Решение № 104 от 14.10.2021, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Гражданско дело 329/2021
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 14.10.2021
- В сила
- 11.11.2022
- Състав
- Радка Иванова Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл.493а · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл.20, ал.1 и ал.2, изр. 1 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.1 и ал.2, изр. 1 · Наказателен кодекс
- чл.342 ал.1 пр.3 · Наказателен кодекс
- чл. 343 ал.1 б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.343а, ал.1 б. "б" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Павликени, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ в публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Радка Ив. Цариградска при участието на секретаря Боряна Д. Николова като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело № 20214140100329 по описа за 2021 година
Производството по обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.4 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К. М. Б. излага в исковата си молба, че е внук на лицето З. К. К., починала на ***2017г. при настъпило ПТП на път III-***км, причинено от К. К. Б. с ЕГН ********** при управлението на лек автомобил Рено Меган *** с рег №***. Твърди, че вината за ПТП е установена, тъй като е образувано наказателно производство, приключило с влязла на 31.01.2018г присъда по НОХД №***/2017г по описа на ВТОС за престъпление по чл.343а, ал.1 б. „б“ вр. чл. 343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК вр. чл.20, ал.1 и ал.2, изр. 1 от ЗДвП с която К. Б.а е призната за виновна. Счита, че с деянието Б.а е осъществила и деликт в гражданскоправен аспект. Същевременно ответното дружество било застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“ на МПС, управлявано от Б.а при процесното ПТП.
Излага, че ищецът търпи значителни по степен морални болки и страдания от загубата на баба си, продължаващи до днес, тъй като между него и баба му е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка в резултата на грижите, които бабата е полагала за ищеца от ранна детска възраст – единият му родител работел в чужбина, а майката изцяло разчитала своята майка и негова баба – З. К. на своята майка за отглеждането му. Оставал при баба си със седмици, а през лятото за цялата ваканция, като тя му осигурявала морално и финансова подкрепа, по определени поводи и с по-значителни суми. Бабата поемала грижите за ищеца след училище, подпомагала го при подготовка на уроците, научила го да кара велосипед.
Твърди, че ищецът изключително тежко понася смъртта на баба си, преживял шок, често посещава гроба все още страда от загубата . Счита, че причинените му вреди- болки и 1 страдания от внезапната загуба на баба му могат да бъдат обезщетение с паричен еквивалент от 50 000 лв., като признава, че от страна на починалото лице има съпричиняване – непоставяне на обезопасителен колан, което преценява на 50%.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, довело до смъртта на баба му, ведно с обезщетение за забавено плащане върху тази сума, считано от 10.08.2020г. – датата на поканата към застрахователя, до окончателно погасяване на задължението, както и сторените в гражданското производство разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор заема становище за неоснователност на предявените искове.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, алтернативно оспорва размера на претендираните вредите. По първото възражение излага, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован в дружество водач, в пряка причинно следствена връзка, с което ищеца да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди. Алтернативно твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който е бил без поставен обезопасителен колан. Изрично се оспорва и твърдението, че ищецът е претърпял процесните вреди като последица от това ПТП – счита, че са налице само едно счупване на ребро и натъртвания, че предходните здравословни проблеми на ищеца са реалната причина за влошеното му здраве.
При условията на евентуалност възразява, че искът за неимуществени вреди е силно завишен и неотговарящ на реално претърпените болки и страдания. По отношение на претенцията за имуществени вреди излага, че не е доказан размера на щетата. Моли предявените главни искове за да бъдат отхвърлени, а поради тяхната неоснователност и тези за лихви. Алтернативно моли претенцията за лихви за забава да бъде отхвърлена поради липсата на изпадане в забава на ответника, като прави и възражение за погасяването им по давност. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол за ПТП от 04.03.2017г., на 03.03.2017г. на път III-***, км. *** км около ***ч., в участъка между с. П. и гр. П. настъпило ПТП с участници л.а. „Рено“ модел Меган *** с рег. № ***, собственост на К. П. К., управлявано тогава от К. К. Б.а от гр. П.
Установено е, че водачът на МПС не е съобразил скоростта си с пътните условия, изгубил е контрол над автомобила и се е преобърнал в канавка вдясно по посока на движението си.
Констатирани са множество деформации по цялото купе на автомобила, пострадал е пътника – З. К., която е починала. Образувано е досъдебно производство, в рамките на което е извършен оглед местопроизшествието, ведно със снимков материал, изготвени са СТЕ за техническото състояние на автомобила и причините за ПТП, съдебно-медицинска експертиза. Проведено е съдебно производство по НОХД №***/2017г. на ВТОС, приключило с присъда №***/15.01.2021г., с която К. К. Б.а е призната за виновна в това, че 2 на посочената дата при управление на лек автомобил „Рено Меган ***“ с рег №*** е нарушила правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.1 , чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинила смърт на намиращата се в автомобила З. К. К. от гр.П., като след деянието направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата.
Горните обстоятелство съдът приема за безспорно установени по силата на чл.300 от ГПК, регламентиращ обвързаността на гражданския съд с установеното с присъдата относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от представените удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки, ищецът е внук на починалата З. К. К.
Не се спори по делото, а се установява и от протокол за ПТП и извлечение от проверка за сключена ЗЗ“ГО“, че към 03.03.2017г. за МПС с рег. № *** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗК „Уника“ за периода 04.11.2016г. – 03.11.2017г., прекратена на 20.05.2017г. Ищецът и още две лица – всички внуци на починалата, се предявили към ответника застрахователна претенция вх. № ***/10.08.2020г. на основание чл.380 КЗ с искане да им бъдат изплатени обезщетения за претърпените от тях вреди поради смъртта на баба им в размер по 60 000лв. за всеки от тях. В писмен отговор от 28.08.2020г. застрахователят уведомява пълномощника на заявителите, че исканията им не са приети за основателни, тъй като лицата не са материално- легитимирани да получат обезщетение за вредите от смъртта на тяхната баба като непопадащи в кръга лица по ПП ВС 4/61г. и 5/69г. и недоказаност на особено близка връзка и действително претърпени вреди.
От събраните по делото гласни доказателства се установиха действително особено топли и близки отношения между ищеца и починалото лице. От показанията на двамата свидетели се установява, че от раждането на ищеца поради постоянното отсъствие на бащата, майката на ищеца е била подпомагана и дори замествана от своята майка в грижите си за детето. В ученическа възраст ищецът отивал при баба си след училище, там се хранел и подготвял уроците си с нейна помощ. Пак тя го придружавала при профилактични лечения, в нейния дом прекарвал летните си ваканции. След завършване на основно образование ищеца бил на квартира в гр. В. Т., но бил подпомаган от баба си, която му изпращала храна за седмицата.
Получил от баба си първото си колело, обувки за абитуриентския си бал, пръстена на дядо си. С оглед изградената връзка между двамата и внезапно настъпилата смърт на З. К., ищецът трудно приел загубата на баба си. Страхувал се да шофира за период повече от година. Станал затворен и мълчалив, разделил се с приятелката си, посещава и до днес често гроба на баба си сам, без ритуален повод.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ между причинилия увреждането и застрахователя, както и 3 фактите, включени в състава на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 429, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина. При така предявения иск ищецът следваше да установи, че е извършено противоправно и виновно деяние от водач на застрахован при ответник автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието. Категорично установени от събраните по делото доказателства са противоправното и виновно деяние –ПТП, настъпилата вреда от същото – смъртта на З. К., и причинно-следствената връзка между двете.
По отношение претърпените от самия ищец вреди не бяха представени доказателства за установени от психолог или психиатър особени състояния на ищеца, преведено лечение или терапии. От свидетелските показания се установи, че ищецът е бил уплашен, притеснявал се е да шофира, станал е затворен и необщителен за дълъг период от време, т.е. действително е претърпял страдания в резултат на внезапната смърт на баба си. За да е основателен искът, предявен от низходящ от втора степен обаче, не е достатъчна роднинска връзка и претърпени страдания. Доколкото ищецът не попада в кръга от лица определени ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., на които е признато правото на обезщетение за неимуществени вреди, е нужно да се установи изключението по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а именно: особено близка привързаност, между починалата и внука и когато поради конкретни житейски обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Само при наличието и на тази предпоставка според задължителното тълкуване, дадено от ВКС е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик, което налага последният да проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. След постановяване на цитираното ТР изрично и в чл.493а от КЗ бе предвидена възможност да търсят обезщетение „по изключение“ лицата извън тези по ал.3 от КЗ /съпруг, лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, родител, вкл. осиновител или отглеждащ/, но при условие, че претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му 4 продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.