Решение № 941 от 17.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20211110211812 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. ЯВ. Д., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 2104 от 01.07.2021 г., издадено от Директора на СДВР, с което на основание чл. 209 а, ал. 4 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 209 а, ал. 1 от Закона за здравето.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че жалбоподателят не е имал време и възможност да постави предпазната маска, тъй като е бързал за работа.

Твърди се, че размерът на глобата е прекомерен с оглед епидемичната обстановка в страната.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.05.2021 г. около 11:45 ч. в гр. София, жалбоподателят се намирал в мотрисата на метровлак, движещ се от метростанция „Западен парк“ към метростанция „Вардар“ без поставена защитна маска на лицето си.

Жалбоподателят бил забелязан от свидетеля СТ. В. КР. - „младши инспектор“ при сектор "Метрополитен" - СДВР.

Свидетелят К. съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл.

1

209 а, ал. 1 ЗЗдр., вр. Заповед № РД-01-273/29.04.2021 г., I, т. 7 на министъра на здравеопазването. Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 28.05.2021 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 2104 от 01.07.2021 г. от Директора на СДВР, с което на основание чл. 209 а, ал. 4 от Закона за здравето, на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 209 а, ал. 1 от Закона за здравето. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 22.07.2021 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля СТ. В. КР..

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение.

Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля СТ. В. КР., и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - удостоверения, заповед № 8121К-3696 от 23.10.2015 г., заповед № 513з-7571 от 07.10.2016 г. и заповед № 513з-7383 от 27.03.2020 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че н е са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 28.05.2021 г., в деня, в който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от СТ. В. КР. - „младши инспектор“ при сектор "Метрополитен" - СДВР, като със заповед № 513з-7383 от 27.03.2020 г. на Директора на СДВР полицейските органи в СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 209 а, ал. 4 ЗЗдр. наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, 2 директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община. В настоящия случай НП е съставено от Антон Николаев Златанов - Директор на СДВР.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН , доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

В АУАН и в НП нарушението е описано подробно и ясно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава, така че нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си. И в двата административни акта е посочено в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните противоепидемични мерки.

Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209 а, ал. 1 ЗЗ др., съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.

Нормата на чл. 209 а, ал. 1 ЗЗдр. съдържа в себе си, както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Коректно е посочено и коя точно заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена - Заповед № РД-01-273/29.04.2021 г., I, т. 7, предвиждаща, че в сички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество.

От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят на 28.05.2021 г. , около 11:45 ч., в гр. София е бил на общодостъпно място - закрито обществено място, а именно в мотрисата на метровлак без поставена защитна маска на лицето. Към деня на нарушението въпросната Заповед № РД-01-273/29.04.2021 г., I, т. 7 на министъра на здравеопазването е действала и жалбоподателят е бил длъжен да спазва въведените със същата противоепидемични мерки.

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, а именно съзнавал е изискването за поставяне 3 на защитна маска на лицето, когато се намира в закрито обществено място, но въпреки това е пренебрегнал това изискване, нарушавайки ЗЗдр.

Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не пониска степен на обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че нарушението е извършено в условията на световна пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани с опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите. Без значение е отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици.

Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждане на здравето на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и здравето им от епидемично разпространение на заразна болест - потенциален риск за живота на гражданите.

Доколкото на жалбоподателя е наложена глоба в минималния размер от 300 лв., то не може да се приеме, че размерът й не съответства на тежестта и характера на нарушението и на целите на наказанието.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2104 от 01.07.2021 г., издадено от Директора на СДВР, с което на Д. ЯВ. Д., ЕГН **********, на основание чл. 209 а, ал. 4 от Закона за здравето, е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 209 а, ал. 1 от Закона за здравето.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4