполония“ в УПИ ІІ-50094, м.“Буджака“, землището на гр.Созопол, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ – без разрешение за строеж, т.е. налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

За да постанови решението си районният съд е приел, че съставения АУАН и съответно НП са издадени от компетентни органи, но са допуснати съществени нарушения на в хода на административнонаказателното производство, които налагат отмяна на наказателното постановление. Районният съд е достигнал до извода, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според които в съставения АУАН, респ. издаденото НП, установеното нарушение следва да бъде описано подробно, което в конкретния случай не е изпълнено от административнонаказващия орган. Ц. е санкционирана в качеството й на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ, съгласно която правна норма възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.

Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. Административнонаказващият орган не е изложил твърдения за това качество на Ц. нито в АУАН, нито в НП. При проведения контрол, съдът не е установил защо е прието, че същата има виновно поведение и как е установено, че именно тя е възложител на строежа, при условие, че имота е съсобствен.

Чл.63 от ЗАНН предвижда, че решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд - Бургас е правилно по следните причини:

Настоящият касационен състав намира, че правилно районният съд е приел незаконосъобразност на процесуално основание на обжалваното пред него наказателно постановление.

Безспорно е по делото, че административнонаказващият орган по никакъв начин не е доказал, че Ц. е възложител на строежа. Пред първата инстанция са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че имота е съсобствен и не е ясно кой от всички собственици е възложител на строежа. Действително, както се твърди в жалбата, в даден имот може да се извърши строителство само от неговия собственик, или от лице, в полза на което е учредена суперфиция. Предвид наличието на съсобственост обаче в тежест на административнонаказващият орган е да докаже кой именно от съсобствениците е възложител и дали всички съсобственици са възложители, а не теоретично да приема, че всеки съсобственик е възложител.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата на РДНСК ЮИР като неоснователна да се отхвърли.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/20.01.2020г., постановено по НАХД № 5276/2019г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.