Решение № 1207 от 21.06.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1897/2019
- Вид
- Решение № 1207
- Подписан
- 21.06.2019
- В сила
- 21.11.2019
- Състав
- ГЕОРГИ РОСЕНОВ ГЕТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 435 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е № 1207
21.06.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1897/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „МВМ 2015“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров“ № 67, представлявано от М.В.М. против
Наказателно постановление № 383049-F437676 от 27.11.2018 г., издадено от Ж.Н.М.– Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), с което на основание чл.
185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80 от 2018 г.) във вр. чл. 118, ал.
1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят не оспорва приетата за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка, като признава да не е била издадена фискална касова бележка за регистрирането и отчитането на извършената при проверката продажба. Твърди обаче предвид ниската стойност на покупката и липсата на други нарушения, наказващият орган неправилно да е преценил степента на обществена опасност на деянието. Поддържа същото да представлява маловажен случай на административно нарушение и моли наказателното постановление да бъде отменено именно поради неправилно приложение на правилата за маловажност на нарушението. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М.К., която взема становище жалбата да е неоснователна, а наказателното постановление – законосъобразно и правилно, моли то да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „МВМ 2015“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 22.02.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 01.03.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 14.10.2018 г. в 10:25 часа св. Н.И.П. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, извършил проверка в магазин, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Б. Б.“ № ** и стопанисван от жалбоподателя „МВМ 2015“ ЕООД. По време на проверката в магазина била М.В.М. – ** на дружеството-жалбоподател. В обекта имало въведено в експлоатация и работещо фискално устройство Daisy Expert 01 KL с ИН на ФУ DY329937 и ИН на ФП 36494914. Свидетелят П. извършил контролна покупка на 4 броя банани, които били на стойност 1,30 лева. За извършената продажба не била издадена от „МВМ 2015“ ЕООД фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. След това св. П. се легитимирал пред управителя на магазина. На място бил съставен протокол за извършена проверка с № 0376036, в който били отразени направените при проверката констатации.
На 05.11.2018 г. св. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F437676 против „МВМ 2015“ ЕООД в присъствието на свидетел и на ** М.В.М., на която бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Н.И.П. се установяват датата на извършената проверка, както и че проверяваният обект е бил стопанисван от дружеството-жалбоподател. Установява се още, че в обекта е имало въведено в експлоатация фискално устройство. Свидетелят изяснява, че на място е извършил контролна покупка, но за нея не му е била издадена фискална касова бележка, като по време на проверката в магазина е била управителката на дружеството.
Установява се да са били констатирани нарушения по неотпечатване на съкратен месечен отчет на фискалната памет на фискалното устройство, както и установена разлика между фактическата и касовата наличност от 20 лева, която не била регистрирана във ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми. Съдът дава вяра на показанията на св. П., които намира за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви.
В тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Показанията му се подкрепят и от събраните и проверени по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка № 0376036/14.10.2018 г.; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 14.10.2018 г., които се ценят като обективни. Не се установяват и никакви обстоятелства, от които да се приеме, че свидетелят е бил предубеден или заинтересован.
От протокол за извършена проверка № 0376036/14.10.2018 г. се изяснява, че в проверявания обект е имало въведено в експлоатация и работещо фискално устройство Daisy Expert 01 KL с ИН на ФУ DY329937 и ИН на ФП 36494914.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Неоснователно е възражението да било допуснато съществено процесуално нарушение чрез издаването на три отделни наказателни постановления, с които дружеството се санкционирало за установените при проверката три нарушения, вместо санкциите да били наложени с едно постановление по съображения за процесуална икономия. Доколкото при съблюдаване на чл. 18 от ЗАНН наказващият орган е наложил отделна имуществена санкция за всяко отделно административно нарушение, то ирелевантно е дали санкциите са наложени само с едно наказателно постановление или с три отделни такива.
Принцип за процесуална икономия не е изрично регламентиран нито в ЗАНН, нито в субсидиарно приложимия НПК и неспазването му не съставлява процесуално нарушение. Необходимостта за жалбоподателя в случай на несъгласие с наложените санкции да води отделни процеси не нарушава, нито неправомерно ограничава правото му на защита, поради което още веднъж се констатира процесуално нарушение да не е допуснато. По тези съображения съдът намери възражението за неоснователно.
От събраните и проверени доказателствени материали настоящият съдебен състав намира, че по категоричен начин се доказа дружеството-жалбоподател да е осъществило административното нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Датата и мястото на извършване на нарушението се установяват от показанията на свидетеля очевидец П. - изцяло кредитирани от съда, така също и от протокола за извършената проверка. Доказа се на следващо място от обективна страна да е била извършена продажба по време на проверката, като св. П. е закупил 4 броя банани.
Следователно в обективната действителност в този момент са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на нарушената правна норма, поради което за жалбоподателя, като годен субект на нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., е възникнало задължението да регистрира и отчете извършената продажба. Това той е следвало да стори чрез издаването на фискална касова бележка от фискалното устройство. По делото се доказа в обекта на контрол да е имало въведено в експлоатация и работещо фискално устройство.
Същевременно в случая плащането не се е извършило чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, поради което регистрирането и отчитането на продажбата е следвало да се извърши по общите правила – чрез издаването на фискална касова бележка. Установи се обаче по делото, че такава бележка не е била издадена за извършената от св. П. покупка на банани. Това поведение на жалбоподателя представлява съставомерно по делото бездействие и осъществява изпълнителното деяние на процесното нарушение. Последното е формално и от обективна страна е довършено именно с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние, без необходимост от настъпването на някакъв допълнителен или вредоносен резултат. Тъй като с наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, то в настоящото производство не подлежи на изследване въпросът за вината. Предвид изложеното съдът приема за доказано извършването на нарушението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС от „МВМ 2015“ ЕООД. Следва да се посочи и че това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, напротив – той признава с жалбата си неиздаването на следващата се фискална касова бележка, като възраженията му са насочени срещу неправилно приложение на правилата за маловажност на случая.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя практиката при констатация за формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично да се приравнява на маловажен случай, тъй като това би означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН.
Разпечатката съдържа 37 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9cca005-3119-4160-9339-d48bc89ae21f