Решение № 142 от 18.11.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

18.11.2020 град

Кърджали

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

28.10.2020 година

В открито съдебно заседание и следния състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Росица Георгиева от Окръжна прокуратура

- Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор Атанасов

Кас. Адм. Нак. Дело номер

114 по описа за

2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В.П.П., с посочен постоянен и настоящ адрес:***, подадена чрез пълномощник – адв.Х.Б.К. от АК-***, против Решение №180 от 06.07.2020 год., постановено по АНД №694/2020 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата касаторът заявява, че не е доволен от постановеното Решение №180 от 06.07.2020 год. по АНД

№694/2020 год. по описа на Кърджалийския районен съд, поради което го обжалва изцяло и в срок, с молба същото да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с кето да бъде отменен процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата касактовът заявява, че в случая определено счита, че не е извършил административното нарушение по чл.189, ал.4, във връзка с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй като ако се приеме за истина, че скоростта на управляваният от него автомобил е била засечена на 250 метра след разклона за ***, при движението му от

*** в посока ***, то там никога не е имало и понастоящем няма знак за ограничение на скоростта от 60 км/час. Твърди, че знакът с ограничението на скоростта в размер на 60 км/час важи само до кръстовището на *** с разклона за ***, като на 250 метра от това кръстовище в посока *** няма такова ограничение на скоростта от 60 км/час. Сочи, че това е така, тъй като по смисъла на чл.50 от ППЗДвП, законодателят е въвел регламентация, че забраните, въведени с пътни знаци В26, за какъвто се касае в настоящият случай, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя ... Твърди също, че в настоящият случай, след кръстовището на *** и отбивката за ***, няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, още повече на 250-ия метър след това кръстовище в посока на движението на автомобила от *** към ***. На следващо място в жалбата се сочи, че в електронния фиш изрично било отбелязано, че е била установена стойност на скоростта на движение от 82 км/час, когато евентуално му е била засечена тази скорост на движение, но в такъв случай и ако това било вярно, то след като се приспадне толерансът от 3 км/час се получавало, че реалната скорост, с която автомобилът на касатора се е движил, следва да е 79 км/час и тогава, евентуалното превишение на скоростта, ако въобще има такова, следвало да бъде изчислена на 19 км/час. Касатоврът счита, че в такъв случай се налага извода,че не е извършил нарушението, визирано в разпоредбата чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй като няма превишение на скоростта му на движение с над 20 км/час от разрешената такава, ако въобще се приеме, че на 250- ия метър е имало действащ знак В26 за ограничение на скороста до

60 км/час. Така, поради изложените по-горе съображения, касаторът счита, че обжалваното от него съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и че като такова, следва да бъде отменено изцяло и съответно да се уважи изцяло първоначалната му жалба, поради което и моли за решение в посоченият смисъл.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът

В.П.П. от ***, не се явява лично, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Х.Б.К. от

АК-***, който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение по съображенията, подробно изложени в касационната жалба, като счита, че пътен знак В26 няма действие на мястото, където е била засечена скоростта на автомобила на касатора, тъй като ограничението на скоростта до 60 км/час, точно за този район, важи до кръстовището за ***, а след кръстовището за ***, където е бил засечен автомобилът, на 250 метра от това кръстовище, този знак не е важал, поради което неправилно и незаконосъобразно е издаден електронният фиш и съответно съдебното решение, с което е потвърден ЕФ, не кореспондира със събраните по делото доказателства. Моли за решение в този смисъл.

Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали предлагам да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, като счита, че събрани са достатъчно доказателства, които потвърждават извършеното нарушение, така, както е отразено в издадения ЕФ и че в първоинстанционното решение са обсъдени всички писмени доказателства, от които следва изводът за извършено нарушение, както и че правилно е приложена санкционната норма, досежно определяне на размера на наказанието „глоба”, която следва да заплати нарушителя. Моли за решение в този смисъл.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно основание е неправилно приложение на материалният закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №180 от 06.07.2020 год., постановено по АНД №694/2020 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на В.П.П., с посочен постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба”, в размер на 100.00/сто/ лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, на 22.12.2019 год., в 14:24 часа, в град Кърджали (!?!), като със същото решение е осъден В.П.П., с посочен постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 22.12.2019 год., в град Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабричен № ***, като същият бил позициониран на път ***, км.***м., на разклона за ***, ***, където било въведено ограничение на скоростта от 60 км/час с пътен знак В26. В 14:24 часа на 22.12.2019 год. бил заснет движещ се от *** към ***, лек автомобил, марка „Ауди А6”, с рег.№***, със скорост 85 км/час, при ограничение от 60 км/час. След обработване на информацията от заснемането било установено, че собственик на автомобила е П. В. П. от ***, който на 27.04.2020 год. подал Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДП, в която декларирал, че на описаните в ЕФ дата и час, автомобилът е бил управляван от В.П.П. от ***, с ЕГН **********, на който бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на В.П., в графа собственик/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 82 км/час - превишаване с 22 км/час, съставляващо нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на жалбодателя било наложено административно наказание

„глоба”, в размер на 100/сто/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че в разпоредбата на чл.21, ал.1 от