Решение № 135 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110201023 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от П. И. И., ЕГН **********, срещу Електронен фиш, серия К, №*, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба” в размер 100.00 лв.

Въззивникът счита оспорения ЕФ за неправилен, незаконосъобразен и издаден при наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила и моли същият да бъде отменен. Твърди, че ЕФ не съдържа необходимите реквизити, което е довело до неяснота на административно-наказателното обвинение и е накърнило правото му на защита. Привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на протокола за използване на АТСС, които водят до недоказаност на нарушението. Намира, че са неясни причините да бъде санкционирана за нарушение, извършено повторно, както и че размерът на наложената глоба е определен неправилно. Заявява, че при издаването на електронния фиш не е отчетен километров толеранс, а също и че фактическите твърдения на наказващия орган не съответстват на събраните доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорения ЕФ и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2024 г. в 20:25 ч. в гр. Варна, по бул. „В. Л.“ срещу стадион „Варна“, посока бул. „К.Б.“, л. а. „С.“, peг.№**., собственост на „АЛД *“ ООД, ЕИК *, с регистриран 1 ползвател „Б. Т. К.“ ЕАД, бил управляван със скорост 65 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, при което бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “АRH CAM S1”, №11743с9 и за констатираното превишение на скоростта с 15 км/ч първоначално бил издаден Е Ф , серия

К №*, срещу законния представител Николай Стефанов Андреев на регистрирания ползвател „Б. Т. К.“ ЕАД при данни за регистриран собственик на превозното средство „АЛД*“ ЕИК *.

На 07.02.2024 г. с рег.№000-9387 пред ОД МВР Варна била представена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от лицето Е. А. А., с която същият посочил, че на 11.01.2024 г. в 20.25 ч. МПС рег.№*** било управлявано от въззивника П. И. И., притежаваща валидно свидетелство за управление на МПС, копие от което също било представено към декларацията. При тези данни и при констатация за наличие на влязъл в сила към 15.08.2023 г. ЕФ серия К, №*, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, спрямо същото лице, срещу така декларирания ползвател П. И. И. бил издаден процесния ЕФ серия К, №*, за това, че на 11.01.2024 г. в 20:25 ч. в гр. Варна, по бул. „В. Л.“ срещу стадион „Варна“, посока бул. „К. Б.“, л. а. „С. Ц4“, peг.№., бил управляван със скорост 65 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на 15.08.2023 г. на ЕФ серия К, №*.

Видно от приобщената справка за регистрация на МПС л. а. „*Ц4“, peг.№СВ*, към датата 11.01.2024 г. същото е било собственост на „АЛД Аутомотив“ ЕИК *, спрямо когото за съответното нарушение ЕФ не е издаван и от когото не е представяна декларация по по чл.189, ал.5 ЗДвП.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Видно от материалите по АНП – разпечатка от АИС АНД, в информационната система на МВР е отразено, че процесния ЕФ е връчен на въззивника на 23.02.2025 г., спрямо която отразената дата на депозиране 07.03.2025 г. на процесната жалба, сочи предявяване в законоустановения срок.

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, данни за собственик/ползвател на превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като въззивникът се позовава на изисквания, относими към реда за издаване на наказателни постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на 2 съставяне на фиша” (за разлика от чл.42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН).

Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД МВР Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано, в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимост на оспорването, но не и за законосъобразността на ЕФ, а очевидно в случая жалбата срещу ЕФ е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

В случая от доказателствата по делото се установява, че към посочените в ЕФ дата и час е било реализирано нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП от водача на МПС с рег.

№******** – автомобилът е бил управляван извън населено място със скорост 91 км/час като разрешената скорост е била 50 км/час за управление на МПС в населено място. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение, че в ЕФ не бил отчетен толеранса от -3 % в полза на водача доколкото същото се опровергава по категоричен начин от приложената към АНП разпечатка от техническото средство. Видно от нея скоростта, измерена от средството е 68 км/час, а вписаната в ЕФ скорост е 65 км/ч и точно съобразно тази скорост е отчитано превишението.

Въпреки това, съдът намира, че авторството на описаното в ЕФ нарушение не е надлежно установено. Съгласно действащите към датата на нарушението разпоредби на чл.189, ал.4 и ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП ЕФ се издава срещу собственика на автомобила с който е извършено нарушението, а в случая когато той е собственост на ЮЛ на неговия управител (представляващ) или на лицето, посочено с декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от управителя на съответното ЮЛ, като водач, комуто управителят е предоставил управлението на автомобила. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира преди всичко, че неправилно първоначално е ангажирана отговорност за нарушението от управителя на юридическото лице – регистриран ползвател на превозното средство, вместо от управителя на юридическото лице – собственик съобразно изричната и пределно ясна регламентация по чл.189, ал.4 и ал.5, вр. чл.188, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Респективно, напълно неправилно също така, като доказателство за авторството на нарушението е приета и декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от името на регистрираното ЮЛ – ползвател, вместо от управителя на регистрираното ЮЛ – собственик.

Също така, справка в ТР установява, че въззивникът П. И. не е представляващ което и да е от двете визирани дружества – собственик и ползвател. Реално, тя е посочена като водач на автомобила на съответната дата в декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, представена от лицето Е. А., което също не е законен представител на ЮЛ - собственик, нито на ЮЛ – ползвател на автомобила, съгласно вписванията в публичния търговски регистър.

Това лице се легитимира като пълномощник на „*“ ЕАД (актуално наименование на 3 ползвателя „*я“ ЕАД към датата на нарушението), но съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, декларация за съответните обстоятелства следва да бъде представена само от носещия наказателна отговорност управител на дружеството в качеството си на физическо лице, а не от пълномощник на дружеството. Депозирането на съответната декларация е строго личен акт и тя не може да бъде дадена от друго лице, освен от законния представител, дори такова упълномощено друго лице да се яви. Законът изрично сочи кои са лицата, които могат да подават такава декларация.

Следователно, дори последвалата нарушението промяна в регламентацията по чл.189, ал.4 и ал.5, вр. чл.188, ал.1 и ал.2 ЗДвП да бе приложима, се налага извод за липса на надлежно подадена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, не само от собственик или от законен представител на собственик – ЮЛ, но и от регистриран ползвател или от законен представител на регистриран ползвател – ЮЛ.

Изтъкнатите фактически и правни констатации сочат материално-правна неправилност и незаконосъобразност на оспорения ЕФ, поради което да бъде отменен.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания размер 400.00 лв (204.52 евро), който не надвишава установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш, серия К, №*, издаден от ОД МВР Варна, с който, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на П. И. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. И., ЕГН **********, сумата 204.52 евро (двеста и четири евро, 52 цента), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________