Решение № 352 от 28.02.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………………

2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ІХ-ти касационен състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА при секретаря Елена Воденичарова в присъствието на прокурор Владислав Томов като разгледа докладваното от Председателя на състава к.адм.нак.дело № 137/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ТД на

НАП – Варна срещу Решение № 2285/11.12.2019г., постановено по НАХД № 3438/2019г. по описа на Варненски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 441483-F481504/11.06.2019г. на Директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС на „Ийст Интерактив България“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по съображения подробно изложени в жалбата; изразява несъгласие с изводите на съда за маловажност на нарушението.

Поради изложените съображения моли решението на ВРС да бъде отменено, а отмененото с него НП да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да я уважи.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Ответната страна редовно призована не се явява, не се представлява.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Ийст

Интерактив България“ ООД против НП № 441483-F481504/11.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500лв. За да отмени процесното НП, първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На

16.01.2019г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна било установено, че за „Ийст Интерактив България“ ООД, регистрирано по ЗДДС лице, не била подадена справка декларация за данъчен период 01.12. 2018г.– 31.12.2018 г. в ТД на НАП – Варна в срока, установен по чл. 125 ал. 5 от ЗДДС, а именно до 14.01.2019г. Декларацията била подадена на 22.01.2019г. За нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС бил съставен АУАН, предявен и връчен на упълномощено лице. В законоустановеният срок са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката, АНО издал НП, предмет на въззивна проверка от ВРС.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на АУАН и възприета от административно наказващия орган в НП, се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: надлежно съставени АУАН и НП, както и останалите, събрани в производството писмени доказателства.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.312 и чл.313 ал.1 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване разпоредбите на ЗАНН и съответстват ли на изискванията за съдържанието им, като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването им. За да отмени обжалваното НП съдът е приел, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият състав на административния съд намира решението на Районен съд-Варна за правилно като краен резултат, но по мотиви различни от изложените.

Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва дата и място на извършеното нарушение.

Актосъставителят и административнонаказващият орган /АНО/ са посочили само датата на извършване на проверката, но не е посочена конкретната дата и мястото, на която касаторът е извършил административното нарушение, за което е санкциониран. Дори да се приеме, че посочената в наказателното постановление дата е тази на извършване на проверката – 16.01.2019г., последната не представлява датата на извършване на административното нарушение, а датата на неговото установяване от контролните органи.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението – арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.

Изискването за посочване на дата и място не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон.

Ето защо, настоящият състав на касационната инстанция намира изложеното за самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна.

Въпреки изхода на спора ответника не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК,

Варненският административен съд

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2285/11.12.2019г., постановено по НАХД № 3438/2019г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: