Определение № 1027 от 18.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1027 гр. Стара Загора, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Н. Стефанова

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Трифон Ив. Минчев като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500552 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „А.Б.” ЕАД, гр.С., чрез адв. Х. М., против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, № 230/26.07.2023 г. по ч.гр.д. № 432 /2023 г. по описа на Районен съд – Раднево, в частта, в която е отхвърлено заявлението за претендираните неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги в размер на 96,34 лв., неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство в размер на 62,27 лв. и обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лв.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон. Иска се отмяната на обжалваното разпореждане и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за тези суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от „А.Б.“ ЕАД, гр.С., чрез адв. М. срещу В. Т. В. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 731.05 лв., която представлява неизпълнени суми за предоставени електронни съобщителни услуги – 166.43 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане – 321.54 лв.; 254.08. лв. – неустойки, поради прекратяване на договора по вина на абоната.

С заповед № 230 от 26.07.2023г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съдът е уважил искането на кредитора „А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, гр. С. ***, чрез пълномощника адвокат М. за: сумата от 166,43 лв. главница, представляваща стойност на електронни съобщителни услуги за периода от 1

19.10.2020 г. до 06.04.2021 г., предоставяни по системен партиден номер М6504284, като част от рамков договор № 505701212, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2023 г. до пълното й погасяване; сумата от 321,54 лв. главница, представляваща неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; - сумата от 82,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на рамков договор № 505701212, в размер на 3 месечни абонаментни такси; - сумата от 167,07 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците за периода от 03.11.2020 г. до 24.07.2023 г.; - както и деловодни разноски в размер на 25,00 лв. - платена държавна такса и в размер на 480,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Отхвърлил е заявлението в частта за претендираните неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги в размер на 96,34 лв., неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство в размер на 62,27 лв. и обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лв.

Съдът е намерил претенциите за неустойки за дадена отстъпка от цената на услуги и за продажба на устройства с отстъпка от стандартната цена, която неустойка е уговорена като част от разликата между стандартната цена на устройството /без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на оставащия срок на договора, в случаите, когато на абоната е продадено мобилно устройство, за нищожни като неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Тези клаузи според РРС имат характер на неустойки, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД).

Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе се налага извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр.

100/2019 г./ Приел е също, че в договора и общите условия не е предвидено заплащане на обезщетение за обработка на просрочени задължения, а и да е предвидено същото е неравноправна клауза, тъй като се касае за неустойка, независимо как е наименувано, и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора при предсрочното му прекратяване, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Това са действия, които са свързани със 2 събиране на вземането, за които действия е налична съдебна практика, че заобикалят и принципа на добрите нрави и се явява нищожна клауза по смисъла на чл. 26 ЗЗД.

Въззивната инстанция намира, че частната въззивна жалба е неоснователна.

Едностранното прекратяване на действието на тези договори, поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите. С оглед характера на уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите към тях) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси, мобилни услуги, развалянето има действие занапред - чл.

88, ал. 1 ЗЗД. Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Допустимо е страните да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави.

Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.

При двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора. Не така стои въпросът за търсените суми за неустойката за предоставено за устройство на преференциални цени и на услугите. Всъщност това не е неустойка, а сума за разликата между цената на устройството без абонамент/ услугата и преференциалната цена на същото устройство/услугата. Цената на устройството/ услугата обаче е определена още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на предоставеното устройство без абонамент/ услуга и заплатената от него цена 3 на същото устройство /услуга, има характер на неустойка за вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните й функции.

Мобилният оператор по вече развален договор било то за лизинг или покупко-продажба на изплащане би получил имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето на договора се дължи връщането на вещта, т.е. няма да се дължат никакви вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

Относно сумата 2 лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, съдът намира, че в договора и общите условия не е предвидено заплащане на такова обезщетение за обработка на просрочени задължения. А дори да е предвидено същото е неравноправна клауза, тъй като се касае за неустойка, независимо как е наименувано, и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора при предсрочното му прекратяване, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Това са действия, които са свързани със събиране на вземането, за които действия е налична съдебна практика, че заобикалят и принципа на добрите нрави и се явява нищожна клауза по смисъла на чл. 26 ЗЗД.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, № 230/26.07.2023 г. по ч.гр.д. № 432/ 2023 г. по описа на Районен съд – Раднево, в частта, в която е отхвърлено заявлението за претендираните неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги в размер на 96,34 лв., неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство в размер на 62,27 лв. и обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4