Решение № 4200 от 23.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4200 гр. Варна, 23.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110116544 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Т. Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Сл., м-ст ДД.р. № * срещу „П.А.К.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Л. № * обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 7000,00 лв., представляваща неплатен остатък от цена по неформален договор за продажба на 22.140 тона царевица, за което е издадена фактура № * г., както и сумата 14469,84 лв., представляваща неплатена цена по неформален договор за продажба на 22.330 тона царевично кюспе, за което е издадена фактура № * г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението 21.06.2023 г., до окончателното им изплащане, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът чрез адв. М. Р. твърди, че страните са били в търговски взаимоотношения помежду си, включително за покупко-продажба на 22140 кг царевично кюспе, за което е издал фактура № * г. с падеж 23.02.2023 г. на стойност 14346,72 лв., от която е заплатена сумата 7346,72 лв. и е налице дължим остатък от 7000,00 лв. Поддържа, че ищецът продал на ответника и 22330 кг. царевично кюспе, за което издал фактура № * г.. с падеж 10.03.2023 г. на стойност 14469,84 лв. Сочи, че общата стойност на задълженията на ответника е 21816,56 лв. Излага, че уговореното количество царевично кюспе е предадено на купувача, но не е последвало заплащане на дължимите суми, за които в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение зпо чл.410 от ГПК, срещу която ответникът възразил. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

Претендира присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „П.А.К.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер и изразява готовност за решаване на 1 спора чрез медиация.

В о.с.з. не се явява законен представител на ищеца, поддържа изразената позиция по спора поддържа изразената позиция по спора чрез писмена молба подадена от процесуалният представител на страната.

В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.

327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на договорни правоотношения между страните, произтичащи от неформални договори за продажба на 22.140 тона царевица, за което е издадена фактура № * г. с падеж 23.02.2023 г. на стойност 14346,72 лв., по която е заплатена сумата от 7346,72 лв., както и за продажба на 22.330 тона царевично кюспе, за което е издадена фактура № * г. с падеж 10.03.2023 г. на стойност 14469,84 лв.; собствената си изправност по договора, а именно, че е доставил на ответника царевица и царевично кюспе в договорените количества, качество и срокове, както и изискуемостта и размера на вземането си.

В случая с исковата молба и по ч.гр.д. № * г. на ВРС, приложено към доказателствата по делото, са представени фактури № № 40000000129/07.02.2023 г. и № * г., с издател ищцовото дружество като доставчик, а ответното като получател, а съгласно реквизитите на фактурите предмет на сделката са две продажби на 22.140 тона царевица, съответно 22.330 тона царевично кюспе, на цена 14346,72 лв., съответно 14469,84 лв.

Фактурите не носят подпис на представител на някоя от страните по делото, но съгласно неоспореното заключение на допуснатата по делото и изготвена от вещото лице А.

М. ССчЕ, което съдът цени като пълно, обективно и компетентно дадено, съгласно хронологична счетводна справка предоставена от ответното дружеството, то е осчетоводило фактури с № * г. и № * г. Експертът е установил и че по фактурите са налице задължения в размер на 7000,00 лв. по фактура № * г. и в размер на 14469,84 лв. по фактура № * г.

Същевременно заключението не е оспорено от ответното дружество, нито в преклузивните срокове по ГПК то е поискало и нова тройна експертиза, с която да се опровергаят евентуално изводите на експерта по първоначалната, сочещи, че е осчетоводил фактурите издадени от ищеца.

С оглед на така установеното от фактическа страна, при преценка наличието на валидно продажбено правоотношение между страните по процесните фактури, съдът съобразява трайно установената съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по т.д.

№991/2009г., ІІ т. о.; т.д№465/2010г., ІІ т. о.; т.д.№2334/13г. на ІІ т. о., т.д.№380/2008г., І т. о.; т.д.№137/2012г. на ІІ т.о.; т.д.№465/2010г. на ІІ т.о., т.д.№588/2010г. на ІІ т.о.; по т.д.

№416/2010г. на І т.о. и др., според която първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата, като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.

Когато фактурата не е подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 от ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупкопродажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване.

В решение по т.д.№ 454/2008г. на ВКС, ІІ т.о. е изразено и становището, че “макар от подписите, положени върху фактурите да не може да се направи извод, че лицата, които са ги подписали са били упълномощени от ответника да получи стоката, той е узнал за техните действия, като знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС”.

2

С оглед на така дадените разрешения и доколкото всичките процесни фактури са отразени в хронологичния счетоводен регистър на ответника, то по делото се установяват по безспорен начин не само съвпадащи изявления на страните по всички съществени елементи от фактическия състав на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл. 327 от ТЗ, но също и изправността на ищеца, а именно, че е предал на ответника уговорената стока съобразно договореното в количествено и качествено отношение. Нещо повече.

Видно от представеното извлечение по сметка от 16.02.2023г. до 17.02.2023 г., платежно нареждане от 17.02.2023 г., както и от хронологичната справка по сметка 401 предоставена от счетоводството на самия ответник, последният е направил на 17.02.2023 г. плащане по фактура № * г. в размер на 7346,72 лв. Така ответникът по конклудентен, но несъмнен начин, е признал извънсъдебно неизгодните за него правнорелевантни факти, че между страните е налице валидно продажбено правоотношение, по което ищецът – продавач е изправна страна както в качествено така и в количествено отношение.

Предвид липсата на данни за уговорен падеж на задълженията по фактурите, същите следва да се определят по реда на чл. 303а, ал.3, изр.първо. от ТЗ, а именно в 14-дневен срок от получаване на фактурата, за които дати съдът приема датите на осчетоводяване на двете фактури, съгласно хронологичната справка, а именно 07.02.2023 г., съответно 22.02.2023 г. В обобщение цената на стоките по двете фактури на стойност от 14346,72 лв., съответно 14469,84 лв., с ДДС е следвало да бъде заплатена до 21.02.2023 г., съответно 08.03.2023 г.

Тези крайни падежи са настъпили към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.06.2023 г., поради което срокът за доброволно плащане на цените безспорно е изтекъл.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че ответникът не е твърдял, нито е посочил доказателства до края на съдебното дирене да е платил остатъчните си задължения по фактурите, съдът намира, че исковете за реално изпълнение са основателни именно в рамките на предявените размери, т.е. следва да се уважат изцяло, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в исковото производство в размер на общо 1869,33 лв. за заплатената държавна такса от 436,33 лв. и платено по банков път адвокатско възнаграждение от 1433,00 лв., както и сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. на ВРС от 1869,33 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „П.А.К.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Л. № * дължи на „Т. Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Сл., м-ст ДД.р. № * следните суми: сумата 7000,00 лв., представляваща неплатен остатък от цена по неформален договор за продажба на 22.140 тона царевица, за което е издадена фактура № * г., както и сумата 14469,84 лв., представляваща неплатена цена по неформален договор за продажба на 22.330 тона царевично кюспе, за което е издадена фактура № * г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението - 21.06.2023 г., до окончателното им изплащане, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл.

422, ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „П.А.К.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Л. № * да заплати на „Т. Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Сл., м-ст ДД.р. № *, сумата от 1869,33 лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 1869,33 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4