Решение № 2699 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1813/2026
- Вид
- Решение № 2699
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- Росица Илиева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 19, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 2699 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330101813 по описа за 2026 година намира следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. чл. 19 от ЗГР.
Образувано e по молба, подадена от С. С. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Ф. Н. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. П., ул. ********, чрез адв. В. Т., с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР, за допускане промяна на собственото име на детето С. С. П. от „С.“ на „С.“.
В молбата се твърди, че с Решение № 4782/27.11.2023 г. по гражданско дело по описа на Районен съд - Пловдив е прекратен гражданския брак между майката Ф. Н. М. и бащата на детето С. С. П.. Със същото съдебно решение упражняването на родителските права върху малолетния С. С. П. било предоставено на неговата майка Ф. Н. М.. Същите произхождали от турска етническа общност. Майката многократно изпитвала дискомфорт и неудобство при произнасяне на собственото име на детето С. С. П. и поради това започнала да го нарича „С.“. Ф. Н. М. наричала сина си с името „С.“ още откакто той бил бебе. Детето и към настоящия момент в семейна и социална среда се представяло и било познато с името „С.“. То възприемало това име 1 като свое, обръщало се и откликвало на него, като със същото било известно сред близки, приятели и в ежедневното си общуване в детската градина. С оглед трайната употреба на името „С.“ и с цел избягване на объркване и несъответствие между официалните документи и фактическата житейска ситуация, молителят счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР и моли за допускане на исканата промяна в собственото име на детето от „С.“ на „С.“. Ангажирани са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от заинтересованата страна Община Пловдив и от Районна прокуратура Пловдив.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив депозира становище, с което не възразява молбата за промяна на собственото име на детето С. С. П. да бъде уважена.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал и като съобрази становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения дубликат на удостоверение за раждане от ***** г., издаден от Община П., въз основа на Акт за раждане № ***** г., съставен в гр.
П., се установява, че малолетният молител С. С. П. е роден на ***** г. в гр. П. и негови родители са Ф. Н. М., ЕГН ********** и С.М. П., ЕГН **********.
От показанията на разпитаната по делото свид. Б. Д. се установява, че същата познава детето С. С. П. и неговото семейство, както и че са съседи.
Свидетелката Б. Д. заявява, че нарича молителя с името С., тъй като знае, че това е името му и всички така се обръщат към него. Майката представяла детето с това име. Членовете от семейството на детето се обръщали към него с името С. и детето отговаряло на името С.. Всички близки, съседи и приятели на детето го познавали с името С. и така се обръщали към него.
Съдът кредитира показанията на свид. Б. Д., тъй като намира същите за обективни, логични и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата се явява процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е депозирана пред местно и родово компетентен за разглеждането й съд.
2
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В ЗГР няма легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства“ по смисъла на този закон, с което законодателят предоставя на съда преценката дали изложените пред него обстоятелства, въз основа на които се иска промяната на името, са важни по смисъла на закона или не. Трайно установената съдебна практика приема, че „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива обстоятелства, които правят лично или обществено неудобно или неподходящо за лицето да носи името, промяна на което се иска.
Името е част от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал.
1 от ЗГР. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е уредено с императивни правни норми и представлява основен индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. В съдебното производство по реализацията на правото да се промени името решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. В тази насока е константно и разбирането на ЕСПЧОС, че определянето на името, пола и сексуалната ориентация попадат в личната сфера, защитена по чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
Съдът намира, че в процесния случай от събраните по делото доказателства се установиха важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР за промяна на собственото име на молителя. В настоящия казус, доколкото молителят е малолетен, воля за промяна на собственото му име е изразена от неговата майка и законен представител Ф. Н. М.. Съдът, като съобрази фактическо ползване на името „С.“ от страна на молителя, с което той се самоопределя и представя в обществото, намира, че следва да бъде зачетено желанието за промяна на собственото му име.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице условията на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обуславящи промяна на собственото име на молителя, тъй като важни обстоятелства налагат това.
3
На основание чл. 537, ал. 1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, ПРОМЯНА на собственото име на С. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ , от „С.“ на „С.“.
Да се изпрати препис от решението на Община Пловдив за отразяване в регистрите на населението, до Служба „ГРАО“ на Област Пловдив и до Бюро „Съдимост“ при Районен съд – Пловдив за отразяване на допуснатата промяна.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4